Решение № 15616 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6421/2014 г.

Решение № 15616 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6421/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Василев Князов от гр. Калофер срещу решение № 870/27.03.2014 г., постановено по административно дело № 2952/2013 г. по описа на Административния съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 273/19.08.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, и потвърденото с него разпореждане № 126/28.05.2013 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ гр. Пловдив, с което не е приета за трудова настъпилата с касатора злополука. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него - постановено друго, с което да бъдат отменени оспорените административни актове. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Пловдив, оспорва жалбата, като излага съображения за правилност на решението в писмено становище, представено от пълномощника юрк. Калина Велева-Минкова. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Технотрейд-ко" ЕООД - гр. Пловдив, представляван от управителя Донка П. Коджейкова-Ралева, чрез пълномощника адв. Стоян Германов, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Пловдив, е отхвърлена жалбата на Георги Василев Князов срещу решение № 273/19.08.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на същия против разпореждане № 126/28.05.2013 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ гр. Пловдив, с което не е приета за трудова възникналата с жалбоподателя злополука. За да постанови този резултат, съдът е приел, че съгласно двете комплексни съдебно-медицински експертизи няма данни настъпилото увреждане на здравето да е внезапно и да е налице причинната връзка между увреждането на здравето и конкретната злополука, станала на 20.10.2010 г. Извел е извод, че не са налице безспорни данни за счупване на прешлен на гръбначния стълб, за внезапност на това счупване и за причинно-следствена връзка между работата, изпълнявана от лицето и този резултат. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Предмет на оспорването пред първата инстанция е решение № 273/19.08.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Георги Василев Князов против разпореждане № 126/28.05.2013 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ гр. Пловдив, с което не е приета за трудова злополуката, възникнала със същия на 20.10.2010 г. Разпореждането е издадено в изпълнение на задължителните указания, дадени с решение № 6575/14.05.2013 г. по адм. дело № 13015/2012 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отменено решение № 2010/4.09.2012 г. по адм. дело № 195/2011 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив и вместо него е постановено решение по същество, с което е отменено решение № 371/13.12.2010 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 298/29.10.2010 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което злополуката, станала с Георги Василев Князов на 20.10.2010 г. е била призната за трудова. По делото е безспорно установено, че Георги Василев Князов е бил в трудово правоотношение с "Технотрейд-Ко" ЕООД - гр. Пловдив, по договор от 15.07.2008 г. на длъжност "настройчик пресови металообработващи машини" в цех с. Манолово, община Павел баня. На 20.10.2010 г., към 14.45 ч., по време на изливане на бетон в оградата е възникнала злополука с Георги Князов. Съгласно констатациите в протокола от проведеното вътрешно разследване Георги Князов е паднал на земята при слизане от повдигната еднометрова платформа, предназначена за изсипване на кофи с бетон. Не е имало преки свидетели на инцидента, като св. Миню Колев е дал обяснения, че е намерил Георги Князов да лежи на земята, същият е разказал, че е паднал, оплакал се от болки в кръста, но не и в главата; след като е полежал, са му помогнали да стане, придвижил се е сам, не е приел помощ. В епикризата за история на заболяването № 60003/966 от 22.10.2010 г., издадена от УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД - гр. Пловдив, Клиника по неврохирургия е отразено, че пострадалият Георги Василев Князов е постъпил за лечение в клиниката на 20.10.2010 г. след падане от мотокар по време на работа, при което се е оплакал от силна болка и затруднени движения в тораколумбалната област, изтръпване на ляв крак и главоболие. След направена компютърна томография на тораколумбален отдел на гръбначния стълб били установени данни за фрактура на тялото на Th 12 без данни за дислокация. В клиниката било взето решение за оперативна стабилизация на фрактурирания сегмент чрез поставяне на стабилизиращ компонент /имплант/, но Георги Князов бил отказал операция. Изписан е от клиниката на 22.11.2010 г., при което му бил издаден болничен лист серия А, № 0577844 от 22.10.2010 г. за 33 дни отпуск поради временна неработоспособност с диагноза "Счупване на гръден гръбначен прешлен" и причина 04 - трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. След изтичане на отпуска по първичния болничен лист, ЛКК при МЦ "Омега" ЕООД - гр. Карлово е издала болничен лист серия А, № 0791194 от 22.11.2010 г. за 24 дни отпуск поради временна неработоспособност с диагноза "Счупване на гръден гръбначен прешлен" и причина 04 - трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Впоследствие били издадени още три болнични листа със същата диагноза и причина. При установената фактическа обстановка, изводите на първоинстанционния съд са обосновани и правилни. От правна страна, за да бъде възприета настъпилата злополука като трудова, трябва да са изпълнени всички предпоставки, предвидени в чл. 55, ал. 1 КСО: да е налице внезапно увреждане на здравето на осигурено за този риск лице; да съществува функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и увреждането; да е настъпил неблагоприятен резултат - причиняване на временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт; да е налице причинна връзка. От събраните доказателства в хода на разследването на злополуката и заключенията на съдебно-медицинските експертизи /които са изслушани по адм. дело № 195/2011 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив и съответно са обсъдени в решението по адм. дело № 13015/2012 г. на Върховния административен съд, шесто отделение/ се налага изводът, че посочените предпоставки не са изпълнени. Първоинстанционният състав на съда не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила като е отказал назначаването на нова експертиза и изслушването на лекуващия лекар на жалбоподателя като свидетел по делото. Както вече се посочи, обжалваното разпореждане на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО е постановено след връщане на преписката на административния орган от Върховния административен съд с решението по адм. дело № 13015/2012 г., в което са дадени задължителни указания, обосновани именно със заключенията на двете експертизи, изслушани по адм. дело № 195/2011 г. на Административен съд гр. Пловдив. В решението на ВАС по това дело са изложени подробни съображения относно констатациите и изводите на вещите лица по посочените експертизи, които са приети за компетентни и обосновани и които, накратко, са в следния смисъл: според заключението на първата комплексна съдебно-медицинска експертиза, извършена от специалисти невролог и рентгенолог - специалист по образна диагностика, е било налице хронично увреждане на кръста на Георги Василев Князов преди 20.10.2010 г.; от представеното КТ изследване на торако-лумбалния дял на гръбначния стълб, включващо топограма и срезове на ТН12 с различни филтри, не се наблюдават изменения от травматично естество; от приложената епикриза от УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД - гр. Пловдив е видно, че няма клинични и анамнестични данни, че пострадалият е бил с комоцио церебри градус леви (лека степен). Според заключението оздравяването на фрактура на гръбначните прешлени отнема от 6 до 9 месеца. В случая не е налице типичен рентгенологичен израз на описаната в епикризата травматична увреда и тя не би могла да заздравее за период от 2 месеца. В заключението е посочено, че има данни за "престорено заболяване" по смисъла на чл. 11, т. 9 от Наредба № 23 за съдебно-медицинските, съдебно-психиатричните и съдебно-психологичните експертизи. В решението на ВАС е посочено, че в същия смисъл е заключението и от приетата втора съдебно-медицинска експертиза от специалисти по образна диагностика и невролог. Според това заключение, цитираният в епикризата на УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД - гр. Пловдив, неврологичен статус е непълен и не съдържа обективните белези на увреда на ниво тялото на ТХ-12 /промени в позата, стойката, походката и тазово-резервоарните функции и органично-сетивни промени/; отново е дадено заключение за наличие на данни за "престорено заболяване". Искането за разпит на лекуващия лекар като свидетел по делото правилно е преценено от първоинстанционния съд като неоснователно. По общо правило свидетелите се разпитват, за да дадат показания за преки впечатления от релевантни по спора факти и обстоятелства, а в случая с искането за разпит на лекаря страната е целяла да се потвърди съдържанието на епикриза, изготвена от този лекар, както и произнасянето на същия като вещо лице. Предвид изложените съображения, правилен е изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което злополуката не е приета за трудова. Оспореният административен акт е съобразен с решението по адм. дело № 13015/2012 г. на ВАС, шесто отделение, в чието изпълнение е издаден. По тези съображения Върховният административен съд намира, че първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора, искането на ответника по касационната жалба "Технотрейд-Ко" ЕООД за присъждане на разноски е основателно. При липсата на възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, касационният жалбоподател Георги Князов следва да бъде осъден да заплати на страната направените разноски за касационната инстанция. От доказателствата по делото се установява, че този ответник е направил разноски в размер на 500 лв. за платено по касов път адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 8.05.2014 г., поради което следва да бъде присъдена сума в този размер. Искането на ответната страна - директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като на тази страна вече е присъдено юрисконсултско възнаграждение с решението на административния съд. В разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК е предвидено, че когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени разноски по делото, включително максималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Съгласно Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. на ОСК на ВАС, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В диспозитива на това решение, цитиран дословно, не е посочено изрично, че юрисконсултско възнаграждение се дължи поотделно за всяка съдебна инстанция. Такъв извод не може да бъде изведен и от съдържанието на мотивите на това решение, тъй като присъждането на второ юрисконсултско възнаграждение /или такова за всяка инстанция поотделено, когато делото е връщано за ново разглеждане/ изобщо не е коментирано в мотивите. Няма основание за приложение по аналогия на разпоредбите относно възлагането на разноски за действително изплатени адвокатски възнаграждения за всяка инстанция. След като вече е присъдено възнаграждение с първоинстанционното решение в дължимия размер, няма основание за присъждане на второ юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,