Решение № 255 от 25.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 815/2014 г.

Решение № 255 от 25.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 815/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Касационното производство е образувано по жалба на адв. Г., служебен защитник на подсъдимия А. П., срещу въззивно решение № 84 от 10.03.2014 г., постановено по внохд № 1153/13 г. по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, осми състав. В жалбата и допълнението към нея, депозирано в законоустановените срокове, се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Защитата на подсъдимия поддържа жалбата с всички касационни основания, предвид волята на подзащитния му. Изразява лично становище, като самостоятелна страна в процеса в подкрепа единствено на оплакването във връзка с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, а именно явна несправедливост на наказанието, като моли за намаляване на неговия размер. Подсъдимият А. П., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява и не изразява личното си становище по жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 319 от 29.10.2013 г., постановена по нохд № 2738/13 г., Софийски градски съд, Наказателно отделение, тридесет и първи състав е признал подсъдимия А. Д. П. за виновен в това, че на 26.04.2012 г. в [населено място], на [улица], срещу №, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - коноп, с нетно тегло 2,39 гр, на стойност 14,34 лева, с процентно съдържание на активния компонент - тетрахидроканабинол 4,0%, поради което и на основание чл. 354а, изр. 1, пр. 4, алт. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размера на 5000 лева. На основание чл. 66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 354а, ал. 6 от НК са отнети в полза на държавата инкриминираните наркотични вещества. Съдът се е произнесъл и по направените разноски. С въззивно решение № 84 от 10.03.2014 г., постановено по внохд № 1153/12 г., Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, осми състав е потвърдил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Касационната жалба е неоснователна. Поддържат се всички касационни основания, макар и с краткост на доводите. Оплакването на касатора за допуснати от Апелативен съд - София съществени процесуални нарушения обобщено се аргументират с твърдението за нарушения при оценка на доказателствената съвкупност, довело до неправилност в установяването на фактическите положения, което от своя страна е обусловило неправилно приложение на материалния закон. Тези оплаквания са неоснователни. Двете решаващи инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена съвкупност в пълния й възможен обем. Въззивната инстанция изцяло е инкорпорирала фактическата обстановка, възприета от първия съд, като е констатирала правилност относно дейността му по оценка и анализ на доказателствата и доказателствените средства. Независимо от тези изводи, апелативният съд извършвайки самостоятелна интерпретация на доказателствената съвкупност е допълнил доводите на СГС. По отношение аналитичната дейност на въззивния съд, настоящата инстанция констатира изключителна задълбоченост, прецизност и детайлност, като са обсъдени всички доказателства и доказателствени източници както поотделно, така и в тяхната взаимна връзка. Няма игнорирани доказателства-напълно или формално обсъдени, както и превратно интерпретирани. В рамките на проверката и анализа на доказателствата, въззивният съд в акта си е дал убедителни отговори на всички възражения на защитата и подсъдимия, касателно твърдения за противоречия в доказателствената съвкупност. В обобщение може да се посочи, че настоящата инстанция не констатира допуснати процесуални нарушения при оценъчната дейност на въззивната инстанция, които да обуславят наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Неоснователни са възраженията в жалбата за допуснати нарушения на материалния закон. В резултат на вярната и задълбочена оценка на доказателствената маса, въззивният съд в пълнота е изяснил значимата за предмета на доказване фактология. Правилността на фактическите изводи от своя страна е обусловила и правилност на правните такива. Също така, правната квалификация на деянието, дадена от контролираните съдилища, а именно по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 от НК е правилна и съответна на фактическите изводи, като следва да се отбележи, че въззивният съд е изложил убедителни аргументи относно доказаността на признаците на горепосоченото престъпление както от обективна, така и от субективна страна, които напълно се споделят от тази инстанция. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанията. Правилно апелативният съд не е изменил първоинстанционната присъда в санкционната й част, макар да е изразил несъгласие с част от изводите на СГС. След като вярно е индивидуализирал всички значими за определяне на наказанието смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, въззивният съд, преценявайки ги в контекста на конкретната степан на обществена опасност на деянието и дееца, правилно е приел, че наложените на подсъдимия П. наказания - лишаване от свобода за срок от две години, с отложено изпълнение за срок от четири години и глоба в размер на 5 000 лева, са съответни за постигане целите по чл. 36 от НК. Също така правилно е преценено, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обусловят приложението на чл. 55 от НК. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира атакуваното въззивно решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение