Решение № 1956 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4982/2012 г.

Решение № 1956 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4982/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадена касационна жалба от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, чрез процесуалния представител Ивка Илиева, срещу решение № 34 от 5.03.2012 г. постановено по адм. № 203/2011 г. по описа на Административен съд - Ловеч. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се подробни доводи относно спора по същество. Оспорват се доводите на съда за немотивирането на акта, като се счита, че съдът не е съобразил ТР № 16/31.03.1975 г. което дава възможност мотивите да се съдържат отделно в акта, а именно в другите доказателства. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата - ЕТ "Милен Петков" не се представлява и не взема становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че решението на съда е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Правилно съдът е приел, че АУПДВ е немотивиран, предвид общото и неконкретизирано формулиране на мотивите. В тази връзка не са визирани кои точно площи и в какъв конкретен размер са обявени за недопустими за подпомагане. Изплатените средства се дължат единствено на действията на органите на Разплащателна агенция, поради което задължението за възстановяване на сумите не следва да се вменява на земеделския производител. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ съдът е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/22043 от 10.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на ЕТ "Милен Петков" - представляван от Милен Петков и със седалище с. Лисец, обл. Ловеч е установена недължимо платена сума за недопустими за подпомагане площи в размер на 1469.52 лв. за кампания 2009 г. по подадено заявление за единно плащане на площ с УИН 11/290509/16406.Съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган, чиито правомощия произтичат от решение на УС на ДФ "Земеделие", отразено в протокол № 17/7.04.2011 г. и заповед № 01 РД/1288/8.04.2011 г. на изпълнителния директор на фонда и в предписаната от закона форма. При постановяването му обаче е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК относно съдържанието на задължителните реквизити на акта. В него липсват мотиви и конкретни фактически съображения, на базата на които административният орган е приел своето решение. От изложението в него не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, нито какво е естеството на новополучената информация. В акта липсва обосновка на начина, по който са изчислени различията в площите и не е изяснен въпросът по каква методика е определена дължимата сума. Не става ясно защо вече одобрени площи са приети за "недопустими". Поради липсата на фактически основания за издаването му, съдът е приел акта за незаконосъобразен. Посочил е, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на чл. 24 и чл. 73 от Регламент /ЕО/ № 796/2004. Извършените кръстосани проверки през 2010 г., при които са били констатирани нередности, не са били последвани от други административни процедури. Поради това РА не е открила причините за несъответствията. Съдът се е позовал на чл. 73, т. 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004, съгласно който задължението за възстановяване на суми отпада, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Изтъкнал е, че връщането на сумите е недължимо и поради това, че регламентът поставя условие решението за възстановяване да е било съобщено до 12 месеца от плащането, което условие не е налице. Констатирала е нарушение на чл. 26, 34 и 35 от АПК. Решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително фактически и правни основания за издаването му. В обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" административният орган е посочено, че в резултат на новополучена официална информация в ИСАК е намалената годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента се явява недължимо платена. В акта не са индивидуализирани площите, които не са допустими за подпомагане, нито причините, поради които се приемат за такива; не е изяснено въз основа на каква методика е извършена преценката за подлежащата на възстановяване сума. Неоснователно е позоваването на ТР № 16 от 31.03.1975 г. Съобразно цитираното тълкувателно решение, което е задължително за съдилищата, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени отделно от самия акт, като предхождат издаването на акта или се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В конкретния случай в административната преписка не се съдържат такива. Затова правилно съдът е посочил, че тези факти не се съдържат нито в самия административен акт, нито в приложения към издадения АУПДВ. При липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и чрез събиране на доказателства. Конкретното посочване на недопустимата за подпомагане площ за всеки имот се изисква от чл. 51 от Регламент /ЕО/ № 796/2004, поради това, че различният процент недопустима площ води до различен размер на санкцията. Освен това, първоинстанционния съд правилно и обосновано е приел, че при издаването на акта са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като административния орган не е изпълнил задълженията си по чл. 26, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК - не е уведомен адресата на акта, не му е осигурена възможност да участва в производството. Тези нарушения са съществени и са самостоятелно основание - за отмяна на акта като незаконосъобразен, защото ако бяха изпълнени би могло да се стигне и до друга фактическа обстановка. От друга страна съдът обосновано е приел, че разпоредбата на чл. 73 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 регламентира възстановяването на недължими плащания от европейските фондове и този ред изисква установяване на факта дали грешката е могла да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Доказателства в тази насока не са представени от административния орган. Приложените доказателства установяват, че земеделският производител не е имал възможност да установи несъответствията при наличните схеми и планове на земеделските блокове и поради това, че информацията, налична в РА в електронен вид, не е била достъпна за него. Неоснователни се явяват и възраженията на касационния жалбоподател, че разпоредбата на чл. 24, т. 2 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 е само правна възможност, но не и задължение за РА, следва да се посочи, че разпоредбата няма такъв пожелателен характер. Съгласно разпоредбата: "Посочването на нередности, произтичащи от кръстосаните проверки, бива последвано от други подходящи административни процедури и когато е необходимо, от проверки на място." Следователно прилагането на допълнителни процедури за проверка е задължително, а само при необходимост се правят проверки на място. Като акт с директна приложимост той безспорно е очертал задължението на административния орган "след автоматичното откриване чрез компютърни средства на нередности при декларирани права и декларирани парцели /чл. 24, т. 1 от регламента/, да извърши допълнителни административни проверки за безспорно установяване на констатираните нередности". Изложените в тази насока изводи на административния съд са обосновани и сочат на правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,