Решение № 10262 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6306/2011 г.

Решение № 10262 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6306/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи чрез неговия пълномощник срещу решение № 3847/17.03.2011 г. по адм. д. № 2081/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за необосновано и неправилно поради противоречие с материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба Стоян Атанасов Мичев намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Стоян Атанасов Мичев, от гр. София, срещу заповед № Т-1154/18.01.2010 г. на касатора, с която поради съкращаване на длъжността на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и ПМС № 340/30.12.2009 г. и заповед № ЧР 95-00-113/18.01.2010 г. му е прекратено служебното правоотношение за длъжността "младши експерт" в сектор "капиталови разходи", отдел " държавни имоти и капиталови разходи" в Дирекция "Управление на собствеността". С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е установил следната фактическа обстановка: С Постановление на Министерския съвет № 340/30.12.2009 г. е приет нов устройствен правилник на Министерство на външните работи, с което е намалена числеността на същото с 235бр., като от съществуващите дирекция "Имоти извън страната" и "Управление на собствеността" е създадена нова дирекция "Управление на собствеността". Със заповед заповед № ЧР-95-00-113/18.01.2010 г. на министъра на външните работи са извършени съкращения в Централното управление на Министерство на външните работи. От съпоставката на щатните разписания, в сила от 30.12.2009 г. и съответно от 20.01.2010 г. следва, че към 30.12.2009 г. в Дирекция"Управление на собствеността" е имало 139 щатни бройки, в това число 5бр. главни експерти, 2бр. старши експерти и 1бр. младши експерт. Към 20.01.2010 г. в дирекцията има 68бр., в това число 2бр. държавен експерт, 8бр. главен експерт и 3бр. старши експерт. Следователно по второто щатно разписание е налице увеличение на броя на експертите в дирекцията от 8 на 13 броя. Съпоставката между длъжностната характеристика на заеманата от жалбоподателя длъжност "младши експерт" в Дирекция"Управление на собствеността", отдел "Държавни имоти и капиталови разходи", сектор "Капиталови разходи" и длъжностната характеристика за длъжността "главен експерт" в Дирекция "Управление на собствеността", отдел "обществени поръчки и капиталови разходи" след утвърждаване на новото щатно разписание, показва идентичност на двете длъжности като система от функции, задачи и задължения. Сходни са и изисквания за заемане на двете длъжности съгласно Единния класификатор на длъжностите в администрацията, като по делото са налице доказателства, че жалбоподателят отговаря на изискванията за заемане на длъжността "главен експерт". При тези данни фактическата констатация, че има увеличение на бройките от 8 на 13 в дирекцията, е обоснована, тъй като се подкрепя от доказателствата по делото. За да има реално съкращаване на определена длъжност, то е необходимо да е налице намаление на щатните бройки, предвидени за конкретната длъжност. В случая безспорно се установява, че бройките длъжности "експерт" в дирекцията не са намалени, а са увеличени. За да е налице визираното в обжалваната заповед основание, следва да има промяна във фунционалните задължения за длъжността с оглед нормативната характеристика на понятието длъжност като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Съпоставката между длъжностната характеристика на заеманата от жалбоподателя длъжност "младши експерт" в Дирекция"Управление на собствеността", отдел "Държавни имоти и капиталови разходи" сектор "Капиталови разходи" и длъжностната характеристика за длъжността "главен експерт" в Дирекция"Управление на собствеността", отдел "обществени поръчки и капиталови разходи" след утвърждаване на новото щатно разписание не показва различия като система от функции, задачи и задължения. Сходни са и изисквания за заемане на двете длъжности, като жалбоподателя удовлетворява тези за заемане на длъжността "главен експерт". Обстоятелството, че функционалните задължения се запазват, опровергава извода за съкращаване на съответната длъжност. В този аспект неоснователно е възражението в касационната жалба, че в случая съкращаването на длъжността е резултат от намалените бройки за нея, което е наложило и прекратяване на служебното правоотношение на съкратения служител. Тази хипотеза в случая не е налице поради увеличението на бройките за длъжността "експерт", както и липсата на промяна на функионалните задължения. Длъжностите в администрацията са ръководни и експертните, като експертните са такива с ръководни функции и с изпълнителски функции. Последните имат четири подгрупи в зависимост от степента на квалификация и възложените служебни задължения. В случая, след като е налице идентичност между длъжностите характеристики като задължения и изисквания за заемане на длъжността между длъжностите "младши експерт" и "главен експерт", то не може да се счита за осъществен фактът на реално съкращаване на длъжността. Пред вид изложеното релевантните за издаването на обжалвания административен акт факти не са осъществени. Поради това същият е незаконосъобразен като противоречащ на материалноправните разпоредби. Като е приел унищожаемост на обжалвания акт, решаващият съд е постановил решение в съответствие с материалния закон. Спрямо него не са налице поддържаните в касационната жалба основания за отмяна, поради което същото като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав