Решение № 2651 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9270/2017 г.

Решение № 2651 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9270/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "О. Б." ЕООД, чрез адв. Вичев като процесуален представител срещу решение № 1078 от 16.06.2017 г., постановено по адм. дело № 3403/2016 г. по описа на Административен съд В.. С доводи за неправилност и необоснованост се иска неговата отмяна. Претендират се разноски. Ответната страна - началникът на М. В., чрез процесуалния си представител юрк. Сърбинска, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд В. е образувано по жалба на "О. Б." ЕООД срещу решение изх. № 32-340207/5.12.2016 г. към ЕАД № 16BG002000H0042332/18.05.2016 г., издадено от началника на М. В., с което на дружеството е определен нов размер на държавните вземания и са определени дължимите суми за доплащане, представляващи акциз в размер на 14 599, 60 лева и ДДС в размер на 2919, 92 лева. Съдът е приел, че решението на началника на М. В. е издадено от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Приел е, че нулевата ставка по чл. 33а, ал. 3 ЗАДС е приложима само за опаковки до 210 литра и при наличието на всички предпоставки, посочени в разпоредбата. Приел е още, че единствено в чл. 26е, ал. 3 ППЗАДС е предвидена възможност за прилагане на нулева ставка по отношение на смазочни масла над 210 литра, но само след като към митническата декларация е представена писмена декларация с определено съдържание. Според съда последващо подаване на декларация по чл. 26е, ал. 2 ППЗАДС е ирелевантно за прилагане на облекчения режим. С оглед на това е отхвърлил жалбата и е осъдил дружеството да заплати на М. В. направените в производството разноски. Обжалваното решение е неправилно. По делото няма спор между страните за количеството и вида на внесената стока- моторни масла "Шел", представляваща енергиен продукт и акцизна стока с общо тегло 22 600 кг и тарифен код 2710 19 8190. Според чл. 33а, ал. 1 ЗАДС, акцизната ставка за смазочни масла с кодове по КН от 2710 19 71 до 2710 19 93 и други смазочни масла, включени в код по КН 2710 19 99, е 0 лв. за 1000 кг. Разпоредбата на чл. 33а, ал. 3 ЗАДС предвижда ставката по ал. 1 да се прилага само в случаите, когато стоките са в потребителски опаковки до 210 литра, предназначени за реализация на територията на страната и/или ще се използват пряко в дейности, които не представляват производство по смисъла на чл. 59. От систематичното тълкуване на последната разпоредба е видно, че законодателят, използвайки конструкцията и/или, е предвидил две хипотези, за които се определя нулевата ставка по чл. 33а, ал. 1 ЗАДС. З. да бъде приложена последната, e достатъчно алтернативното наличие на предвидените в чл. 33а, ал. 3 ЗАДС изисквания, а не кумулативно, както неправилно е приел административният съд- т. е в случая е достатъчно стоките да се използват пряко в дейности, които не представляват производство по смисъла на чл. 59 ЗАДС. Т. идея е доразвита и в чл. 26е, ал. 2 от ППЗАДС, според който при внасяне на смазочни масла на територията на страната, които не са в потребителски опаковки до 210 литра, се прилага акцизна ставка 0 лева за 1000 кг при условие, че вносителят писмено декларира пред митническите органи, че акцизните стоки ще се използват пряко в дейности, които не представляват производство по смисъла на чл. 59 от закона, акцизните стоки няма да се използват за моторно гориво или гориво за отопление и няма да се използват като добавка или за разреждане на моторни горива. От доказателствата по делото се установява, че дружеството заедно с митническата декларация е подало и декларация с посоченото в чл. 26е, ал. 2 ППЗАДС съдържание- л. 22 от административната преписка. Действително в последната не са конкретизирани дейностите, в които ще се използват стоките, и лицата, които ще ги потребяват, съобразно изискването на чл. 26е, ал. 3 ППЗАДС. П. време на проверката на декларираните от "О. Б." ЕООД данни митническите органи констатират, че стоката е продадена на "С. М." ЕООД, от което следва, че касаторът няма как да използва стоките пряко в дейности, които представляват производство по чл. 59 ЗАДС. П. посоченото - за дружеството са били налице основания за освобождаване на стоката от акциз, но административният орган неправилно не е приложил облекченият ред за прилагане на нулева акцизна ставка. В допълнение на изложеното, видно от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, по данни от счетоводството на дружеството-купувач на маслата "С. М." ЕООД, последните са използвани за зареждане на плавателни съдове. Това обстоятелство представлява допълнително основание за прилагане на нулева акцизна ставка, предвид чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗАДС, в който изрично е предвидено, че се освобождават от облагане с акциз енергийните продукти за зареждане на въздухоплавателни средства и плавателни съдове (включително за риболов). С оглед посоченото, решението на началника на М. В. е незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 4 АПК като издадено в противоречие с материалния закон. Ето защо, след отмяната на обжалваното съдебно решение, следва да се постанови друго, с което оспореният административен акт се отмени. При този изход на спора, на касатора се дължат претендираните съобразно представен списък /л. 27/ разноски по делото, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 1056 лева. Съдът намира направеното възражение за прекомерност на възнаграждението за неоснователно, тъй като същото е съобразено с фактическата и правна сложност на спора, проявената процесуална активност на касатора и с размера, предвиден в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение