Решение № 14737 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7818/2016 г.

Решение № 14737 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7818/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Г. Г. срещу Решение № 874 от 20.04.2016 г., постановено по адм. д. № 3201 по описа за 2015 г. на Административен съд - В. (АС - В.). С него е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000,00 лв., за периода 2013 г. – 2015 г., изразяващи се в болка, страх, дискомфорт, безсилие и психически тормоз поради това, че е бил лишен от адекватни медицински грижи в Затвора – [населено място]. Наред с това, Г. е осъден да заплати на ГД "ИН" юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв. Предвид изложеното в касационната жалба и уточненията, твърди се постановяване на съдебното решение, предмет на контрол, при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – постановяването му в нарушение на закона и неговата необоснованост. Конкретно се поддържа, че при постановяване на решението съдът е възприел фактическата обстановка, но е направил необоснован извод, че ГД "ИН" не е отговорен за липсата на стоматолог е и ограничил като цяло отговорността й. Неправилно било прието, че поради липсата на регламентирани отношения между затвора и стоматолога, Г. не е претърпял вреди, които ГД "ИН" следва да обезщети. Моли отмяната на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът ГД "ИН" оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Обръща внимание, че в Затвора – [населено място] е създадена организация и е осигурено денталното обслужване на лишените от свобода. За некачественото медицинско обслужване обаче ГД "ИН" не носи отговорност, тъй като лекарите на са "длъжностни лица" и дейността, която осъществяват няма административен характер. На Г. е предоставен достъп до стоматологични услуги в рамките на заплатения пакет от НЗОК. Не се установява да му е отказан преглед или да е бил в спешно състояние. С осигуряването на специалист ГД "ИН" е изпълнила задължението си за осигуряване на стоматологично лечение на лишените от свобода. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва касационната жалба от негово име, а по същество моли обжалваното решение да остане в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка досежно валидността и допустимостта на обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, но по съображения, свързани с допустимостта на обжалваното съдебно решение. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от Г. иск, уточнен с допълнителна молба от 13.11.2015 г. в отговор на разпореждане на съда № 18327 от 30.10.2015 г., срещу ГД "ИН" за заплащане на обезщетение в размер на 100 000,00 лв. за претърпени от него неимуществени вреди в периода 2013 г. – 2015 г., изразяващи се в болка, страх, дискомфорт, безсилие и психически тормоз, поради това, че е бил лишен от адекватни медицински грижи в Затвора – [населено място] (виж диспозитива на обжалваното съдебно решение). Въз основа на установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел иска за допустим. Мотивирал се е с това, че осигуряването на медицинско, и по-конкретно – на дентално обслужване и организирането на лечение на лицата в местата за лишаване от свобода е вид администриране от страна на ръководството на ОЗ-[населено място], а ръководството на местата за лишаване от свобода се изпълнява от ГД "ИН". Съдът е съобразил, че Г. претендира обезщетение за понесени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болка, страх, дискомфорт, безсилие и психически тормоз, поради това, че е бил лишен от адекватни медицински грижи в Затвора – [населено място]. Взел е предвид твърденията му, че в началото на 2013 г. е увреден от зъболекаря в затвора, който му извършил манипулация, за която не бил компетентен, както и че за периода 2014 г. – 2015 г. ръководството на затвора не му е осигурило алтернатива за лечение, т. к. през този период нямало назначен зъболекар. Приел е за приложими към спорната хипотеза чл. 2, т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), чл. 128, 133, 134 и чл. 143 от същия закон, както и чл. 25, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е направил извод, че периодите, попадащи в исковия, в които не е имало действащ стоматолог в Затвора – [населено място] са 17.09.2014 г. – 13.11.2014 г. и след 24.07.2015 г. Прието е от съда, че по делото не са събрани доказателства в периода 2013 г. - 2015 г. ръководството на затвора или длъжностно лице от администрацията му да са отказвали на ищеца достъп до дентална помощ и да са възпрепятствали лечението му. Обратно - молбите на ищеца били разглеждани своевременно от администрацията на затвора, като включително в периодите, в които е имало стоматолог там, му е осигуряван консулт с външен специалист. Във връзка с молбата от 11.02.2013 г. е уточнена дата за преглед от д-р С.. Р. било и искането за поставяне на зъбни импланти, като видно от медицинска справка от 04.03.2014 г. изготвена от д-р И., касае се за хирургична интервенция, която е извън нейната компетентност. Ищецът е посещавал стоматологичния кабинет в МЦ в затвора през м. 01 и м. 03. 2014 г. и м. 03 и м. 07. 2015 г. и е извеждан за лечение извън Затвора - [населено място] през 2015 г. общо 7 пъти. Прието е в решението, че задължението на ГД "ИН" във връзка с правомощията му по медицински въпроси е свързано със създаването на условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, което по същество е административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Въз основа на доказателствената съвкупност съдът е приел, че по делото не са събрани доказателства, от които да се установи, че от страна на администрацията на затвора са допуснати незаконосъобразни бездействия, както и действия, нарушаващи правилата за осигуряване на адекватни медицински грижи и диагностициране. Наред с това не е доказано и увреждане състоянието на Г. от твърдените лоши условия в стоматологичния кабинет на затвора. Отказите на окръжния прокурор за прекъсване на наказанието в контекста на претендираните неимуществени вреди са приети за ирелевантни. Във връзка с оплакването на Г. за увреждане, настъпило в началото на 2013 г. вследствие извършена интервенция от д-р А., както и твърдението, че същият работи без ръкавици и с нестерилизирани инструменти, съдът е изложил съображения, че е налице разлика между дължимата административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от ГД "ИН" и медицинската такава - профилактична, диагностична, лечебна и т. н. Посочил е, че качеството на последната се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Позовал се е на това, че осъществените дейности са нормативно разграничени от разпоредбите на чл. 3 и чл. 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003 г., както и чл. 3 и чл. 4 от посочената Наредба № 2/2010 г. Предвид изложеното, съдът е направил извод, че претенцията за претърпени вреди, произтичаща от твърдяно неправилно, непрофесионално и некомпетентно дентално лечение, в т. ч. и използването на нестерилизирани инструменти, при наличен в кабинета автоклав, не касае дължима и неосъществена административна дейност от страна на ГД "ИН", поради което редът по ЗОДОВ за обезщетяване на твърдените вреди е неприложим. Позовал се е на глава VI от Наредба № 2/2010 г., в която по императивен начин е определен обхвата на упражняваните от служителите на сектор "Медицинско обслужване" дейности, свързани с упражняване на лекарска практика. Приел е, че тези дейности не съставляват административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и по аргумент от чл. 66 и сл. от Наредба № 2/2010 г., администрацията на затвора няма правомощия на контрол върху дейността на съответния лекар, доколкото се касае за отношения, регулирани от медицинските стандарти и добрата медицинска практика. Предвид това при настъпило увреждане следва да бъде ангажирана персоналната отговорност на стоматолога по общия ред, а не да се претендират вреди по реда на ЗОДОВ. Предвид изводите за неоснователност на предявения иск и на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, във вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс Г. е осъден да заплати на ГД "ИН" разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв. Решението е валидно, но недопустимо. Видно е от предявената в АС – В. искова молба, че твърденията на Г. са за поставянето му в невъзможност да ползва "адекватни медицински грижи" в периода 2013 г. – 2015 г., тъй като в Затвора – [населено място] липсва стоматолог. Наред с това твърди, че в част от така посочения период е имало назначен такъв, който го е увредил физически и го поставил в опасно за живота му състояние. Поддържа, че е претърпял вреди като следствие на действията и бездействията на администрацията на Затвора – [населено място] и на този стоматолог. Наред с това, не му била осигурена алтернатива за лечението му. След предявяване на исковата молба в АС – В., с Разпореждане № 18327 от 30.10.2015 г. тя е оставена без движение. На ищеца са дадени конкретни указания за изпълнение, като по т. 2 му е съобщено да посочи фактическите обстоятелства, с които обосновава претендираните вреди; в какво точно се състои незаконосъобразното действие, респективно незаконосъобразното бездействие и кое е длъжностното лице, което е действало/бездействало незаконосъобразно; в какво се изразяват претърпените неимуществени вреди и какъв е конкретният период, в който са претърпени претендираните вреди, като се посочи и периода, в който твърди, че е настъпило увреждането му. В представеното уточнение, Г. сочи, че за периода 2013 г. – 2014 г. уврежданията му са настъпили от действията на д-р А. и бездействието за неосигуряване на специалист – стоматолог, от които са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в болка, страх, дискомфорт, безсилие, психически тормоз, проблеми с храненето вследствие на уврежданията, откази за прекъсване от ВОП. По-нататък дефинира периода на увреждане като "2012 - 2014 г. " (вж. л. 10 от първоинстанционното дело, гръб). Отделно от това, поддържа, че за периода 2014 г. – 2015 г. в Затвора – [населено място] няма зъболекар, а извеждането навън става "... ако имаш пари... ". Твърди, че поради това и липсата на медицинска профилактика увреждането му е продължило. Исковият период е уточнен от Г. и в първото по делото съдебно заседание, когато на въпрос на съда той заявява, че периодът, за който претендира вреди от ответника е от м. септември 2012 г. до 2015 г. Въз основа на направените от Г. уточнения, с Определение № 3770 от 13.11.2015 г. делото е насрочено и са конституирани страните. Видно от последното и от направения доклад на делото в съдебното заседание на 12.01.2016 г., прието е от съда, че е сезиран с един иск, с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за осъждането на ГД "ИН" да му заплати обезщетение в размер на 100000, 00 лв. за претърпени през периода 2013 г. – 2015 г. неимуществени вреди, изразяващи се в болка, страх, дискомфорт, безсилие, физически тормоз. За периода 2013 г. – 2014 г., когато е настъпило увреждането вследствие неадекватна намеса на зъболекаря на Затвора д-р А., който го третирал без да е лицево-челюстен хирург, състоянието му се увредило, а за периода 2014 г. – 2015 г., поради това, че в Затвора – [населено място] не е имало стоматолог, животът му бил поставен в опасност и не му е осигурена алтернатива на лечение. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения иск с цена 100000, 00 лв. като се е мотивирал, че претенцията за претърпени вреди, произтичащи от твърдяно неправилно, непрофесионално и некомпетентно дентално лечение, в т. ч. и използването на нестерилизирани инструменти, при наличен в кабинета автоклав, не касае дължима и неосъществена административна дейност от страна на ГД "ИН". От друга стана обаче, в мотивите на съда се съдържат констатации, че в Затвора – [населено място] не е имало действащ стоматолог за част от исковия период, а именно от 17.09.2014 г. до 13.11.2014 г. и след 24.07.2015 г., което е свързано с изпълнението на задължението на ГД "ИН" да създава условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, което по съществото си представлява административна дейност. Предвид така установеното, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд неправилно е приел за редовна предявената от Г. искова молба, уточнена с по – късно подадената от него друга, а и в съдебно заседание (досежно исковия период). Съдът се е произнесъл, без да съобрази, че в исковата молба и нейното уточнение не се съдържа конкретизация какъв е размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, които Г. твърди, че е претърпял за всеки от исковите периоди, настъпили в резултат на твърденията му за положена неадекватна грижа към него (за първия период) и за липса на осигурена такава (за втория период). Изложените фактически обстоятелства в исковата молба и направеното уточнение към нея сочат на извод, че не е предявена една искова претенция. Предвид гореизложеното, според настоящия състав, първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 129, ал. 1 и ал. 2 ГПК, а за нередовността на исковата молба той е длъжен да следи служебно, дори при липсата на възражение в този смисъл от ответника. Съдът е следвало да прояви нужната активност и да даде необходимите нарочни указания до Г. за уточняване цената на всеки от предявените искове. Неотчитането на посоченото от съда е станало причина за произнасянето му по нередовна искова молба, която не съответства на изискванията за нейното съдържание, установени в чл. 127, ал. 1, т. 3 и 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Изложеното налага, на основание чл. 221, ал. 3 АПК, обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо поради постановяването му по нередовна искова молба. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на АС - В.. На първо място съдът следва да извърши дължимите процесуални действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба в изпълнение на чл. 129, ал. 2 ГПК, като следва да даде възможност на Г. да уточни размера и исковия период на всеки от предявените искове, за което е длъжен да му съдейства и му даде нарочни указания в тази насока. С оглед констатираното основание по чл. 209, т. 2 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по оплакванията, наведени в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение