Решение № 13356 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12995/2013 г.

Решение № 13356 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12995/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 306, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по жалби на Георги Христев Георгиев - директор на ОП "Общинска охрана", гр. Пловдив; Петко Стефанов Илиев - частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с рег. № 821 на Камарата на ЧСИ и район на действие - Окръжен съд - Пловдив и Цвета Попова - директор на Дирекция "Местни данъци и такси" (ДМДТ) при община Пловдив, против разпореждане № 9 от 10.07.2013 г. по административнонаказателна преписка № 9/2013 г. на председателя на седмо отделение на Върховния административен съд (ВАС), с което на основание чл. 306, във връзка с чл. 304, ал. 1 АПК, за неизпълнение на определение № 1992 от 11.02.2013 г. по адм. дело № 791/2013 г. по описа на ВАС е наложена глоба в размер на 200 лева за всеки един от тях. В подадените жалби са изложени подробни съображения за неправилност на разпореждането, като постановено в нарушение на приложимия материален закон. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира следното: Жалбите са подадени от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 306, ал. 5 АПК, видно от клеймата на пощенските пратки, с които са постъпили в съда, поради което са допустими. Разгледани по същество са основателни, по следните събражения: С определение № 1992 от 11.02.2013 г. по адм. дело № 791/2013 г. Върховният административен съд (ВАС) е спрял изпълнението на Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 156 от 22.02.2011 г. на орган по приходите в община Пловдив, до приключване на съдебното производство. Определението е окончателно (Арг.: чл. 223, вр. с чл. 236 АПК), поради което не е съобщено на страните, а делото е било върнато на първоинстанционния съд. Според установените по административнонаказателната преписка факти, Радомир Спасов е уведомил на 18.02.2013 г. работодателя - ОП "Общинска охрана", гр. Пловдив; на 5.03.2013 г. - ЧСИ Петко Илиев и на 3.04.2013 г. - директора на ДМДТ при община Пловдив за влязлото в сила определение на ВАС с приложен незаверен препис от него за всяко от изброените лица, като е поискал вдигане на запора и спиране на удръжките от трудовото му възнаграждение. С писмо от 10.04.2013 г. директорът на ДМДТ при община Пловдив е поискал от ЧСИ вдигане на запора по повод искането на длъжника от 3.04.2013 г. във връзка с определението на ВАС. На 12.04.2013 г. запорът върху трудовото възнаграждение на Спасов във връзка с изп. дело № 20118210402158 е вдигнат от ЧСИ. Няма спор, че удържането на сумата от запорираното трудово възнаграждение на Спасов е продължило до месец март 2013 г., включително. С жалба вх. № 6205 от 12.04.2013 г. длъжникът е поискал да се наложи глоба на работодателя му, ЧСИ и директора на ДМДТ - Пловдив, поради обстоятелството, че от трудовото му възнаграждение, получено през месец март е направена удръжка, независимо от влязлото в сила съдебно определение за спиране на изпълнението на акта. С обжалваното разпореждане председателят на седмо отделение на ВАС е приел, че ЧСИ Петко Илиев, директорът на ОП "Общинска охрана", гр. Пловдив и директорът на ДМДТ при община Пловдив са осъществили състава на административно нарушение по чл. 304, ал. 1 АПК, поради което на всеки от тях следва да бъде наложено административно наказание. В мотивите на разпореждането е посочено, че съдебният акт е задължителен за страните по делото по смисъла на чл. 177, ал. 1 АПК, а по аргумент от изречение 2-ро на същата разпоредба актът, с който е отменено предварително изпълнение или е спряно изпълнението на административния акт има действие по отношение на всички. Прието е, че за да се реализира административнонаказателната отговорност от обективна страна е необходимо установяване на задължение, което следва да произтича пряко от съдебен акт, който е окончателен и е влязъл в сила, а от субективна страна - длъжностното лице, носещо административнонаказателна отговорност следва да е обхванато от субективните предели на действието на този съдебен акт. За да преодолее факта, че ЧСИ Петко Илиев и директорът на ОП "Общинска охрана", гр. Пловдив не са страни по процесното административно правоотношение, председателят на седмо отделение е акцентирал на обстоятелството, че същите са били своевременно уведомени от длъжника за постановеното от ВАС спиране на изпълнението на АУЗД. Приел е, че пряка последица от съдебния акт е възникването на задължение по отношение на всички длъжностни лица, участващи в принудителното изпълнение срещу длъжника, да преустановят действията по принудително събиране на вземанията, произтичащи от акта, чието изпълнение съдът е спрял, до приключване на съдебното производство. Това задължение не е изпълнено от ЧСИ и от работодателя. Запорът не е вдигнат своевременно, нито е прекратено удържането на суми от заплатата на длъжника. Продължаването на действието на запора и удържането на суми от месечното трудово възнаграждение на Радомир Спасов въпреки и след уведомяването от негова страна на неучаствалите в процеса ЧСИ и директора на ОП "Общинска охрана", гр. Пловдив за определение № 1992 от 11.02.2013 г. по адм. дело № 791/2013 г. на ВАС, сочи на неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт от страна на тези лица. Запорът е вдигнат от ЧСИ след постъпило искане на взискателя от 10.04.2013 г., съответно - удържането на сумите от работодателя е прекратено след получаване на съобщение от ЧСИ за вдигане на запора от 12.04.2013 г. При преценка тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и краткото действие на нарушението е прието, че на ЧСИ Петко Илиев и на директора на ОП "Общинска охрана", гр. Пловдив следва да бъде наложена глоба в минимален размер - 200 лева. Относно директора на ДМДТ при община Пловдив е посочено, че същият е ответна страна в съдебното производство, по което е постановено определението на ВАС за спиране на изпълнението на оспорения АУЗД, издаден от орган по приходите в община Пловдив. От датата на влизането му в сила - 11.02.2013 г., за него е било налице задължение за предприемане на действия от името на взискателя за сезиране на ЧСИ за вдигане на запора върху трудовото възнаграждение на длъжника до приключване на съдебния спор, което същият не е изпълнил своевременно. Действия на директора на ДМДТ при община Пловдив по изпълнение на окончателния и влязъл в сила съдебен акт са предприети едва на 10.04.2013 г. по изрично искане на длъжника. С оглед на това е посочено, че са налице елементите от фактическия състав на нормата на чл. 304, ал. 1 АПК от обективна и субективна страна, за ангажиране на административнонаказателнатата му отговорност чрез налагане на глоба в минимален размер - 200 лева, съобразно тежестта на нарушението, краткия период на действието му и смекчаващите обстоятелства. Разпореждането е незаконосъобразно и следва да се отмени, а искането с вх. № 6205 от 12.04.2013 г. на Радомир Тодоров Спасов за налагане на глоба по чл. 304 АПК на описаните лица, следва да се отхвърли. Нормата на чл. 304 АПК съдържа състав на административно нарушение, според който длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, извън случаите по дял пети, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв. Следователно, за да се реализира административнонаказателната отговорност по чл. 304 АПК е небходимо кумулативното наличие на всички елементи, визирани във фактическия състав на разпоредбата. От обективна страна, необходимо е установяване на задължение, което следва да произтича пряко от съдебен акт, който е окончателен и е влязъл в сила. Задължението по чл. 304 АПК следва да е различно от задължението за изпълнение на индивидуален или общ административен акт, решение, определение или разпореждане на административен съд или споразумение пред административен орган или пред съд - всички изпълнителни основания по чл. 268 АПК, т. е. задължението следва да е извън случаите по дял пети на АПК. Това е така, т. к. за неизпълнение на изпълнителното основание по чл. 268, т. 2 АПК е предвидена изпълнителна глоба по чл. 287 АПК и принципът "non bis in igem" изключва възможността да се наложи едновременно изпълнителна глоба и глоба по чл. 304 АПК. С определение № 1992 от 11.02.2013 г. по адм. дело № 791/2013 г., отменяйки определение на Административен съд - Пловдив, ВАС е спрял изпълнението на АУЗД до приключване на съдебното производство по проверка на законосъобразността му. Определението за спиране изпълнението на АУЗД не вменява конкретни задължения за конкретно длъжностно лице. Оттук следва извода, че задължението за спиране на изпълнителното производство е последица от влезлия в сила съдебен акт за спиране изпълнението на АУЗД като индивидуален административен акт, т. е. от влязло в сила изпълнително основание по чл. 268, т. 2 АПК. Респ. това задължение е в рамките на изпълнението на съдебния акт. То намира правното си основание в дял пети на АПК, което съобразно изключващата клауза на чл. 304 АПК, го поставя извън предметния обхват на тази норма от обективна страна. От субективна страна, за да е приложима разпоредбата на чл. 304 АПК, длъжностното лице, носещо административнонаказателна отговорност следва да се обхванато от субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебния акт, т. е. да е адресат на съдебното произнасяне, на което пряко е вменено изпълнението на посоченото в него задължение. От процесуална гледна точка това означава, че длъжностното лице, в това му качество, трябва да е било страна в процеса. В конкретния случай, производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по жалба на Радомир Тодоров Спасов срещу АУЗД № 156 от 22.02.2011 г. на орган по приходите в община Пловдив. Страни в административното производство са оспорващият и административният орган - директор на ДМДТ - Пловдив. Това са и страните по развилото се акцесорно производство по чл. 157 ДОПК. Административният акт поражда действие между административния орган и лицето, върху чиято правна сфера въздейства. ЧСИ и директорът на ОП "Общинска охрана" - гр. Пловдив не са административен орган, не са издатели на оспорения АУЗД и не са страни в административното и съдебното производство. Ето защо определението по адм. дело № 791/2013 г. на ВАС не включва в субективните си предели тези субекти като длъжностни лица и не установява за тях пряко задължение, подлежащо на изпълнение. Вземането по издадения АУЗД на Дирекция "МДТ" Пловдив е публично общинско вземане и на ЧСИ е възложено събирането му по реда на чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ. За принудителното изпълнение на АУЗД е било образувано изп. дело № 20118210402158 от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) рег. № 821 с район на действие ПлОС. Последният действа по възлагане от ДМДТ (публичният взискател), при условията на чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ, според които органите, компетентни да установяват публични държавни вземания могат да възложат събирането им на един или повече частни съдебни изпълнители. Следователно, действията на ЧСИ са в изпълнение на функциите на публичен изпълнител и за тях важат процесуалните правила, регламентирани в ДОПК. Изпълнителният процес е комплекс от процесуални действия на страните по него и той не може да се спре автоматично по силата на постановеното на основание чл. 157, ал. 4, във вр. с чл. 144, ал. 1 ДОПК определение, а се налага издаването на изричен акт, който, без да преценява обстоятелства, покриващи хипотезата на съдебното произнасяне, констатира настъпилия суспендиращ производството факт. Спирането на изпълнението на акта обуславя спиране на образуваното изпълнително производство, но двете понятия не са тъждествени. Спирането на изпълнението на АУЗД не отменя дължимостта на установените с него задължения, но временно осуетява възможността за събирането им. От момента на спиране на изпълнението на акта до приключване на производството по обжалването му, същият не подлежи на изпълнение. От своя страна, спирането на изпълнителното производство означава временно преустановяване на следващите изпълнителни действия, като извършените до спирането действия остават в сила. Спирането на изпълнителното производство има характер на временна забрана да се упражняват процесуални права и да се изпълняват процесуални задължения. В тази връзка изпълнителният орган няма право да извършва изпълнителни действия, поради което, ако го направи, те са опорочени и отменими, чрез жалба на заинтересуваната страна. Забраната не се отнася за действия, които обезпечават изпълнението. В този смисъл, не може да бъде отменен наложеният преди спирането на изпълнителното производство запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Приложимият процесуален закон за спиране на принудителното изпълнение на публични държавни вземания е ДОПК и в него има специални разпоредби, които регламентират спирането на производството по принудително изпълнение - Арг.: чл. 222, чл. 226, чл. 267, ал. 2, т. 2 ДОПК. Ето защо ЧСИ може да спре производството едва след като бъде сезиран от взискателя (както е процедирано в случая) или след като длъжникът удостовери основанието за спиране, като предяви по изпълнителното дело официално заверен препис на съдебното определение (каквото Спасов не е представил). Във всички случаи преценката за наличието на пречки за движението на производството изцяло е предоставена на ЧСИ и той служебно може да предприема действие по установяването им. Определението на ВАС (без акт на публичния изпълнител) не може да се противопостави на работодателя на длъжника, т. к. касае спиране изпълнението на АУЗД (т. е. самото изпълнително основание, пораждащо изискуемото притезание), а не пряко на изпълнителния процес (като производство за удовлетворяване на задължението), в който той има качеството на трето задължено лице, подчинен е на действието на запорното съобщение с № 5087 от 6.02.2012 г. по изпълнително дело № 20118210402158 и е длъжен да разпореди съответните удръжки от трудовото възнаграждение на Спасов, получавано по трудов договор с Общинско предприятие "Общинска охрана". Поради това е необходимо да бъде уведомен от ЧСИ, че производството по събиране на запорирания дълг е спряно и се вдига запора. След получаване на нарочното съобщение в този смисъл с изх. № 17764/12.04.2013 г. (л. 28 от преписката), удръжките от трудовото възнаграждение на Спасов са преустановени. По изложените съображения, не са налице елементите, включени във фактическия състав на нормата на чл. 304, ал. 1 АПК от обективна и субективна страна, за ангажиране на административнонаказателнатата отговорност на жалбоподателите чрез налагане на глоба. Обжалваното разпореждане следва да се отмени, а искането с вх. № 6205 от 12.04.2013 г. на Радомир Тодоров Спасов, за налагане на глоба по чл. 304 АПК, следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 306, ал. 6 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение