Решение № 11582 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1337/2018 г.

Решение № 11582 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1337/2018 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Агенция "Митници" - София, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Тодорова срещу Решение № 414/14.11.2017 г., постановено по адм. дело № 693/2017 г. на Административен съд – Враца, в частта, в която Агенция "Митници" – София е осъдена да заплати на ЕТ "Крес–Красимир Велков" – гр. Бяла Слатина сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от заплатен адвокатски хонорар направени в производството по съдебно оспорване на Наказателно постановление № 17/19.01.2017 г. издадено от началника на Митница – Лом, както и в частта, в която Агенция "Митници" – София е осъдена да заплати съдебно – деловодни разноски за сумата от 316 лв. Излага доводи за неправилност и необоснованост на решението – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено, като бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена исковата претенция за сумата от 300 лв. като неоснователна и недоказана. Моли също за присъждане на юрисконсултско възнаграждние пред настоящата съдебна инстанция. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се представлява. В представено по делото писмено становище с молба от 06.06.2019 г. моли да се даде ход на делото, по същество поддържа изложените в касационната жалба доводи, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Ответната страна по касационната жалба – ЕТ "Крес–Красимир Велков" в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител, адв. Маринова изразява становище за нейната неоснователност. Моли решението като правилно и обосновано да се остави в сила. Претендира за присъждане на направените пред настоящата инстанция съдебни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административен съд – Враца е разгледал предявения от ЕТ "Крес–Красимир Велков" – гр. Бяла Слатина, иск срещу Агенция "Митници" - София, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискал да му бъде заплатено обезщетение в размер на 450 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с оспорване по съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № 17/19.01.2017 г., издадено от началника на Митница - Лом, по повод на което е образувано НАХД 76/2017 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина. С решение № 51/5.04.2017 г. НП е било отменено. Решението на РС Бяла Слатина е било оспорено, като по повод касационната жалба е било образувано КНАХД № 286/2017 г. на Административен съд – Враца. С решение № 248/5.07.2017 г. решението на РС – Бяла Слатина е оставено в сила. Установено е по делото, че в хода на съдебното производство пред РС – Бяла Слатина ищецът е бил защитаван от адв. Ц. Маринова от АК Враца, съгласно Договор за правна защита и съдействие, (л. 5 от НАХД № 76/2017 г.) сключен на 6.02.2017 г., като договореното адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. е заплатено изцяло в брой. Установил е също, че в касационното производство по КНАХД № 286/2017 г. на Административен съд – Враца ищецът е бил представляван от адв. Маринова, като съгласно Договор за правна защита и съдействие от 28.04.2017 г. (л. 16 от КНАХД № 286/2017 г.) е заплатил изцяло в брой сумата от 300 лв. С решение № 248/5.07.2017 г. касационната инстанция е оставила в сила решението на районния съд. Съдът приел за безспорно, че ищеца действително е било защитаван от адвокат, който се е явил в открито съдебно заседание (л. 26 от КНАХД № 286/2017 г.) на 6.06.2017 г. и е осъществил защита на ищеца в хода на съдебното производство пред Административен съд - Враца. По подробно изложени в решението мотиви е направил извод, че същият е доказан по основание и размер за сумата от 300 лв. По отношение на претенцията за сумата от 150 лв. заплатена за процесуално представителство и защита пред РС – Бяла Слатина е приел иска за недоказан, като е изложил е мотиви, че от представения Договор за правна защита и съдействие (л. 5 от НАХД № 76/2017 г.) не се установява по безспорно заплащането на посочената сума в брой. По тези съобръжения е приел иска за основателен до размера на сумата от 300 лв. а в останалата му част до пълния размер за сумата от 450 лв. го е отхвърлил като неоснователен. Изложил е съображения, че НП е акт, издаден от административен орган и представлява властнически такъв на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Именно административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя, според състава на Административен съд – Враца, правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните НП, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Позовал се и на приетото от Тълкувателно решение № 2/2015 г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Общото събрание на Първа и Втора колегия на ВАС. Приел е, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение съставлява вреда, причинена пряко от отменения акт. За последното е изложил подробни мотиви. Решението е валидно, допустимо и правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административноправен спор, като направените изводи са правилни. Изложените в тази връзка съображения от първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. Предявеният от ЕТ "Крес-Красимир Велков" иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение акт - НП, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обосновани на приобщените по делото доказателства са и изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираната от ответника по касационната жалба сума в размер на 300 лв. на адв. Маринова. Установено е, че адвоката действително е осъществил процесуално представителство и защита по делото пред Административен съд – Враца, видно от Протокол от о. с. з от 6.06.2017 г. (л. 26 от КНАХД № 286/2017 г.) и договореното възнаграждение е заплатено изцяло в брой. Претендираните вреди са доказани по размер за сумата от 300 лв. и са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, предвид приетото с цитираното по – горе тълкувателно решение и правилно възприетите от първоинстанционния съд по делото факти. По тези съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответната страна по делото направените по делото пред настоящата касационна инстанция съдебни разноски в размер на 500 лв. представляващи заплатен адвокатски хонорар, съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие и пълномощно към него от 14.12.2017 г. и списък на разноските по чл. 80 от ГПК - л. 12 и л. 43 от делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение