Решение № 570 от 15.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 557/2008 г.

Решение № 570 от 15.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 557/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по реда на чл. 225 и сл. от ГПК вр. с § 152, ал. 2 от ПЗР към ЗИДГПК ДВ бр. 124 от 1997 г. , вр. с § 2, ал. 14 ГПК. С решение от 27.05.1997 г. по гр. д. № 6299/96 г. Софийски районен съд е отхвърлил исковете на Л. С. М., А. Д. Ц., М. А. Ц., А. А. Б., А. А. Х. и З. А. М. срещу В. С. Ц., О. В. Ц., Б. В. Ц. и СО Район " С. ", за обявяване нищожността на договор от 06.02.1989 г. за продажба на ателие, намиращо се в гр. С., ул. "Анг. Кънчев" № 2* решение от 13.03.1998 г. по гр. д. № 3560/97 г. СГС е отменил първоинстанционното решение и е дал ход на делото по реда на чл. 208, ал. 2 ГПК . С решение от 18.11.1998 г. съдът е отхвърлил исковете с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ. С решение № 329 от 22.08.2005 г. по гр. д. № 277/04 г. ВКС IV ГО е отменил въззивно решение от 18.11.1998 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. С решение от 26.04.2007 г. по гр. д. № 2589/05 г. СГС е отхвърлил исковете за нищожност на договора поради нарушение на чл. 13 и чл. 109 ЗС, на чл. 127 и чл. 128 НДИ, по чл. 11 ЗСГ и по чл. 27 ППЗСГ. П. е производството по иска за нищожност по отношение на останалите нарушения. С определение № 373 от 8.10.2007 г. по гр. д. № 1715/07 г., ВКС IV ГО, е отменил решението в частта имаща характер на определение и е върнал делото в тази част на СГС. С решение от 6.12.2007 г. по гр. д. № 2589/05 г. СГС е признал за установено, че договорът за продажба е нищожен поради нарушение на чл. 129 НДИ, тъй като заповедта за продажба не била подписана от председателя на ИК на ОбНС и възстановил на основание чл. 7 ЗВСОНИ на ищците двете магазинни помещения. Отхвърлил е исковете за нищожност на продажбата по отношение на другите посочени от ищците нарушения на нормативни актове. Ищците са подали молба за преглед по реда на надзора на решение от 26.04.2007 г. по гр. д. № 2589/05 г. СГС в частта, в която искът е отхвърлен. От ответниците е постъпила е молба за преглед по реда на надзора срещу решение от 6.12.2007 г. в частта, в която искът е уважен. Ответникът по молбите СО Район " С. " не взема становище. Молбите за преглед по реда на надзора са допустими. Подадени са в срока по чл. 226, ал. 1 ГПК от легитимирани лица и са насочени срещу решения които подлежат на преглед по реда на надзора. Върховният касационен съд, след като прецени наведените съображения и с оглед очертаните в молбите пороци на решенията, приема за установено следното: Фактическата обстановка по делото е изяснена. Установено е, че наследодателят на ищците А, починал на 7.03.1942 г., придобил собствеността на два магазина от 24.4 кв. м. и от 20.50 кв. м. Не се спори, че магазините са били одържавени по реда на ЗОЕГПНС. Според техническа експертиза, преди 1951 г. преградната стена между магазините била премахната и те били съединени, като със заключението идентичността на обектите е доказана. На 20.12.1949 г. художниците В. Ц. и Г. К. били настанени под наем в два магазина, съединени в едно помещение - ателие. На 5.03.1986 г. наемателят В. Ц. подал молба за закупуване на ателието. Видно е от оценителен протокол съставен на 13.03.1986 г., че комисия оценила стойността на ателието на 9 186 лв. На 21.04.1986 г. била издадена заповед, с която председателят на Бл. РНС наредил ателието да се продаде на В. Ц. На 6.02.1989 г., бил сключен и договор между него и председателя на ИК на Бл. РНС. Ответниците са наследници на В. Ц. По молбата за преглед по реда на надзора на ищците: В молбата ищците твърдят, че с решение от 26.04.2007 г. съдът незаконосъобразно е отхвърлил отделните искове за нищожност на продажбата, поради нарушение на нормативни актове: на чл. 13 ЗС и чл. 109 ЗС, на чл. 127 и чл. 128 НДИ, на чл. 11 ЗСГ, на чл. 27 ППЗСГ за продажба на ателие без одобрен архитектурен проект както и че купувачът имал вила при сключване на сделката. Доводите в молбата за отмяна на ищците са неоснователни. Съгласно ТР № 1/95 г. ОСГК на ВС, в обстоятелствената част на исковата молба ищецът следва да посочи конкретните обстоятелства на които основава иска си - пороците на сделката които да сочат нарушения на императивни материално правни норми или такива, свързани с формата или процедурата по придобиването на имота от третото лице. Тези обстоятелства са предмет на доказване в процеса и тяхното установяване обуславя основателността на предявения иск. Като е отхвърлил иска за нарушение на посочените нарушения на закони, съдът е постановил законосъобразно решение. Той е разгледал всяко едно от посочените основания и е изложил доводи за неоснователността им. Правилно е приел, че с оглед момента на извършване на атакуваната продажба, приложимият нормативен акт е Наредба за държавните имоти, ДВ бр. 79 от 14.10.1975 г., . Законосъобразно въззивният съд е приел, че продажбата не е извършена в нарушение на чл. 13 ЗС, който урежда замяна на обекти. Тъй като в случая обектът е продаден, а не заменен, нормата не се прилага. Продажбата не е в нарушение на нормата на чл. 109 ЗС, тъй като текстът касае защита правото на собственост от неоснователно действие, с което се пречи на собственика да упражнява своето право на собственост, и няма отношение към извършената продажба.