Решение № 970 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 875/2010 г.

Решение № 970 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 875/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Веселин Богданов Филипов от гр. Русе срещу решение № 37 от 27.11.2009 г., постановено по адм. дело № 274/2008 г. от Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 5/18.04.2008 г. на Областен управител на Област Русе. С последната е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, като незаконосъобразно и постанови друго, с което отмени обжалваната от него заповед, както и да му присъди направените деловодни разноски. Ответникът, в представено писмено становище оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционният съд като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в жалбата касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Филипов срещу заповед № 5/18.04.2008 г. на Областния управител на Област Русе, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, като неоснователна. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Жалбодателят е заемал длъжността "главен юрисконсулт", в дирекция "АПОФУС" на Областна администрация Русе. С процесната заповед било прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл поради съкращение в щата, във връзка с ПМС № 74 от 9.04.2008 г., приложение № 18 към чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на областните администрации и заповед № 9500-203 от 18.04.2008 г. на Областен управител на Област Русе за утвърждаване на длъжностно разписание, считано от 18.04.2008 г. Същата била връчена при отказ лицето да я получи на същата дата. С ПМС 74/2008 е намалена общата численост на персонала в областна администрация Русе от 55 на 47 щатни бройки, като изпълнение на това е утвърдено ново длъжностно разписание от Областния управител, при което заеманата от Филипов длъжност е съкратена. Правилно в обжалваното решение е прието, че в случая е налице реално съкращение именно на длъжността, заемана от касатора, която не фигурира като нормативно определена позиция в новото щатно разписание. Настоящият състав споделя напълно приетото в обжалваното решение липсата на съвпадение на функциите между заеманата от касатора длъжност и длъжността "началник Правно нормативно обслужване". Правилен е и изводът в обжалваното решение, че при липса на разлика във функциите на длъжностите "главен юрисконсулт" и "старши юрисконсулт" изборът на органа, коя от тях да съкрати е въпрос на целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. При правилно установена фактическа обстановка законосъобразен е изводът на съда, че посочената заповед е издадена в писмена форма, съдържа необходимите реквизити по чл. 108 ЗДСл и е издадена от компетентен орган при правилно приложение на материалния закон и неговата цел. Правилен е изводът на съда, че органът по назначаването е разполагал с възможността да внесе промяна в структурата на отделни звена, във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при условията на оперативна самостоятелност. Тази възможност е реализирана в утвърденото ново щатно разписание, при което е оптимизирана структурата на администрацията на ответника и е намалена числеността на лицата, заемащи длъжността "юрисконсулт". Изпълнението на дейността не е било преустановено - т. е. осъществяваните функции са запазени, но е намалена числеността на служителите, които ги изпълняват. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че е налице реално съкращение и обжалваната заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Преценката кои служители да бъдат съкратени е в рамките на предоставената на органа оперативна самостоятелност. Съгласно разпоредбата на чл. 146, т. 4 АПК като основание за проверка за законосъобразност, която е компетентен да извърши съда на обжалван пред него административен акт е дали същият противоречи на материалноправна разпоредба. В случая оспорената заповед не противоречи на материално правна разпоредба, а начинът на организация на администрацията от страна ответника е въпрос на целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. При извършената служебно проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,