Решение № 3789 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6690/2015 г.

Решение № 3789 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6690/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите срещу решение № 805/23.04.2015 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 160/2015 г., с което съдът е отменил по жалба на "Загорка" АД Заповед № 786/1.12.2014 г. Претендира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Според касатора, съдът е допуснал нарушения в процесуалната си дейност по оценяване на доказателствата. Неправилно е приложил материалния закон, като не е зачел и превантивната функция на наложената със заповедта принудителна административна мярка. При обосноваване на формираното вътрешно убеждение за незаконосъобразност на обжалваната заповед, съдът не бил съобразил целта на Закона за защита на потребителите /чл. 1, ал. 2 ЗЗП/. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "Загорка" АД срещу Заповед № 786/1.12.2014 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите; евентуално - делото да се върне на АС Пловдив за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба, "Загорка" АД, чрез юрк. Кавалска, оспорва същата. Намира за правилни изводите на съда относно незаконосъобразността на обжалваната заповед. В отговор на касационната жалба излага подробни допълнителни съображения. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на контрол съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на "Загорка" АД срещу Заповед № 786/1.12.2014 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на дружеството се забранява да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно: "Търговецът да твърди при използването на дадена търговска практика, че е организиран конкурс или че може да бъде спечелена награда - стъклена чаша, без по-късно да се предоставят посочените награди или тяхната равностойност, в нарушение на чл. 68ж, т. 19, вр. с чл. 68г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите. Съдът правилно е конституирал страните по спора, разпределил е тежестта на доказване, насрочил е делото в открито съдено заседание, събрал е относими, допустими и необходими за установяване на фактическата обстановка доказателства. В хода на производството пред АС Пловдив не са допуснати съществени процесуални нарушения. С обжалваното решение № 805/23.04.2015 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 160/2015 г., съдът е отменил заповед № 786 от 1.12.2014 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, като издадена при неправилно приложение на материалния закон. Направил е извод, че преустановяването на нарушението към датата на издаване на заповедта обосновава липса на предмет на наложената принудителна административна мярка. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон. Вмененото на дружеството нарушение е с правна квалификация чл. 68ж, т. 19, вр. с чл. 68г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите. От фактическа страна се касае за установена по надлежен ред практика на търговеца, според която същият е организирал конкурс с изявление, че може да бъде спечелена награда - стъклена чаша, без по-късно да се предоставят посочените награди или тяхната равностойност. Нарушението е констатирано при извършена проверка, за която са съставени констативни протоколи. По време на проверката са установени релевантните за спора факти. Изписаните в заповедта факти субсумират състава на вмененото нарушение. Касационната инстанция не споделя извода на АС Пловдив, че като не е доказал съществуването на нарушението към датата на издаване на заповедта, органът е постановил незаконосъобразен административен акт. Нарушението е констатирано надлежно в съставен констативен протокол от проверка на място и по документи. Същото е осъществено от лицето, на което е наложена ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 68л, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика. При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установена по надлежен ред нелоялна търговска практика. Същата по отношение на търговеца "Загорка" АД е установена надлежно. Нарушението е констатирано към датата на проверката. Констатирането на същото е достатъчно основание за налагането на ПАМ от страна на председателя на КЗП. От друга страна, нелогично е заключението на съда, че поведението на търговеца следва да продължи и след периода на промоцията. Нарушението е констатирано във връзка с тази промоция, засяга правилата на промоцията, констатирано е по време на промоцията. Без опора в закона е изискването да се установява посочената практика и след крайната дата на промоцията, тъй като обявените правила са именно във връзка и по повод тази промоция. Изтичането на срока на същата не заличава извършеното нарушение във връзка с промоцията. Последващите проверки от страна на органа биха били от значение при установяване изпълнението на наложената ПАМ, но са ирелевантни към случая във връзка с поставения въпрос относно законосъобразността на същата. Наложената ПАМ има основно превантивен характер. С нея се забранява на "Загорка" АД да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика. Целта е да се осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание (Арг.: чл. 12 и чл. 13 ЗАНН). ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда. ПАМ е средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, ПАМ се прилага чрез забрана да се използва нелоялната заблуждаваща търговска практика за в бъдеще. Ако деянието не е преустановено, наложената ПАМ ще има и преустановително действие. Преустановяването на деянието от отговорното лице обаче не следва да се приема като лишаващо наложената ПАМ от предмет, тъй като по този начин се пропуска превантивното действие на мярката. Настоящата инстанция счита, че процесната ПАМ има двуяка функция - както да преустанови извършването на конкретна нелоялна практика, така и да предотврати за в бъдеще прилагането на същата практика. Т.е. наложената ПАМ има както преустановителна, така и превантивна функция. Именно поради това в оспорения индивидуален административен акт не е посочено, че практиката е забранена за прилагане за определен период. Логично административният орган не е посочил никакъв период от време на забрана за приложение на установената порочна търговска практика. Записаното в заповедта "да не прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика" следва да се разбира в смисъл ответникът да се въздържа изобщо занапред от прилагането на тази практика по установения от контролния орган начин. Противното, а именно: ограничението на забраната единствено до определен времеви период /към момента на издаване на заповедта/, би било в противоречие с целта на закона да се осигури защита на икономическите интереси на потребителя при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики и способи за продажба. В контекста на изложеното, необоснован и в несъответствие с разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗЗП е изводът на съда, че към датата на издаване на заповедта, същата е лишена от предмет, поради несъществуваща като преустановена порочна търговска практика. Като е отменил обжалваната заповед, първоинстационният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта, издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите, бъде отхвърлена като неоснователна. Цитираните от съда решения по адм. дело № 11624/2011 г. по описа на ВАС, седмо отделение, по адм. д. № 6121/2014 г. на ВАС не са задължителна за съда практика, предвид разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт и при положение, че настоящият състав не приема изложените в тях съображения и правни изводи, не е длъжен да се съобрази с тях. От друга страна, видът и характерът на мярката, както и реализирането на състава на нарушението следва да се преценява във всеки конкретен случай според фактите. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на касатора се дължат съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение