Решение № 4540 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7517/2009 г.

Решение № 4540 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7517/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Кирил Петров Йорданов - кмет на община Варна и от Стоянка Иванова Мънина срещу решение № 559 от 03.04.2009 г., по адм. д. № 1658/2008 г. на Административен съд - Варна с доводи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуални права. Втората касационна жалбоподателка жали решението в отхвърлителната част, като смята че размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди е несправедлив, а по отношение на имуществените вреди неправилно съдът е приел за недоказан. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с иск за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в резултат на предявена дискриминация по признак увреждане, като дискриминационните действия са установени с влязло в сила решение. Исковете са предявени срещу община Варна, като е поискано и присъждане на лихви, считано от датата на завеждане на исковата молба. С обжалваното решение административният съд е уважил иска на Стоянка Мънина като частично основателен. За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното: С влязло в сила решение № 7997 от 26.07.2007 г. по адм. д. № 6840/2006 г. по описа на ВАС, пето отделение, потвърдено с решение № 12220/4.12.2007 г. по адм. д. № 9142/2007 г. по описа на ВАС петчленен състав е прието, че по отношение на ищцата е допуснато дискриминационно отношение по признак "увреждане". Съдът е счел, че е доказано касаторката да е претърпяла неимуществени вреди по вина на община Варна. Съдебно решение е правилно. Не са налице сочените в касационната жалба касационни основания. Производството е исково и страните са длъжни да ангажират доказателства в подкрепа на претенциите и доводите си. Неоснователно е оплакването, че решението е необосновано, тъй като съдът е обосновал съдебния си акт с доказателствата по делото и изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата, респ. общината за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата/общината по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗЗДискр., в случаите по раздел I (Производство пред КЗД) всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този закон или по други закони, увреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите, а съгласно ал. 2 в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на ЗОДОВ. Изискването на закона е да е проведено производство пред КЗД, какъвто е конкретния случай. С решение № 7997/26.07.2007 г. по адм. д. № 6840/2006 г. на ВАС, оставено в сила от 5-членен състав е отхвърлена жалбата на кмета на община Варна против решение № 27/12.06.2006 г. на Комисия за защита от дискриминация в частта, с която е признато, че е налице нарушение по чл. 4 и чл. 11, ал. 1 от ЗЗД по признак "увреждане" от страна на главния секретар на община Варна и председателя на комисията при проведения на 06.12.2005 г. конкурс чрез събеседване за заемане на длъжността "старши експерт" в РЕКИЦ "Читалища" към община Варна спрямо кандидата Стоянка Иванова Мънина. Актът, с който е установено незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от общинската администрация по ЗЗД е влязъл в сила. От доказателствата по делото са установени настъпили неимуществени вреди и причинна връзка между тях и незаконосъобразното действие на длъжностни лица от администрацията. Правилно и в съответствие с чл. 52 от ЗЗД е определен размерът на обезщетението, като са взети предвид свидетелските показания. Фактът, че разпитаните свидетели са в близки отношения с ищцата не е достатъчно за да се приеме, че не следва да се ценят показанията им. С оглед естеството на преживяните негативни чувства от страна на касаторката по повод проявената дискриминация, напълно естествено е те да са намерили израз най-вече в тясна семейна среда. Ето защо и правилно те са ценени от първоинстанционния съд. Обоснован е изводът на съда за липса на предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение по иска за имуществени вреди. На първо място - не са налице предпоставките по чл. 204, ал. 1 от АПК. Актът, от който се твърди, че са настъпили вреди не е отменен. Няма данни по делото, да е проведена процедура по чл. 10д, ал. 3 от ЗДСл и органът по назначаването да се е произнесъл с акт за прекратяване на конкурсната процедура и насрочване на нов конкурс, поради което не може да се претендират вреди в размер на дължимо възнаграждение. По отношение на възражението на Община Врана свързано с възможността Мънина да изпълнява задълженията с оглед здравословното си състояние, същото е неотносимо в конкретния спор с оглед наличието на влязло в сила решение по чл. 74, ал. 2 от ЗЗД. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,