Решение № 16847 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1069/2013 г.

Решение № 16847 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1069/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Асен Ангелов Ангелов, Елена Николаева Карандашева и Диана Асенова Ангелова, и тримата от гр. Габрово, срещу решение № 134 от 30.11.2012 г., постановено по адм. дело № 208 от 2012 г. по описа на Административен съд - Габрово. Касаторите претендират отмяната на съдебния акт по съображения от социално-битов характер и поради факта, че от 1996 г. живеят под наем в същото общинско жилище и биха искали наемните им правоотношения с общината да бъдат продължени. Ответникът по касационната жалба, кметът на община - Габрово, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АС - Габрово в производство по чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е отхвърлил жалбата на касаторите срещу заповед № 1436 от 08.08.2012 г. на кмета на община - Габрово, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС и чл. 16, ал. 1, т. 2 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища на ОбС - Габрово /за краткост - Наредбата/ е прекратено наемното правоотношение на Асен Ангелов, Елена Карандашева и Диана Ангелова за имот - общинска собственост - апартамент, находящ се в гр. Габрово, ул. "Младост" № 5, вх. "А", ет. 1, ап. 3А. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Между страните няма спор, че последното основание за възникване на наемни правоотношения между жалбоподателите и община - Габрово е Заповед № 13/5.01.2012 г. на кмета на общината и сключения въз основа на нея договор за наем за процесното жилище, с които наемното правоотношение на жалбоподателите е било удължено за срок от шест месеца. При това положение съществуващите наемни правоотношения са срочни, срокът им е изтекъл на 12.07.2012 г., с който факт автоматично същите се считат прекратени. В случая обжалваната заповед по чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС има констативно, а не конститутивно действие. Доколкото са налице визираните в закона фактически и правни основания, административният акт според АС-Габрово е законосъобразен, а жалбата срещу него като неоснователна е отхвърлена. Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение споделя изцяло развитите в съдебното решение от съда фактически и правни изводи. Правилно съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че издадената заповед е законосъобразна. Решението е постановено съобразно правилно изяснена от събраните доказателства фактическа обстановка, при спазване на процесуалните изисквания и при правилно прилагане на материалния закон. Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган и съдържа от формална страна всички изискуеми реквизити на административния акт по чл. 59 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС наемните правоотношения се прекратяват с изтичане на срока за настаняване. Според чл. 46, ал. 4 от ЗОС в този случай наемните правоотношения могат да бъдат продължени, ако наемателите отговарят на условията за настаняване под наем в жилище- общинска собственост. Този законов текст предоставя на титуляра на правото на собственост върху имота - в случая на кмета на община- Габрово само правна възможност по своя преценка да продължи или не наемните правоотношения, но в никакъв случай не обвързва същия императивно с продължаването им, поради което и съдът няма правомощия по закон да контролира поведението на административния орган в хипотезата на чл. 46, ал. 4 от ЗОБ. Нещо повече - както правилно е приел от фактическа страна първоинстанционният съд, Комисията по настаняването при община - Габрово подробно е изследвала въпроса дали касаторите отговарят на условията за продължаване на наемните правоотношения и е събрала многобройни доказателства за неплатени от тяхна страна суми за наем и консумативи за общинското жилище. Правилно АС - Габрово е заключил, че доколкото липсва задължение по закон за административния орган да продължи прекратените поради изтичането на срока им наемни правоотношения, обжалваната заповед е правилна и като постановена в съответствие с материалния закон. Следователно крайният извод на административния съд, че са налице фактическите и правни основания за издаване на обжалваната заповед, е законосъобразен . Съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд - трето отделение,