Решение № 5352 от 19.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Пловдив /ТП на НОИ Пловдив/, подадена чрез гл. юрк. Г. Вълчанова срещу решение 1908/28.10.2022 г., постановено по адм. дело 942/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. По изложените в жалбата съображения се претендира отмяна на съдебния акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Й. Брайкова чрез адв. Н. Пангев оспорва касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, е основателна. С решение 1908/28.10.2022 г., постановено по адм. дело 942/2022 г., Административен съд - Пловдив е отменил по жалба на Й. Брайкова решение 2153-15-109/18.03.2022 г. на директор ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане РНП-1-4-15-01065294/ 26.01.2022 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив, в частта за събиране на сумата от 3 955, 42 лв., от които 2 982, 10 лв. главница за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г. и лихва 973, 32 лв., начислена към 26.01.2022 г., както и допълнително начислена лихва по чл.113 от КСО след 26.01.2022 г. до окончателното погасяване на задължението. Оставил е без разглеждане жалбата на ответницата срещу решение 2153-15-109/ 18.03.2022 г. на директор ТП на НОИ Пловдив в частта, с която е заличено погасеното по давност задължение за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г., прекратил е производството по адм.д. 942/ 2022 г. в тази му част и е присъдил разноски съобразно уважената част. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че липсват доказателства за недобросъвестност и органите не са доказали, че са налице фактическите основания за издаването на акта, поради което жалбата на лицето е частично основателна в частта за събиране на сумата от 3 955, 42 лв., от които 2 982, 10 лв. главница за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г. и лихва 973, 32 лв., начислена към 26.01.2022 г., както и допълнително начислена лихва по чл.113 от КСО след 26.01.2022 г. до окончателно погасяване на задължението. В останалата част - с която е заличено погасеното по давност задължение за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г., съдът е приел жалбата за недопустима. Решението е неправилно. От фактическа страна е установено, че Й. Брайкова е получавала пенсия за осигурителен стаж и възраст от 01.11.1999 г., която е била изчислена въз основа на УП-2 572/ 15.11.1999 г., издадено от осигурител Първа общинска поликлиника Пловдив, който съдържа данни за осигурителен доход за времето от 01.01.1990 г. до 31.12.1992 г. в размер на 81 951, 66 лв. Впоследствие е установено, че осигурителният доход на заявителката за същия период е в размер на 56 561, 77 лв., при което пенсията е била неправилно отпусната в завишен размер. Последната е била осъвременявана и преизчислявана на базата на този завишен размер, като по този начин е настъпила вреда за държавното обществено осигуряване. При тези обстоятелства е издадено разпореждане РНП-1-4-15-01065294/ 26.01.2022 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив, с което на основание чл. 98, ал.2, т.2 във вр. чл. 113 и чл.114 КСО е разпоредено Й. Брайкова да възстанови недобросъвестно получената сума за лична пенсия за ОСВ в размер на 10230.58 лв., от които главница 6 505,61 лв. за периода 01.01.2012 г. 31.12.2020 г. ведно със законната лихва в размер на 3 724.97 лв. към 26.01.2022 г. Разпореждане РНП-1-4-15-01065294/ 26.01.2022 г. е оспорено по административен ред пред директора на ТП на НОИ- Пловдив. С решение 2153-15-109/ 18.03.2022 г. , директорът ТП на НОИ Пловдив е заличил като погасено по давност задължението на лицето по разпореждане РНП-1-4-15-01065294/ 26.01.2022 г. за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. в размер на 6 275.16 лв., от които главница в размер на 3 523.51 лв. и лихва в размер 2 751.65 лв. и е оставил в сила атакуваното разпореждане в останалата му част за събиране на сумата от 3 955.42 лв., от които 2 982.10 лв. главница за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г. ведно с лихва в размер на 973.32 лв. към датата на издаване на акта, ведно с дължащата се лихва по чл.113 КСО след датата на издаване на акта 26.01.2022 г. до окончателното погасяване на задължението. С обжалваното в касационното производство решение 1908/28.10.2022 г. по адм. дело 942/2022 г. Административен съд - Пловдив е отменил по жалба на Й. Брайкова решение 2153-15-109/18.03.2022 г. на директор ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане РНП-1-4-15-01065294/ 26.01.2022 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив, в частта за събиране на сумата от 3 955, 42 лв., от които 2 982, 10 главница за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г. и лихва 973, 32 лв., начислена към 26.01.2022 г., както и допълнително начислена лихва по чл.113 от КСО след 26.01.2022 г. до окончателно погасяване на задължението. Оставил е без разглеждане жалбата на лицето срещу решение 2153-15-109/ 18.03.2022 г. на директор ТП на НОИ Пловдив, в частта с която е заличено погасеното по давност задължение за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г., прекратил е производството в тази му част и е присъдил разноски съобразно уважената част. Спорният по делото въпрос е дължи ли Й. Брайкова сумата от 3 955, 42 лв., от които 2 982, 10 лв. главница за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г. и лихва 973, 32 лв., начислена към 26.01.2022 г., както и допълнително начислена лихва по чл.113 от КСО след 26.01.2022 г., поради недобросъвестност при получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст от 01.11.1999 г., прилагайки към заявление вх. 109709/17.11.1999 г. документ с невярно съдържание удостоверение образец УП-2 572/15.11.1999 г., на база на което с разпореждане 1004/31.01.2000 г. е отпусната пенсия, размерът на която е определен от осигурителен доход, който лицето не е получавало и съответно не е внасяло дължимите осигурителни вноски. С представената невярна информация относно осигурителния доход на ответницата при осигурителя Първа общинска поликлиника Пловдив, съдът намира, че същата е целяла да подведе и заблуди административния орган относно осигурителните й права. Налице са елементи от понятието "недобросъвестност", представляващи правоизключващи факти от обективна страна и съзнателното им укриване от дееца от субективна страна за постигане на неправомерна цел по-висок размер на отпуснатата пенсия. Добросъвестността на лицето се предполага до доказване на противното. Административният орган въз основа на извършената проверка и събраните доказателства е направил фактически и правно обоснован извод за недобросъвестност на заявителката, който не се опровергава по безспорен начин от мотивите, изложени от първоинстанционния съд. Не може да се приеме за достоверно и доказано становището на Й. Брайкова, че същата субективно не е съзнавала, че получава суми в значителен размер, които не й се дължат. Обоснован извод за това касационният съд прави от приложените по делото доказателства. Видно от представеното по делото заверено копие на трудова книжка 267/11.03.1968 г., намираща се у ответницата и представена по делото от нея, в последното са вписани данни за трудовото й възнаграждение за периода 01.01.1990 г. - 31.12.1992 г. От тях следва, че за времето 01.01.1990 г. - 31.08.1990 г. като основна заплата на лицето е посочено възнаграждение в размер на 540.00 лв. или общо за период от 8 м. х 540.00 лв. - 4320.00 лв., за времето 01.09.1990 г. 30.06.1992 г. като основна заплата е посочено възнаграждение в размер на 560.00 лв. или общо за период от 22 м. х 560.00 лв. - 12320.00 лв., а за времето 01.07.1992 г. 31.12.19992 г. като основна заплата възнаграждение в размер на 2600.00 лв. или общо за период от 6 м., х 2600.00 лв. - 15600.00 лв. За периода 01.01.1990 г. 31.12.1992 г. сумата възлиза на 32240.00 лв., която се различава от посочената в удостоверение образец УП-2 572/15.11.1999 г., за същия този период сума в размер на 56952.00 лв. От горното се установява, че осигурителният доход на Й. Брайкова не е възможно да бъде в посочения размер от 81951.66 лв. за процесния период. Основателно е наведеното от касационния жалбоподател оплакване, че противно на съображенията тна Административен съд - гр. Пловдив изводът за недобросъвестност на Й. Брайкова при получаване на процесните суми за пенсия не се разколебава от обстоятелството, че удостоверение обр. УП-2 572/15.11.1999 г. се издава от трети лица, които носят отговорност за съдържанието му. С разпореждане РНП-1-4-15-01065294/26.01.2022 г. не се търси реализиране на отговорност от Брайкова за издаване на документ с невярно съдържание. Посоченото разпореждане е издадено на основание чл.114, ал.1 от КСО за недобросъвестно получаване на процесните суми за пенсия, определени въз основа на представянето на удостоверение обр. УП-2 572/15.11.1999 г. С подписването на предложението за пенсиониране и прилагането на удостоверението образец към него, лицето е допуснало и се е съгласило да получава пенсия при ползване на осигурителен доход, който реално не е получило. Доводите на ответната страна, че пенсионният орган е имал задължението да прецени дали представеният осигурителен доход със заявлението за отпускане на пенсия е правилно определен, не обосновава липсата на недобросъвестност. Дори и да е налице законовото изискване горното да се преценява от длъжностното лице, което отпуска или отказва отпускането на пенсията, то това не изключва ясното съзнание на заявителя, че при подаване на документите си за пенсиониране, се позовава на неверни данни, а също така не игнорира приложимостта на законовите разпоредби относно начина на отпускане на пенсията и задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми. В този смисъл е преобладаващото тълкуване в практиката на ВАС решение 6718 от 22.05.2018 г. по адм.д.12933/2017 г., VІ отд. на ВАС, решение 15301 от 12.11.2019 г. по адм.д.8/2019 г., VІ отд. на ВАС и др./. Като е достигнал до различни от направените изводи, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който е неправилен и следва да бъде отменен, а оспорването срещу актовете на пенсионните органи - отхвърлено като неоснователно. Лицето дължи възстановяване на неправилно определената сума на основание чл.114, ал.1 от КСО. Предвид изхода на правния спор в тежест на ответника Й. Брайкова следва да бъдат поставени заявените от касатора разноски за касационната инстанция, които възлизат на сумата от 300,00 лева, от който 200,00 лева държавна такса в касационното производство и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение определено на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение