Решение № 7215 от 18.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Карим против решение 5300/01.09.2021 г., постановено по адм. дело 5754/2018 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Полицейски орган при 06 РУ-СДВР не изразява становище по основателността на касационната жалба. Ответникът - Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ в писмени бележки изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и иска да се остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Смята, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението, като правилно, следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на М. Карим срещу заповед за задържане рег. 1055 от 14.05.2018г., издадена от полицейски орган при 06РУ СДВР и е отхвърлил съединения иск срещу СДВР за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. и имуществени вреди в размер на 630 лв. вследствие заповедта за задържане. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че обжалваната заповед, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи, жалбоподателят (настоящ касатор) е задържан за срок до 24 часа за хулиганска проява във връзка с чл. 325 от Наказателния кодекс, е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР и е в съответствие с материалния закон и целта на закона. Мотивиран от законосъобразността на акта, съдът се е произнесъл отрицателно и по акцесорния иск, предявен по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди във връзка с чл. 204 от АПК. Решението е правилно. Настоящият касационен състав напълно споделя изводите и мотивите на административния съд в съответствие с чл.221, ал.2 от АПК. Обоснована е преценката на АССГ за законосъобразност на издадената заповед за задържане на лицето М. Карим. Правилно съдът е посочил, че са наличие на реквизитите по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Неоснователни са касационните възражения за липса на фактически основания в заповедта. В частта фактически и правни основания за задържането е посочено "чл. 325 от НК - хулиганство". Като допълнение са посочени непристойни действия, изразяващи се в явно неуважение към обществото , което обективира състава на престъплението по ал.1 на чл. 325 от НК. Налице са съпътстващи документи, а именно докладна записка, издадена от полицай Манолов до началника на 06 РУ Полиция към СДВР, в която е посочено фактическо основание за задържането за срок до 24 часа, налице са конкретни извършени от Карим действия, време и място на извършването. Касационният състав приема, че мотивите за прилагане на принудителната административна мярка се съдържат в съпътстващия документ, издаден от същия орган, в същия ден и обосновава необходимостта от задържането. Констатацията на първоинстанционния съд е в съответствие с Тълкувателно решение 16/31.03.1975 г.на ОСГК на ВС, с което се приема, че е възможно мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Заповедта е мотивирана и има необходимото съдържание посочено в специалния закон. Както и съдът е приел не са налице формални недостатъци, които да опорочават заповедта за задържане. Обосновани са изводите, че издадената заповед съответства и на целта на закона, същата не е незаконосъобразна и по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК. Задържането е последвано от процесуалноследствени действия и повдигане на обвинение, което потвърждава необходимостта от прилагане на мярката. Правилно съдът е отхвърлил жалбата срещу заповед за задържане рег. 1055 от 14.05.2018г., издадена от полицейски орган при 06РУ СДВР, предвид което решението като законосъобразно следва да бъде оставено в сила в тази част. Настоящата касационна инстанция смята, че решението следва да бъде оставено в сила и в частта на акцесорния иск за обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Основателността на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие и/или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени щети или пропуснати ползи; вредата следва да е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие или бездействие на административния орган, при или по повод изпълнение на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението е необосновано. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и след анализ на приложимия материален закон. При отхвърлянето на жалбата и установяване законосъобразността на заповедта за задържане на лицето, не се намираме в хипотезата на незаконосъобразен акт, от който да се претендират вреди на основанието по чл. 204, ал. 1 от АПК. Правилно съдът е сметнал, че дори жалбоподателят да е претърпял вреди вследствие на задържането - притеснения във връзка с болната му майка и пропуск да се яви на изпит за болногледач, не е налице първият елемент от състава на отговорността по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ. Обективно е установено, че заповедта за задържане рег. 1055 от 14.05.2018г., издадена от полицейски орган при 06РУ СДВР, от която се претендират вредите, е законосъобразна. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, регламентираща допустимостта на иска, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Предвид изложеното административният съд е следвало да остави иска за причинени имуществени и неимуществени вреди от заповедта за задържането без разглеждане като недопустим и да прекрати производството по дело в тази част. По изложените съображения и предвид крайния резултат по делото, обаче решението следва да бъде оставено в сила в цялост. С оглед изхода на правния спор, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ на Столична дирекция на вътрешните работи следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение