Решение № 7575 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4482/2017 г.

Решение № 7575 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4482/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от А. К. М., от гр. Д., срещу заповед № РД46-144 от 06.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, с доводи за нейната незаконосъобразност, като издадена при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Иска отмяната и и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът, министър на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител по делото юрисконсулт Колева взема становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената пред съда заповед. Заинтересованите страни Т. В. Б., И. В. И., В. С. В., Б. С. В., С. Д. Б., В. С. Б. и Н. И. Й., редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбата. Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, намира за установено следното: С оспорената пред съда заповед № РД46-144 от 06.03.2017 г. министърът на земеделието и храните, сега министър на земеделието, храните и горите, на основание чл. 14, ал. 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ и одобрен доклад № 93-1566/06.03.2017 г. на заместник-министър на земеделието и храните, е наредил отмяната на решение № ВМ130 от 04.03.2014 г. на Общинска служба по земеделие - гр. К. за възстановяване правото на собственост на наследниците на И. Г. Д. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху посочените в нея имоти. Със заповедта преписката е върната на Общинска служба по земеделие /ОСЗ/ - гр. К. за произнасяне в съответствие с мотивите и по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ. От фактическа страна заповедта се основава на това, че имотите, правото на собственост върху които е възстановено попадат в обхвата на влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план за обект АМ "С." ЛОТ 2 "Д. - Б." от км. 322+000 до км. 359+483.52, одобрен със заповед № РД-02-14-413/29.04.2013 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Освен това към момента на постановяване на отмененото решение на ОСЗ - гр. К. е в сила решение от 27.06.2013 г. на Комисията за земеделските земи, за промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди, като предназначението на възстановената с него земя е за изграждане на част от автомагистрала "С.", т. е. земите вече не са земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ. От събраните по делото доказателства, съдържащи се в представената преписка по издаване на оспорената пред съда заповед се установява, че с влязло в сила решение № ВМ130 от 04.03.2014 г. на Общинска служба по земеделие - гр. К., при приложението на § 27, ал. 2 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ, ДВ бр. 62 от 2010 г., е приключила процедурата по възстановяване правото на собственост на наследници на И. Д. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху: ливада от 2.000 дка, пета категория, местност "Слатински прогон", представляваща имот № 054041 по картата на възстановената собственост за землището на с. В. могила, община Б. и ливада от 3.000 дка, пета категория, местност "Слатински прогон", представляваща имот № 0540422 по картата на възстановената собственост за землището на с. В. могила, община Б.. От представената по делото заповед № РД-02-14-413/29.04.2013 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството се установява, че с нея е одобрен подробен устройствен план за обект - АМ "С." ЛОТ 2 "Д. - Б." от км. 322+000 до км. 359+483.52, засягащ и землището на с. В. могила, община Б.. Допуснато е предварителното и изпълнение, а е влязла в сила на 15.05.2013 г., според извършеното отбелязване. С този план е засегната част от имот № 054037, придобит от О. Б. по реда на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, от който имот, в засегнатата му част са обособени и възстановени на наследници на И. Д. имотите по решение № ВМ130 от 04.03.2014 г. на ОСЗ - гр. К. С решение от 27.06.2013 г. комисията за земеделски земи е променила предназначението на засегнатите от подробния устройствен план земеделски земи за държавни и общински нужди. Жалбата е подадена в срока по чл. 149 АПК, от надлежна страна, адресат на оспорения акт, поради което е процесуално допустима. Жалбоподателят и заинтересованите страни са наследници на И. Г. Д., съгласно удостоверение за наследници изх. № 156/06.07.2017 г. на О. Б. При установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ при откриване на нарушения на този закон и на правилника за неговото прилагане, на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението по ал. 1, в срок до една година от откриване на нарушенията, на новите обстоятелства или на новите писмени доказателства, но не по-късно от три години от влизането в сила на плана за земеразделяне или от постановяването на решението на общинската служба по земеделие по ал. 1, т. 1, министърът на земеделието, храните и горите по своя инициатива или по искане на заинтересуваните лица отменя решението на общинската служба по земеделие или разпорежда на общинската служба по земеделие да го измени.. Оспорената пред съда заповед е издадена от компетентен по силата на посочената разпоредба орган - министър на земеделието и храните, в условията на заместване, в изискуемата се от закона писмена форма и при спазване на изискването за мотивиране на акта по чл. 59, ал. 1 и 2 АПК, при извършеното в нея позоваване на одобрен доклад, изготвен от заместник министър. Неоснователно е твърдяното от жалбоподателя, че оспорената заповед не е мотивирана, тъй като в нея не е посочено кое от основанията, визирани в нормата на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ е приел за относимо в случая нейният издател. От нейното съдържание и при извършеното препращане към посочения доклад е видно, че заповедта се основава на допуснато нарушение на закона, а именно, че с отмененото решение е възстановена земеделска земя, но към момента на издаването му тя вече не е такава. Оспорената пред съда заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон. Тъй като разпоредбата на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ, на която се основава оспорената пред съда заповед, урежда специални хипотези на изменение на решения на общинските служби по земеделие касаещи възстановяване на право на собственост върху земеделски земи, с оглед стабилитета на това право възможността за изменение е законово ограничена. В случая оспорената заповед е издадена извън установения от закона срок - до една година от откриване на нарушението. От представеното по делото писмо изх. № 70-00-1765/03.07.2014 г. на главния секретар на Министерство на регионалното развитие /МРР/, постъпило в Министерство на земеделието и храните /МЗХ/ на същата дата се установява, че от тази дата на издателя на акта са известни фактите и обстоятелствата, на които се основава оспорената пред съда заповед. С това писмо на МЗХ е изпратено копие от образуваната в МРР преписка, във връзка с претенции на лица с възстановено право на собственост, включително и от настоящия жалбоподател, за заплащане на обезщетения за отчуждени за държавни нужди техни земи, при представяне от негова страна на решенията на Общинска служба по земеделие - гр. К. за възстановено право на собственост. Преписката в МРР е образувана по искане на чл. на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", в което изрично е посочено, че правото на собственост на наследниците на И. Д. е извършено след одобряването на парцеларния план на обекта, който преотрежда засегнатата част от имотите по решение № ВМ130 от 04.03.2014 г. на ОСЗ - гр. К.. С писмото си главният секретар на МРР предлага министърът на земеделието и храните да упражни правото си по чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ. Че нарушението на закона, на което се основава оспорената заповед е установено от министерство на земеделието и храните още към този момент е видно и и от представеното по делото писмо изх. № 91-2204/24.10 2014 г. на директор Дирекция "Поземлени отношения и комасация" към МЗХ до директора на Областна дирекция "Земеделие" К., в което въз основа на приетото за установено, че решение № ВМ130 от 04.03.2014 г. на Общинска служба по земеделие - гр. К. е издадено след одобряване на парцеларния план за обект АМ "С." преписката е изпратена по компетентност за предприемане на необходимите мерки, допустими от чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ. Установения от закона едногодишен срок за изменение на решението, с което е възстановено право на собственост върху земеделска земя на наследници на И. Д. е изтекъл на 03.07.2015 г., в който преклузивен срок министърът на земеделието и храните не е упражнил правомощията си по чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ, при което издадената значително след изтичане на този срок заповед, едва на 06.03.2017 г. се явява незаконосъобразна. Ирелевантно е обстоятелството, че оспорената заповед е издадена в установения от закона краен тригодишен срок посочен в същата разпоредба, по новообразувана преписка. С оглед гореизложените съображения съдът намира, че оспорената заповед № РД46-144 от 06.03.2017 г., на Министъра на земеделието и храните е издадена при неправилно приложение на материалноправната разпоредба на които се основава, поради което следва да бъде отменена. Жалбоподателят претендира разноски по делото. Следва да му бъдат присъдени такива в размер на 300 лева адвокатско възнаграждение, заплатено по договор за правна защита и съдействие от 11.04.2018 г. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение