Решение № 9646 от 2.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9522/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. Германов, подадена от пълномощник адв. Ю.Дацев срещу Решение 7802/12.07.2023 г. на Върховния административен съд постановено по адм. дело 7210/2021 г., с което е отхвърлено оспорването срещу разпоредбата на чл. 64, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари, приета с § 28 от Постановление 42 от 10.03.2020 г. на Министерски съвет на Република България, в частта относно думите: ( ) членовете на адвокатските колегии ( ), представят съответно на адвокатските съвети на адвокатските колегии ( ), декларация съгласно образец, утвърден от директора на Дирекция Финансово разузнаване на Държавна агенция Национална сигурност и публикуван на интернет страницата на Държавна агенция Национална сигурност (обнародвано в Държавен вестник бр. 21 от 13.03.2020 г.). Касаторът обжалва съдебното решение по съображения, че то е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Моли обжалваното решение да се отмени и делото да се реши по същество, алтернативно да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Твърди, че при отхвърляне на жалбата съдът не е изложил мотиви по оплаквания за нарушение на чл.2 от ЗНА относно компетентността възложена на орган да издава нормативен акт, както и за нарушение на чл.76, ал.1 от АПК. Съдът не се произнесъл по доводите за нищожност на чл.64, ал.3 от ППЗМИП именно поради отстъпване на нормотворческа компетентност на Министерски съвет да делегира на Директора на ДФР-ДАНС право да одобрява декларация, която членовете на адвокатските колегии се задължават да подадат.Сочи липса на мотиви и относно съображения за допълване на закона с разпоредби в правилника за приложението му, като твърди, че в правилника има изрична разпоредба на чл.1, ал.4, определяща формата и редът за подаване на декларации с изрично изброени текстове- чл.42,ал.2,т.2, чл.59, ал.3, чл.63, ал.4 и чл.66, ал.2 от ЗМИП, за които е приложим, а разпоредбата на чл.101, ал.4 ЗМИП не е сред изброените, като не се предвижда подаване на декларация и одобряване на образец от такава. Според касатора, първоинстанционният съд не извършил преценка относно съответствието на националните мерки по транспониране с правото на ЕС. Претендира разноски. Ответникът по касация Министерски съвет на Република България оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмени бележки. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Ответникът по касация Държавна агенция Национална сигурност чрез процесуален представител Ж. Вучкова-служител с юридическо образование, оспорва жалбата и моли обжалваното решение да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав, счита, че касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения. За да отхвърли жалбата срещу разпоредбата на чл. 64, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари, приета с § 28 от Постановление 42 от 10.03.2020 г. на Министерски съвет на Република България, в частта относно думите: ( ) членовете на адвокатските колегии ( ), представят съответно на адвокатските съвети на адвокатските колегии ( ), декларация съгласно образец, утвърден от директора на Дирекция Финансово разузнаване на Държавна агенция Национална сигурност и публикуван на интернет страницата на Държавна агенция Национална сигурност, съдът приема липса на допуснати процесуални нарушения в процедурата по издаване на нормативния акт. Съдът изрично е констатирал в решението си, че атакуваният подзаконов нормативен акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Изложил съображения за спазена процедура по чл. 77, чл. 78, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от АПК, като проектът на акта е обсъден заедно с представените становища, предложения и възражения. Постановление 42 от 10.03.2020 г. на Министерския съвет на Република България е обнародвано в Държавен вестник (бр. 21 от 13.03.2020 г.), съгласно изискванията на чл. 5, ал. 5, изр. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37, ал. 1 от ЗНА. Изпълнени са и изискванията по чл. 26, ал. 1, ал.3 и ал. 4 от ЗНА. Представена е частичната предварителна оценка на въздействието на проекта за нормативен акт и със становища са публикувани на Портала за обществени консултации. На основание чл. 26, ал. 5 ЗНА, преди приемане на нормативния акт справката за проведените обществени консултации е публикувана както на интернет страницата на съответната институция, така и на Портала за обществени консултации, спазени са и изискванията по чл. 32 и чл. 33, вр. 34, ал. 1 и ал. 2 от УПМСНА за съгласуване на проекта за Постановление с останалите държавни органи, чиято дейност е свързана с или би била засегната от предмета на новата уредба. Съдът е изложил мотиви за неоснователност на жалбата поради липса на изрично посочено противоречие със законова норма. Правните изводи са свързани с качеството на адвокатите като задължени лица по смисъла на ЗМИП и необходимостта да въведат в дейността си мерки за превенция на използването на финансовата система за изпиране на пари. Посочено е, че в тази връзка разпоредбата на чл. 101, ал. 4 ЗМИП вменява на Висшият адвокатски съвет задължение да приеме единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризъм, приложими към членовете на адвокатските колегии, а чл. 103, ал. 8 ЗМИП предвижда правомощие на директора на дирекция Финансово разузнаване на ДАНС да дава на Висшия адвокатски съвет задължителни указания за отстраняване на констатирани несъответствия в приетите вътрешни правила, както и преценка за недостатъчност на предприетите мерки за постигане на целите на закона. Прието е, че задълженията, разписани в ППЗМИП са конкретизирани и попадащи в обхвата на чл. 4 от ЗМИП. Изложени са мотиви относно възражение за нарушение на ЕКЗПЧОС, като е прието, че оспорената част от разпоредбата не допуска неправомерна намеса в личния живот на защитаваните от адвокатите лица по смисъла на чл. 8 от ЕКЗПЧОС, тъй като в ЗМИП е предвидено изключение за докладване на информация, в случаите когато тя е получена във връзка със съдебно производство, като са съобразени и нормите на Закона за адвокатурата, относно адвокатската тайна. Прието е съответствие на нормата с целта на закона за регулиране на мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансиране на тероризма, както и отстраняване и преодоляване на съществуващи нормативни разминавания между разпоредбите на действащия ППЗМИП и Делегиран регламент (ЕС) 2019/758 на Комисията за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и конкретизирането им в националното законодателство. Настоящата съдебна инстанция счита, че оспореното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като такова следва да бъде отменено. Налице е соченото от касатора касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до необоснованост на съдебното решение и невъзможност да се провери материалната законосъобразност на същото. В съдебното решение не са обсъдени всички доводи на оспорващия, както и не са обсъдени мотиви на нормотвореца каква е причината на друг държавен орган, в случая директора на Дирекция Финансово разузнаване на Държавна агенция Национална сигурност, да бъдат делегирани права да утвърждава образец на декларация по чл.64, ал.3 от ППЗМИП. Настоящата съдебна инстанция не откри мотиви в проекта за изменение на ППЗМИП, които да дават отговор на този въпрос. Констатира се и липса на изрично произнасяне на съда по доводите в жалбата за нищожност на чл.64, ал.3 от ППЗМИП. Липсва отговор на въпроса налице ли е правно основание, даващо възможност на Министерски съвет за делегиране на компетентност чрез отстъпване на свои нормотворчески права в полза на Директора на ДФР-ДАНС да одобрява декларация, която членовете на адвокатските колегии представят на адвокатските съвети на съответните колегии. Адвокатите са задължени лице по смисъла на чл.4 от ЗМИП. В съответствие с чл.101, ал.1 от ЗМИП Висшият адвокатски съвет приема вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма. Тези вътрешни правила са задължителни за прилагане от лицата по чл.4, каквото изрично постановява нормата на чл.103, ал.5 от ЗМИП. В този смисъл е и разпоредбата на чл.101, ал.6 от ЗМИП, а именно вътрешните правила по чл.101, ал.4 от ЗМИП са задължителни за прилагане от членовете на адвокатските колегии, след приемането им от Висшия адвокатски съвет. Съдът не е изложил мотиви и по доводите в жалбата налице ли е допълване на закона с разпоредба в правилника за неговото приложение, с посочване на декларация по утвърден от Директора на ДФР-ДАНС образец, без основанието за подаване на такава декларация да е изброено в изричната разпоредба на чл.1, ал.4, определяща формата и редът за подаване на декларации. Там са изброени текстовете на чл.42,ал.2,т.2, чл.59, ал.3, чл.63, ал.4 и чл.66, ал.2 от ЗМИП, за които нормата е приложима, но не и разпоредбата на чл.101, ал.4 ЗМИП , която също не предвижда подаване на декларация или одобряване на образец от такава. Не е обсъден въпросът доколко ясна по съдържание е разпоредбата на чл.64, ал.3 от ППЗМИП, след като ППЗМИП не очертава приложното поле и правният смисъл на тази декларация. Първоинстанционният съд не е изложил мотиви относно компетентността на Директора на Дирекция финансово разузнаване на ДАНС да утвърждава образец от тази декларация и определя нейното съдържание. Не е направен анализ с други подобни разпоредби залегнали в ППЗМИП, например разпоредбата на чл.65, ал.2 , в която изрично е очертано приложното поле на подобна декларация, а именно за запознаване с вътрешните правила. Не е обсъден и друг спорен въпрос за причините , поради които декларацията визирана в оспорената разпоредба на чл.64, ал.3 от ППЗМИП не е част от приложение към ППЗМИП, каквато е нормотворческата практика при утвърждаване на образци от декларации. Липсата на мотиви в оспорения съдебен акт по всички изложени в жалбата възражения, води до невъзможност да се осъществи цялостната правна защита на засегнатото лице. По изложените съображения обжалваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по подадената от адв. Германов, чрез пълномощник адв. Ю.Дацев жалба срещу разпоредбата на чл. 64, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари, приета с § 28 от Постановление 42 от 10.03.2020 г. на Министерски съвет на Република България, в частта относно думите: ( ) членовете на адвокатските колегии ( ), представят съответно на адвокатските съвети на адвокатските колегии ( ), декларация съгласно образец, утвърден от директора на Дирекция Финансово разузнаване на Държавна агенция Национална сигурност и публикуван на интернет страницата на Държавна агенция Национална сигурност (обнародвано в Държавен вестник бр. 21 от 13.03.2020 г., съобразно всички изложени в нея възражения. С оглед изхода на спора по претенцията за разноски ще се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав