Решение № 12147 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6520/2017 г.
ВАСV отделение10.10.2018 г.докладчик Анна Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 220/16.03.2017 г. по адм. дело № 1145/2016 г. на Административен съд - София - област. ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните София - област да заплати разноски по делото в размер на 360 (триста и шестдесет) лева на"Агровал БГ" ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], община [община], местност [местност], обект [наименование], представлявано от управителя Ц. Симеонов. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12147 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6520/2017 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от официалния ветеринарен лекар при Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) София - област, срещу решение № 220/16.03.2017 г. по адм. дело № 1145/2016 г. на Административен съд - София - област, с което е отменено негово разпореждане № 01/29.11.2018 г. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу разпореждането, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - "Агровал БГ" ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], община [община], чрез процесуален представител, в отговора на касационната жалба и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноските за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното съдебно решение, АС е приел, че с оспореното разпореждане е спряна експлоатацията на обект с вет. рег. № 2065 - 0083, намиращ се в землището на [населено място], местност "[местност], община [община], София - област, собственост на "Агровал БГ" ЕООД, предназначен за отглеждане на патици за угояване с капацитет 5 800 броя, в който в момента се отглеждат 0 броя птици, за срок до изпълнение на предписанието от 29.11.2016 г., тъй като животновъдният обект не разполага с обособено място за временно съхранение на тор и обеззаразяване, съобразено с капацитета и технологията на отглеждане на патици за угояване и металните силози за съхранение на фураж и пелети, както и сградите за отглеждане на патиците не са обозначени. АС е посочил, че в разпореждането липсват фактическите и правни основания за издаването му, поради което е налице отменителното основание - съществено нарушение на административно - производствените правила по издаването му. Решението е правилно като краен резултат. Въпреки, че в него са посочени фактическите основания за издаването му, видно от горния абзац, безспорно в разпореждането липсват правни основания. В разпореждането не е цитиран нито един текст от нормативен акт, нито се съдържа препращане към друг документ от преписката, в който да фигурира правното основание за издаването му. Неоснователен е доводът, че правното основание е това, на което е издадено предписанието, тъй като разпореждането не препраща към предписанието в частта относно мотивите, а само досежно срока на ПАМ. Освен това в предписанието е цитирано единствено правното основание за издаване на предписание - чл. 131, ал.2, т.1 ЗВМД, който регламентира кога се дава предписание, но не и правното основание да се наложи принудителна административна мярка - спиране на дейността на животновъден обект, което би следвало да е в някоя от хипотезите на чл. 253 или 254 ЗМВД. Предвид изложено правилна като краен резултат е преценката на съда за наличие на отменително основание по отношение на оспорения индивидуален административен акт и решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски, а на ответника по касация следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция в размер на 360 (триста и шестдесет) лева, заплатено по банков път адвокатски възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,