Решение № 16957 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3155/2011 г.

Решение № 16957 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3155/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Васил Методиев Колев от гр. София против Решение № 402/31.01.2011 г., постановено по адм. дело № 2271/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № АВ 5521/13.01.2010 г. на заместник началника на Отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която му е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца". Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което обжалваната заповед бъде отменена. Ответникът - заместник началника на Отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Васил Методиев Колев от гр. София срещу Заповед № АВ 5521/13.01.2010 г. на заместник началника на Отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която му е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността". За да постанови този резултат съдът е приел, че е осъществен фактическият състав, визиран в нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДв. П и предпоставките, с чието проявление възниква правото на административния орган да приложи ПАМ са налице. Крайният извод на съда е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона и е законосъобразна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. При точно прилагане на материалния закон и обосновано, Административен съд София-град е изтъкнал в мотивите си, че в случая са налице предпоставките на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДв. П. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДв. П принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДв. П може да се приложи принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца на водач, за който се установи, че отказва да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване за наличие на алкохол. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДв. П е извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДв. П този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН е на жалбоподателя. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДв. П досежно отказът на водача да бъде изпробван с техническо средство за наличието на алкохол съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не ги е оборил по надлежния ред и съдът правилно е приел наличието на предпоставките за издаване на заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДв. П. Съдът намира за неоснователни наведените от процесуалния представител на жалбоподателя доводи за нищожност на административния акт. Не са налице и твърдяните в касационната жалба съществени нарушения на процесуалните правила за установяване на административни нарушения и неправилно приложение на материалния закон. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение