Решение № 15715 от 29.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1960/2011 г.

Решение № 15715 от 29.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1960/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Васил Арангелов Калпачки от гр. София против Решение № 3952/02.12.2010 г., постановено по адм. дело № 7164/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед рег. № з-695/13.09.2010 г. на Началника на 01 РУ - СДВР, с която му е отказано издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на бойно оръжие. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Началникът на 01 РУ - СДВР, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Васил Арангелов Калпачки от гр. София срещу Заповед рег. № з-695/13.09.2010 г. на Началника на 01 РУ - СДВР, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (отм.) (ЗКВВООБ отм.) му е отказано издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на огнестрелно оръжие. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че предпоставка за издаването на разрешение за дейностите по ЗКВВООБ е наличието на необходимост от ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели и при всяко искане за издаване на разрешение по ЗКВВООБ, в тежест на лицето подало искането е да докаже необходимостта от използване на огнестрелно оръжие. Изложени са мотиви, че в случая необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие не е доказана. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ отм., разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от физическите лица, включително от лица, регистрирани като еднолични търговци при недоказана или отпаднала необходимост. В настоящият случай, в административния акт се сочи основанието "недоказана необходимост". В нормата на чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ също е предвидено, че в искането за издаване на разрешение трябва да се обоснове необходимостта от издаването му. Анализът на тези разпоредби налага извода, че в тежест на лицето, подало искането за издаване на разрешение, е да докаже необходимостта от притежаването на огнестрелно оръжие. За да е налице доказана необходимост за придобиване, съхраняване и носене на оръжие по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ, не е необходимо да съществува конкретно застрашаване и опасността да е реална и постоянна. Достатъчно е опасността да съществува потенциално, с оглед на степента на застрашеност на охраняваните обекти и обществени отношения. Видно от представените доказателства, Калпачки е мотивирал нуждата си от притежание на огнестрелно оръжие със самоохрана и охрана. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗКВВООБ отм., за служебни цели се използва огнестрелно оръжие с определени в Правилника за прилагане на закона характеристики, предоставено на юридически лица и на търговци по смисъла на Търговския закон за охрана на собствеността, защита на живота и здравето на личността, както и за други разрешени дейности. Условията, при които се издават разрешения за носене на огнестрелно оръжие за служебни цели, са регламентирани в чл. 40 от ППЗКВВООБ, а за граждански цели - в чл. 41 от ППЗКВВООБ. Административният орган е постановил обжалвания отказ при хипотезата на чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗКВВООБ отм., като се е аргументирал с отсъствието на доказателства за необходимост от придобиване на огнестрелно оръжие. В случая жалбоподателят е поискал издаване на съответното разрешение в качеството на физическо лице. Първоинстанционният съд правилно е приел, че отказът е законосъобразен, тъй като изложените мотиви в заявлението не са подкрепени с доказателства за съществуваща реална необходимост от притежание на огнестрелно оръжие за самоохрана като физическо лице. По отношение на наведените доводи, че разрешението му е необходимо, за работата като охранител, то издаването на такова разрешение е обусловено от наличието на служебна необходимост, когато се осъществява от едноличен търговец или юридическо лице и е подчинено на специалния режим по Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) и правилата на ЗКВВООБ (отм.) във връзка с упражняването на професионална дейност. Към заявлението на жалбоподателя не са били представени изискуемите документи за получаване на разрешение по реда на чл. 41, ал. 2 ППЗКВВООБ, поради което правилно съдът е преценил, че липсват основания за отмяна на обжалвания отказ. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,