Решение № 2946 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6771/2019 г.

Решение № 2946 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6771/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР. Образувано е по касационна жалба на адвокат К. Дуков, действащ в лично качество и като пълномощник на С. Василева, против Решение № 359/21.02.2019 г., постановено по административно дело № 718/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което са отхвърлени жалбите им срещу Заповед № 17-431/24.07.2018 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Благоевград, с която е отказано изменение в КККР на гр. Сандански за поземлен имот с идентификатор 65334.300.810. В касационната жалба се сочат основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като се твърди, че при постановяване на съдебния акт са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, направените фактически и правни изводи били необосновани, налице е непълнота на доказателствата и нарушен материалния закон. Оспорва се изводът на съда за наличие на спор за материално право, като се сочи, че производството е по реда на чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР за нанасяне на имотна граница в изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения отказ, ведно с последиците от това. Ответникът, Началник на Службата по геодезия, картография и кадастър – Благоевград, чрез адвокат Михаела Крумова оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор. От страна на Областния управител на Област Благоевград е постъпил писмен отговор, с който оспорва касационната жалба и моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Министерство на културата, представлявано от главен юрисконсулт Л. Харизанова и Община Сандански чрез главен юрисконсулт И. Поповчева, също оспорват касационната жалба по съображения, развити писмено. Изразяват доводи в подкрепа на съдебното решение, поради което считат, че следва да бъде потвърдено, както и претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Министерство на регионалното развитие и благоустройство, не се представлява и не взема становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и посредством заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, съдът е извършил правилни фактически установявания и е описал подробно развилите се правоотношения. Възприетите в съдебното решение правни изводи напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съдът е отговорил на всички поддържани пред него възражения, и е извършил съответната проверка за законосъобразност на оспорения отказ. Правилно е приел, че е издаден от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на материалния закон. Със заявлението, сезирало административния орган е било поискано да се променят границите на поземлен имот с идентификатор 65334.300.810 по КККР на гр. Сандански /собственост на жалбоподателите/, като площта преди промяната е 120 кв. м., а след промяната да стане 180 кв. м., за сметка промяна в площта на съседния поземлен имот с идентификатор 65334.300.809 – Археологически паметник "Епископска базилика", публична държавна собственост, която площ се намалява с 59 кв. м. – от 2 439 кв. м. на 2 380 кв. м. В хода на административното производство, органите, представляващи държавата – Областния управител на Област Благоевград и Министерство на културата, както и Община Сандански, на която имот с идентификатор 65334.300.809 – публична държавна собственост е предоставен за управление, са възразили срещу поисканото изменение, тъй като с него се засяга имотът посредством намаляване на площта му. Тези факти обосноват извод за наличие на спор за материално право между заявителя и държавата, по отношение местоположението на границата между поземлени имоти с идентификатори 65334.300.809 и 65334.300.810 по КККР на гр. Сандански, поради което е приложима разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, която повелява, че този спор следва да се разреши от гражданския съд, респективно постановения от органа отказ се явява материално законосъобразен. Неоснователно се твърди, че е налице хипотезата на чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР и вярната имотна граница следвало да се нанесе в изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Съдът е изследвал този въпрос, като е достигнал до верния извод, че водените административни дела касаят други обекти и граници на процесния поземлен имот, поради което исканото изменение е по реда на чл. 54 ЗКИР. С оглед изложеното, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Проведени са три открити съдебни заседания, в хода на които са уважени доказателствените искания на страните, с оглед на техните твърдения и възражения, приетите доказателства са допустими и относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Отказът на съдът да допусне повторна съдебно-техническа експертиза е правилен, с оглед разпоредбата на чл. 201 ГПК, тъй като приетото по делото заключение е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение за неговата правилност. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че съдебното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответните страни – Община Сандански и Министерство на културата, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на всеки, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,