Решение № 15853 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14515/2016 г.

Решение № 15853 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14515/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "КРИТО КОМЕРС" ЕООД, ЕИК: *********, с управител Й. Н., чрез адв. Мургова, против решение № 6294/17.10.2016 г. на Административен съд - С.-град, постановено по адм. д. № 2909 по описа за 2015 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-2210-1400769-091-01/3.12.2014 г., издаден от Р. Б. - началник сектор- възложил ревизията, и Т. И. - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта, потвърдена с Решение № 283/25.02.2015 г. на Директора на дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и алтернативно вместо него да се постанови друго, с което да се отмени процесния РА или делото да се върне на първоинстанционния съд за изясняване на обстоятелствата. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "ОДОП" - С., чрез юрк. Венева, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение. Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна. За да постанови процесното решение, съдът е счел за установено следното: Предмет на обжалване е Ревизионен акт /РА/ № Р-2210-1400769-091-01/3.12.2014 г., издаден от Р. Б. - началник сектор "Ревизии"- възложил ревизията, и Т. И. - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в обжалваната и потвърдена част с Решение № 283/25.02.2015 г. на Директора на дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, в частта му на установени резултати по ЗДДС за следните данъчни периоди м. 05.2009 г., м. 07.2009 г., м. 05.2010 г., м. 02.2012 г., м. 03.2012 г. и м. 07.2012 г. и в частта по ЗКПО по отношение лихви за дължими авансови вноски за корпоративен данък за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. РЛ в ревизираните периоди е с основна дейност - транспортна, притежава лиценз за международен транспорт на товари и съответния за тази дейност автопарк - товарни автомобили и ремаркета. За да отхвърли жалбата против издадения ревизионен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е обоснован извод, че РЛ не е установило по категоричен начин, реалното получаване на фактурираните стоки и услуги. Решението е валидно, допустимо и частично неправилно. Относно отказано право на данъчен кредит и начислени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 05.2009 г. и м. 07.2009 г. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че реално не са извършени доставките по фактури № 1046/14.07.2009 г. и № 1031/12.05.2009 г., издадени от "Радиал сервиз" ЕООД, ЕИК ********* /впоследствие "Видима партнер" ЕООД/, с предмет услуги - ремонт на товарен автомобил труд и части. Във връзка с установяване извършването на тези услуги са приети по делото като доказателства - пътни листа, ордери, двустранно подписани описи на извършените ремонтни дейности, съдържащи вид, количество и цена на стоки и труд, договор за обслужване с доставчика "РАДИАЛ СЕРВИЗ" ЕООД, ЕИК *********. Двата товарни автомобила, индивидуализирани в описа и пътните листа, са заприходени като ДМА при РЛ и налични към 31.12.2009 г. - съгласно данни от инвентарна книга. Налице са достатъчно и относими доказателства за приемане на изпълнението на договорените услуги и за настъпване на данъчно събитие.. Необосновано първостепенният съд е счел, че липсват доказателства за възможността авторемонтните услуги да бъдат извършени от посочения доставчик, поради липса на техническа и кадрова обезпеченост. По делото е приет като доказателство договор от 1.02.2009 г. за наем на напълно оборудвано помещение за ремонти на МПС, сключен между "РАДИАЛ СЕРВИЗ" ЕООД и Д. В. Депозирани са и два граждански договора между "РАДИАЛ СЕРВИЗ" ЕООД и В. К. и В. К. за извършване на ремонтни услуги на лекотоварни и тежкотоварни МПС, машини и оборудване. Св. Иванов, управител на доставчика, установява извършването на ремонт и комплексно обслужване на два товарни автомобила на РЛ през 2009 г. С оглед вида на извършваните услуги изводът е, че доставчикът е разполагал с персонал и технически възможности за осъществяване на договорените услуги. Неподаването на декларации за изплатени доходи по извънтрудови правоотношения или та ГДД води до различни последици от тези на непризнаване на извършените дейности и оттам на право на признаване на данъчен кредит. Като е направил обратният извод първоинстанционният съд е постановил необосновано и незаконосъобразно решение в тази му част, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в тази му част. РА е потвърден от АССГ и в частта, в която не е признато от приходните органи право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 6135/10.05.2010 г., № 21320/31.05.2012 г., № 20730/2.02.2012 г., № 20733/10.02.2012 г., № 20735/5.03.2012 г. и № 20737/14.03.2012 г., издадени от "РАДИАЛ СЕРВИЗ" ЕООД, с ЕИК *********. Съгласно данните от търговския регистър и уникалния ЕИК този доставчик е дружество, което не е идентично с дружество, издател на фактури за д. п. м. 05 и 07.2009 г. - "Радиал сервиз", впоследствие "Видима партнер". В хода на ревизионното производство органите на приходите не са извършили насрещна проверка на "РАДИАЛ СЕРВИЗ" с ЕИК *********. Като издадените фактури са включени в запитването и проверката, направена спрямо насрещна проверка на "РАДИАЛ СЕРВИЗ" ЕООД, ЕИК ********* и полученият отговор е, че последното дружество не е издавало такива фактури, съответно такива фактури не присъстват в счетоводната му отчетност. Въз основа на събраните данни относно обезпечеността на "Видима партнер" приходните органи правят извод за липса на реалност на извършените доставки и от "РАДИАЛ СЕРВИЗ" ЕООД, с ЕИК *********. Първоинстанционният съд е възприел доводите на органите на приходите за липса на реална доставка по процесните фактури поради липса на техническа и кадрова обезпеченост на дружеството. Счел е във връзка с възраженията на жалбоподателя за неидентичност на двамата доставчика, че крайните изводи на приходните органи са правилни поради липса на събрани доказателства, обосноваващи възможността автосервизните/авторемонтни услуги да бъдат изпълнение от процесния доставчик - без значение кое от двете дружества. Счел е, че естеството на услугите е такова, че е необходимо установяване на възможностите изпълнителят да разполага със специални машини, инструменти, персонал и оборудвано помещение. От друга страна по представени от жалбоподателя документи, изходящи от "РАДИАЛ СЕРВИЗ" ЕООД, с ЕИК *********, е изготвено допълнително заключение на ССчЕ, което обаче не е кредитирано от съда само поради това, че не установено от кого са изготвени документите, за това, че тези документи, представени под опис в с. з. на 16.12.2015 г. не е установено да са налични в счетоводството на доставчика и за това, че вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на доставчика. Не е кредитирано и заключението на приетата СТЕ поради причина, че вещото лице е работило по документи, които не са налични по делото. Съдът не е обсъдил конкретно други събрани доказателства, въз основа на принципни съображения, изведени от приложимото право и решения на СЕС по сходни случаи е достигнал до извод за липса на реалност по издадените от това дружество фактури и съответно за неправомерно начисляване на данъка като пречка за правото на приспадане на данъчен кредит по същите фактури. Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждане на спора и постановяване на акта си в тази част на РА. Предвид пропуска на ревизиращите органи да извършат насрещна проверка на "РАДИАЛ СЕРВИЗ" с ЕИК *********, първостепенният съд е следвало да изясни сам фактическата обстановка, като даде конкретни указания за събиране и представяне на доказателства във връзка с обстоятелствата, имащи отношение към извършване и приемане на изпълнението, във връзка с наличието на договорни отношения между страните, във връзка с възможността - техническа, кадрова, материална на изпълнителя да осъществи фактурираните услуги, както и във връзка с редовността на счетоводната отчетност и декларирането при издателя на фактурите, относно същите фактури. Това процесуално задължение на съда следва от разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, вменяваща задължение на първоинстанционния съд да реши делото по същество и от разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК вр. § 2 от ДОПК вменяваща задължение на съда да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото същите не сочат доказателства, правило залегнало като принципно положение, прогласено в чл. 7, ал. 1 от АПК. В процесния случай съдът като не е установил пропуска на приходните органи за събиране на доказателства в ревизионното производство при и по време на разглеждане на делото в съдебната му фаза, при проведените многобройни съдебни заседания, не е разпределил доказателствената тежест, не е дал конкретни указания на страните относно относимите за спора обстоятелствата, за които не се сочат и не събрани доказателства. От друга страна, без да е налице оспорване от насрещната страна по надлежния процесуален ред, съдът неправилно не е кредитирал заключение на експертиза и не е обсъдил писмени доказателства, събрани по делото като такива само и единствено поради това, че доказателствата са представени от страна по делото и не са проверени при издателя им от вещото лице, в която връзка обаче не е била поставена задача, нито са били дадени указания. В тази си част решението страда и от друг неотстраним порок - липса на мотиви, тъй като направените изводи са принципни и касаят необходимостта от доказване на предпоставките за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Липсват конкретни фактически и правни основания за постановения акт в тази му част. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като нарушават възможността и правото на страните за адекватна защита и при евентуалното им недопускане е налице възможност за постановяване на различен съдебен акт. В тази си част решението следва да бъде отменено, а делото върнато на същия първоинстанционен съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора в тази му част първоинстанционният съд следва да възложи счетоводна експертиза с указания за извършване на проверка в счетоводството на фирмата, издател на фактурите, при съпоставка с приетите документи, послужили за изготвянето на първоначалната допълнителна счетоводна експертиза. Първоинстанционният съд следва да даде конкретни указания на страните като разпредели доказателствената тежест и укаже на жалбоподателя да се представят доказателства за извършване и приемане на фактурираните услуги, за възможността на дружеството доставчик - "РАДИАЛ СЕРВИЗ" с ЕИК *********, да извърши фактурираните доставки на стоки и услуги. Следва да се изложат мотиви, съдържащи конкретни фактически е релевантни правни основания във връзка с наличието или липсата на предпоставките и условията за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по същите фактури. В частта по ЗКПО. Жалбата на РЛ е отхвърлена в частта, в която с РА са установени за данъчни периоди 2008, 2009, 2010, 2011 и 2012 г. лихви върху невнесени в срок авансови вноски. Дължимостта на лихвите не се оспорва по основание. Предмет на касационна проверка е останалият спорен между страните въпрос относно размерът на лихвите с оглед началния момент на дължимостта им предвид изчисляването им върху едномесечни или тримесечни авансови вноски. Първоинстанционният съд незаконосъобразно е възприел доводите на органите на приходите за задължение на дружеството жалбоподател да внася месечни авансови вноски по ЗКПО. Съгласно чл. 84 от ЗКПО месечните авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година превишават 3 000 000 лв. Видно от представените отчети за приходите и разходите на дружеството, то не попада в хипотезата на чл. 84 от ЗКПО, тъй като нетните приходи от продажби на лицето за съответните години не превишават за коя да е от годините, предхождащи тази, за която са начислени вноските сумата от 3 000 000 лв. Тези данни се съдържат и в изготвения от приходните органи ревизионен доклад. Дружеството жалбоподател попада в хипотеза на чл. 83, ал. 1, вр. чл. 85 от ЗКПО и следва да прави тримесечни авансови вноски. В тази част решението следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново по съществото на спора, с което да се уважи жалбата на РЛ по отношение на начислените лихви за дължими авансови вноски за корпоративен данък за 2009 г. за размера над 228.04 лв. до 437.06 лв., за 2010 г. за размера над 276.10 лв. до 347.55 лв., за 2011 г. за размера над 436.96 лв. до 476.75 лв. и за 2012 г. за размера над 131.73 лв. до 715.75 лв. Тези размери са изчислени при използване на специални знания и се съдържат в приетото заключение на ССчЕ. В останалата си част, както и изцяло по отношение на лихвите за 2008 г. установените задължения по ЗКПО следва да са в размера, установен от приходните органи и възприет от АССГ в обжалвания му съдебен акт. Това е така, защото за установените лихви за 2008 г. не е установен размер, различен от този по РА. Не е проявена процесуална активност от жалбоподателя, в чиято тежест е да установи, че размерът на лихвите не е правилно определен. Доводът за принципна недължимост на лихвите за 2008 г. поради изтекла давност не е състоятелен, тъй като давността е започнала да тече от 1.01.2010 г. и изтича на 31.12.2014 г., а след като ревизията е възложена със заповед от 29.01.2014 г., връчена на 24.02.2014 г., давността е прекъсната. Няма данни и твърдения за изтекла абсолютна давност. С оглед изхода на спора решението на АССГ следва да бъде отменено изцяло в частта за разноските. Такива принципно се дължат и присъждат само в частта на спора, приключил като разрешен по същество. С оглед материалния интерес на уважената и отхвърлена част по РА, направените искания и представените доказателства за сторени разноски, съразмерно и по компенсация, касационният съд намира, че разноски не се дължат в полза на коя да е от страните по спора, съответно - не присъжда такива. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото във върната част, съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС в тази му част. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение