Решение № 7875 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13347/2017 г.

Решение № 7875 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13347/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП)-гр. В. Търново при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) и от "Декрес" ООД, чрез процесуалния му представител адв. Бойков срещу решение № 314/05.10.2017 г. по адм. дело № 46/2017 г. по описа на Административен съд-В. Т., с което по жалба на "Декрес" ООД е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-04001115005473-091-001/02.09.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с решение № 360/15.12.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. Т., в частта за корпоративен данък за 2013 г. в размера над 699.60 лв. и за 2014 г. в размера над 206.00 лева, както и лихвите в размер над 29.85 лв. и е отхвърлена жалбата в останала й част. Касаторът-директор на Дирекция "ОДОП"-гр. В. Търново при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отменен РА, а именно в частта за корпоративен данък за 2013 г. в размера над 699.60 лв. и за 2014 г. в размера над 206.00 лева, както и лихвите в размер над 29.85 лв. Твърди, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, поради съществено нарушение на материално - правните норми и на съдопроизводствените правила, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът иска жалбата да бъде уважена и да му се присъдят разноски за двете инстанции, общо в размер на 1090,90 лева. Ответникът - "Декрес" ООД в представено по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касаторът - "Декрес" ООД обжалва съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА. Твърди, че решението е неправилно в обжалваната част, поради противоречието му със закона и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел за доказано наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за преминаване на облагане по особения ред, както и че при определяне основата за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК органите по приходите са допуснали нарушение на закона. Моли за отмяната на решението в обжалваната част. Претендира разноски в размер на 25 лева, представляващи заплатената от касатора държавна такса. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП в представен по делото писмен отговор е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП и неоснователност на касационната жалба на Декрес" ООД. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Двете касационни жалби са допустими, тъй като са предявени от страни по делото и в срок. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на "Декрес" ООД срещу Ревизионен акт № Р-04001115005473-091-001/02.09.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с решение № 360/15.12.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" В. Т., с който по ЗКПО за 2013 г. и 2014 г. са установени задължения в размер на 5 803,09 лв., в т. ч корпоративен данък в размер на 4 793,23 лв. и лихви върху него в размер на 1 009, 86 лева. С обжалваното съдебно решение е отменен ревизионния акт, в частта за корпоративен данък за 2013 г. в размера над 699.60 лв. и за 2014 г. в размера над 206.00 лева, както и лихвите в размер над 29.85 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентни органи по чл. 119, ал. 2 ДОПК, след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен орган, при спазване на процедурата за това. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За неоснователно е прието твърдението на жалбоподателя за неправомерно удължен срок по реда на чл. 114, ал. 4 ДОПК. Не е възприет и другия довод за допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на ревизията, а именно относно момента на връчване уведомлението по чл. 124 ДОПК - девет дни преди финала на производството. За да отмени ревизионния акт за определените задължения за корпоративен данък за 2013 г. и 2014 г. за сумата над 935,45 лв. първоинстанционният съд е приел следното: РА е издаден при спазване на приложимите правила за ревизиране по чл. 122 ДОПК, тъй като приходната администрация е намерила, че са налице данни за открити приходи - предпоставка по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. За ревизираните 2013 г. и 2014 г. размера на годишните данъчни основи е установен по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Спорът по делото е бил само относно стойността на счетоводните услуги /абонаментно обслужване, водене на счетоводна отчетност, попълване и подаване на декларации и отчети/, определена от приходните органи, а не извършването им. При ревизията парните цени на извършените от РЛ счетоводни услуги са определени от вещо лице, като заключението му не е възприето от съда, поради това, че не е извършен анализ на дейността на РЛ, както и дейността на други конкретни лица, и съпоставка между тях за определяне на пазарни цени. Съдът е възприел, изготвената в съдебното производство съдебно-икономическа експертиза, която съобразявайки се с правилата на Наредба № Н-9/14.08.2006 г. е определила стойността на процесните счетоводни услуги, които са разграничени по видове и са съобразени с конкретните специфики на клиентите на "Декрес" ООД. Съдът е приел за основателно възражението на жалбоподателя за начина на определяне на данъчната основа, респективно размера на установените задължения и като е кредитирал изцяло заключените по ССчЕ е отменил РА в обжалвана му част. По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП: Видно от мотивите на съдебния акт, първоинстанционният съд е положил усилия за установи фактите и обстоятелствата, свързани с начина на определяне на данъчната основа по правилата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Спорен по делото е бил въпросът относно пазарната стойност на счетоводните услуги, извършвани от РЛ през ревизираните 2013 г. и 2014 г., а именно абонаментно обслужване, водене на счетоводна отчетност, попълване и подаване на декларации и отчети. Съдът правилно е кредитирал заключението по съдебно-икономическата експертиза, която е определила пазарните цени на извършените от "Декрес" ООД счетоводни услуги към конкретен момент при сравняване на цените и условията на точно определени, конкретни сделки, извършени между независими търговци, т. е трети за РЛ и съконтрагентите му лица. Изпълнено е изискването да бъдат констатирани данни за конкретно извършени продажби на услуги в същия период и със същият предмет между независими търговци с идентична основна икономическа дейност, опериращи на същата територия, като стойностите по тях са съотнесени към процесните такива. С приетото от съда заключение по ССчЕ е коригиран пропускът при определяне на стойността на процесните услуги де се отчетат реалните периоди на обслужване на договорите и фактическия обем на извършената работа. С оглед изложеното, решението в тази обжалвана част е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на "Декрес" ООД Не са допуснати твърдените от касатора нарушения на материалния и процесуалния закон. Правилно съда е приел за неоснователно твърдението на жалбоподателя за неправомерно удължен срок по реда на чл. 114, ал. 4 ДОПК, предвид че в случая със ЗВР и ЗИЗВР продължителността на ревизията е определена до общата продължителност на сроковете по чл. 114, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Правилни са и изводите на съда относно уведомлението по чл. 124 ДОПК, макар и връчено девет дни преди финала на производството. Не е било спорно по делото, че уведомлението е съставено в рамките на производството, както и че ревизионният доклад е съставен седем дни след представяне на декларациите по чл. 124, ал. 3 ДОПК, т. е жалбоподателя не е бил възпрепятстван да организира защитата си и да ангажира доказателства в законоустановения 14-дневен срок. Обоснован, с оглед представените по делото доказателства, е изводът за наличие на хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. При ревизията е установено несъответствие между реално обслужваните клиенти и счетоводно отразените приходи от предоставените услуги. Предвид установените при ревизията липса на кореспонденция между договорите и счетоводните регистри, както и подавани отчети и декларации с квалифициран електронен подпис на РЛ, за които липсват договори и счетоводно отразени приходи, законосъобразен се явява изводът на АС-В. Т. и органите по приходите за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи от продажби на услуги. Наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ДОПК дава възможност на органа по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа. Поради това законосъобразно е приложен особеният ред за определяне на данъчната основа. С оглед изложеното, решението в тази обжалвана част е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-В. Т. като ответник по касационната жалба на "Декрес" ООД следва да се присъдят разноски по компенсация в размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,