Решение № 15847 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11791/2012 г.

Решение № 15847 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11791/2012 г., II о., докладчик съдията Светлана Йонкова С решение от 17.05.2012 г. по адм. д. № 3344/2011 г. Пловдивският административен съд е отменил заповед № 1145/14.11.2011 г. на кмета на община Карлово. Решението се обжалва с касационна жалба от кмета на община Карлово. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно. Ответникът по касационната жалба община Съединение я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: Оспорената пред Пловдивския административен съд заповед на кмета на община Карлово е издадена на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ. С нея се одобрява изменение на регулацията на УПИ I - пионерски лагер, УПИ IV - държавен, УПИ VI - озеленяване, като за имот 423 се отреждат два самостоятелни урегулирани поземлени имоти - УПИ IV - 423 и УПИ VII - 423. Административното производство е започнало по искане на собственика на поземлен имот 423. За да постанови посочения резултат, Пловдивският административен съд е приел, че са допуснати нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон при издаването на процесната заповед. Производството пред Пловдивския административен съд е образувано по жалба на община Съединение. Същата се е легитимирала като собственик на УПИ I - пионерски лагер по действащия план на с. Мраченик, община Карлово. Община Съединение е активно легитимирана да обжалва заповедта само по отношение на собствения си имот - УПИ I- пионерски лагер. Не е активно легитимирана да обжалва заповедта по отношение на останалите засегнати от заповедта имоти - УПИ VI - озеленяване и УПИ IV - държавен. В тази част жалбата е била процесуално недопустима. Като я е разгледал по същество, Пловдивският административен съд е постановил недопустимо решение в частта, с която е отменена заповед № 1145/14.11.2011 г. на кмета на община Карлово за одобряване изменение на ПУП по отношение на УПИ VI - озеленяване и УПИ IV - държавен от кв. 9 по плана на с. Мраченик, община Карлово. В посочената част решението на Пловдивския административен съд съд следва да се обезсили, като се постанови друго решение, с което жалбата на община Съединение като процесуално недопустима да се остави без разглеждане и производството по делото в тази част да се прекрати. Решението на Пловдивския административен съд в частта, с която е отменена заповед № 1145/14.11.2011 г. на кмета на община Карлово по отношение на УПИ I - пионерски лагер е законосъобразно. В заповедта не са посочени фактически основания, които да съответстват на правното основание - чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Такива не се съдържат и в административната преписка. Посочените в различните материални от същата - протоколи на ЕСУТ съответстват на други правни основания за изменение на ПУП - такива по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ при липса на съгласие на собствениците на имотите и по § 8 ПР ЗУТ при липса на предпоставки на тази норма. В административното производство са представени различни проекти за изменение на ПУП, като не е изяснено кой от тях е имал предвид административния орган, за да издаде посочената заповед. В мотивираното предписание, с което е допуснато да се изработи проект за изменение на ПУП е посочено, че това следва да стане при съгласие на всички собственици по реда на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. В посочената част решението на Пловдивския административен съд следва да се остави в сила. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка Върховният административен съд констатира, че в нарушение на закона Пловдивският административен съд е обсъждал валидността на документите, легитимиращи страните като собственици на отделните имоти, както и дали те установяват правото на собственост на страните, които се позовават на тях. В административното производство това е недопустимо. Дали нотариалният акт, издаден по обстоятелствена проверка е валиден и дали притежателят му е собственик на посочения в него имот са обстоятелства, които не могат да бъдат установявани в това производство. В него съдът е длъжен да се съобрази с валидни от външна страна документи, установяващи правото на собственост на притежателите им. Спорът за този вид право може да се разреши само в исковия процес. По изложените съображения Върховният административен съд