Решение № 4472 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14551/2011 г.

Решение № 4472 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14551/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 2112/21.09.2011 г. постановено по адм. дело № 1890/2011 г. по описа на Административен съд - Варна. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна Шериф Кадиров Шевкиев не се представлява и в писмено становище поддържа доводи за неправилно приложение на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. от административния орган. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на Шериф Кадиров Шефкиев, първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/21523 от 09.04.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 5813,31 лв. във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 03/260609/25268. Мотивите са свързани с констатирана намаление на годните за подпомагане площи, заявени с подадената молба-заявление. В подробно развити съображения съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Административният орган не е посочил мотиви към издадения административен акт. Освен това са нарушени разпоредбите на чл. 26,28,34,35 и 36 от АПК и Регламент (ЕО)№ 796/2004 г., чл. 24,парг. 2,който изисква при констатирани нередности, произтичащи от кръстосани проверки, да се извършват и други подходящи административни процедури, дори и проверки на място за установяване на констатираното. Счетено е, че в нарушение на цитирания регламент административния орган не е събрал допълнителни доказателства и не се е съобразил с разпоредбата на чл. 73 от същия регламент, съгласно който плащането не се извършва, ако е платено по грешка на органа и ако грешката е свързана с изчисляването на плащането, то трябва да бъде съобщено 12 месеца след плащането, който в конкретния случай е пропуснат. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Процесния акт е немотивиран съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като от него не става ясно как за период повече от една година МЗХ е променило констатациите си, на какво основание, кои точно от заявените площи са квалифицирани като "негодни за подпомагане", както и по каква методика са изчислени сумите за възстановяване. При липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и събиране на доказателства. Освен това липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна. Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", в конкретния случай не са изложени и в тази връзка изводите на съда са обосновани и почиват на събраните доказателства по делото. Следва да се отбележи, че съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и е направил верни правни изводи. Доказателствата по делото сочат, че след извършване на кръстосани проверки е установено, че част от заявените за подпомагане от бенефициента площи са допустими за подпомагане. Тези данни са били предадени на МЗХ и ДФ "Земеделие " и сумата платена. Извършена е била последваща проверка, при която е установено, че годната за подпомагане площ е намалена. Въз основа на това ново становище е издаден оспорения АУПДВ. В него е посочено, че въз основа на новополучена официална информация в ИСАК, годната за подпомагане земеделска площ е намалена и сумата от 5 813.31 лв. се явява недължимо изплатена. След като посочената категория земи са били изключени изначално от подпомагане, то не е следвало въобще да бъде осъществявано плащане на паричните средства за подпомагане на земеделските производители. Актът противоречи и на нормата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, според която ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител, недължимо платените суми не следва да се възстановяват. С оглед на установеното по делото следва да се приеме, че първоинстанционния съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. Предвид изложеното и защото изплатената сума, която е получила лицето, не е в резултат на недобросъвестното му поведение решението на съда е законосъобразно. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК