Решение № 43 от 18.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2209/2013 г.

Решение № 43 от 18.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2209/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова Производството е по реда на Глава ХХХIII от НПК и е образувано по искане на главния прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлото в сила определение от 25 септември 2013 г. на Старозагорския районен съд, постановено по нохд № 1951/2013 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото и е ангажирана наказателната отговорност на осъдения Ю. М. И. за извършено от него престъпление по чл. 167, ал. 3 от НК. В искането е заявена незаконосъобразност на определението за одобряване на споразумението в частта му за наказанието, което следва да бъде наложено на осъдения И., като допуснатото нарушение на закона е съществено и е в резултат на неизпълнение от страна на съда на задълженията му по чл. 382, ал. 7 и ал. 8 от НПК. Всичко това ангажира отменителните основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий. В съдебно заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на главния прокурор при посочените в него основания за възобновяване на делото. Осъденият И. участва лично в производството пред ВКС, като заявява своята невиновност по повдигнатото му обвинение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, намира за установено следното: С атакуваното определение Старозагорският районен съд, 5-ти състав, е одобрил споразумение за решаване на делото, с което е ангажирана наказателната отговорност на осъдения Ю. М. И. за извършено от него през месец април 2013 г. и до 09 май 2013 г., в [населено място] и в [населено място], престъпление по чл. 167, ал. 3 от НК, за което, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК, му е наложено наказание пробация, включващо задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, всяка от тях за срок от осем месеца и с периодичност на мярката по т. 1 - два пъти седмично. Одобреното споразумение съдържа и произнасяне по ВДС и по направените по делото разноски, възложени в тежест на осъдения И. Определението е постановено на 25.09.2013 г., когато е влязло в законна сила като неподлежащо на редовен инстанционен контрол. Като съдебен акт, постановен по реда на чл. 382, ал. 7 от НПК, то попада в обхвата на нормата на чл. 419, ал. 1 от НПК. Искането е допустимо, тъй като е направено от компетентния орган по чл. 420, ал. 1 от НПК и е постъпило в първоинстанционния съд в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК - на 07.11.2013 г. Разгледано по същество, то е основателно. В искането се твърди, че наложеното на осъдения И. наказание, индивидуализирано при условията на чл. 55, ал. 1 от НК, неправилно е определено при хипотезата на т. 2, б. "б" на нормата, вместо тази по ал. 1, т. 1 на същата, с което съществено е нарушен материалният закон. Като не е изпълнил задължението си по чл. 382, ал. 7 от НПК да одобри споразумението, когато то не противоречи на закона и не е упражнил правомощието си по чл. 382, ал. 8 от НПК да откаже да одобри същото и да върне делото на прокурора, съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. От данните по делото се установява, че престъплението по чл. 167, ал. 3 от НК, предмет на споразумението, е извършено от осъдения И. през периода м. април 2013 г. - 09.05.2013 г., когато вече е действаща разпоредбата на чл. 167, ал. 3 от НК в редакцията й в ДВ, бр. 17 от 21.02.2013 г., в сила от 25.02.2013 г., т. е. тя е приложимият материален закон съгл. разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от НК. В тази си редакция, нормата предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 5000 до 20000 лева. При наличието на определен в закона най-нисък предел на наказанието, очевидно приложима е разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и наказанието следва да се определи под този предел, а не да бъде заменено с друг вид наказание, което е възможно само когато не е предвиден най-нисък предел (ал. 1, т. 2, б. "б" на чл. 55 от НК). Решаването на делото със споразумение съвсем не освобождава съда от задължението да прецени съответствието на отделните негови клаузи със закона (и морала), като това изрично е вменено на съда с разпоредбата на чл. 382, ал. 7 от НПК. Съдът разполага и с правомощието си по ал. 5 на чл. 382 от НПК да предложи промени в споразумението, които да бъдат обсъдени от прокурора и защитника. Ако не се постигне съгласие между тях по предложените промени, още повече когато те касаят правилното приложение на закона, съдът следва да откаже да одобри споразумението и да върне делото на прокурора. Като не е изпълнил всичко това, съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт с последиците на влязла в законна сила присъда (чл. 383, ал. 1 от НПК). Поради това, определението за одобряване на споразумението следва да бъде отменено по реда на възобновяването на наказателните дела и делото да бъде върнато на съда за ново разглеждане от друг състав, с оглед обсъдената по-горе процесуална възможност да предложи промени в споразумението относно индивидуализацията и вида на наказанието, което следва да изтърпи осъденият И., които промени да бъдат обсъдени от страните по споразумението. С оглед изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение