Решение № 2556 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7393/2013 г.

Решение № 2556 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7393/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ПИСАРОВ" ООД, чрез пълномощника си адв. Е. Петрова, против решение № 796/11.04.2013 г., постановено по адм. д. № 392/2013 г., по описа на Административен съд, гр. Пловдив /АС/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че е налице нереалност на доставката на стоки, като се е позовал на заключението на приетата по делото експертиза и свидетелски показания на свидетели, които са заинтересовани от изхода на спора. Моли да бъде отменено решението и постановено ново, с което се уважи жалбата на дружеството. Ответникът по жалбата - директора на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в писмен отговор излага доводи за правилност на решението. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ 241203345/26.10.2012 г. издаден от Л. Еленкова - гл. инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 44/16.01.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната част за непризнат данъчен кредит на стойност 83 920.00 лв., ведно с начислените лихви в размер на 3 654.63 лв. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че обжалвания РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. По същество на спора съдът е приел, че основна дейност на ревизираното лице е търговия на дребно и едро с фармацевтични продукти. За да откаже право на данъчен кредит по доставки на "АЛФА МЕД" ООД, с предмет медикаментът "Трувада" на таблетки, органа по приходите е приел, че липсва реално извършена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. До този извод органа по приходите е достигнал, с оглед констатациите при извършена насрещна проверка на доставчика "АЛФА МЕД" ООД. Установено е, че доставчика е декларирал ВОП от Великобритания, за което чрез обмен на информация е получен отговор, че английското дружество не е декларирало ВОД и не е транспортирало стоката до българския получател. Извършени са само две продажби, но на други лекарствени средства, по които като превозвач е използван DHL. На следващо място в хода на ревизията е установено, че доставчика не разполага с материални активи, наети работници и складови помещения. В хода на съдебното производство са разпитани като свидетели Златко Ат. Стоянов и Миглена Е. Димитрова, като от обясненията им се установява механизма на предаване и приемане на стоката. Процесните количества стока, са предмет на ВОД и са платени от клиента СС Pharma GmbH Германия. Подробно съдът е обсъдил заключението на приетата по делото ССЕ, в което вещото лице е описало подробно процесните фактури и инвойс-фактурите по ВОД и е дало заключение, че предвид липсата на счетоводни документи от доставчика, не може да се проследи счетоводно отразения стоков поток - дали при доставчика е имало достатъчна наличност от стоката, за да бъде същата предадена на жалбоподателя, При така установеното съдът е приел, че оспорващото търговско дружество не е успяло да докаже наличието на стоката при доставчика, което е правнозначим факт. Счел е, че събраните в хода на ревизията доказателства, неопровергани с доказателствата по делото относно посоченият факт от първостепенно значение, придават на процесните фактури качеството на документ, несъответстващ на обективната действителност. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. При правилно изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Основният спорен момент по делото е налице ли е реална доставка на процесните количества от медикамента "Трувада" на таблетки, от "Алфа Мед" ООД на "ПИСАРОВ" ООД. На първо място, както многократно е приемал в практиката си ВАС и СЕС, за да е налице за получателя по доставката правото на приспадане на данъчен кредит, следва да е установен факта на реалното предаване, респективно получаване на стоката предмет на доставката, респективно извършване на услугата. Това е и изискването на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която разпоредба, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. За да бъде прехвърлена собствеността върху стоката, доставчикът следва да разполага със същата, за да я предаде на получателя. Правилно е установено от първоинстанционния съд, че за прехвърляне на собствеността върху процесните стоки са издадени само фактури, които не носят подпис на предалото стоката лице и нямат автор, както и дата на съставяне, макар да се водят в електронен вид. Във всички фактури като получател е посочен "ПИСАРОВ" ООД, с адрес гр. Стара Загора, ул. Дунав 8 и същите не са подписани от получателя-Аглика Стоянова. Част от фактурите са подписани от съставителя - Асен Георгиев, а друга част не са подписани. Досежно предаване на стоката съдът е изслушал показанията на свидетелите - баща на управителя на дружеството и служител в дружеството получател. Последните са обяснили механизъм на получаване, който противоречи на приетите фактури. Показанията на доставчикасвидетелите са в смисъл, че М. Димитрова е приемала стоката и подписвала фактурите за жалбоподателя, а от представените фактури се установява, че същите не са подписани от получател и в тях е посочено лице за получателя - Аглика Стоянова. При липса на приемо-предавателни протоколи за приемане на стоките, в които да бъдат индивидуализирани процесните стоки, които имат съответен партиден номер, сертификация, дата на поризводство и срок на годност, то правилно съдът е приел, че не е възможно в конкретния случай да бъде доказано фактическо получаване на стоката и прехвърляне правото на собственост и свидетелските показания също не допринасят за изясняване на въпроса за наличност на стока при доставчика, а само потвърждават възникнали облигационни отношения между контрагентите по описания механизъм. На следващо място както от обясненията на представляващия доставчика, така и от заключението на вещото лице се установява, че стоката е доставяна в склада на получателя, като при липса на склад при доставчика и характера на стоката-медикаменти, не е установено мястото на съхранението им до доставянето на получателя. За фактическата наличност на стоката при доставчика в конкретен склад или място за търговска дейност в периодите на издаване на процесните фактури, не са представени доказателства, като не е установена и редовност на счетоводството при изписване и липса на наличност след това при прекия доставчик. В случая собствеността на доставчика върху процесната стока, следва да се обсъжда преди всичко с факта на възникване на данъчното събитие при съобразяване с вида на стоката, която представлява родово определена вещ и с неоспорените обстоятелства, че за фактурираната стока няма нито фактически, нито счетоводни данни за наличност при доставчика, освен фактурите за ВОП и протоколите по чл. 117 от ЗДДС. В този смисъл са т. 23 и т. 24 от Решение на СЕС от 21.11.2013 г., по дело С-494/12 г. Последващата реализация на предмета на доставката в случая не е определящо обстоятелство при преценка за реалност на същата, поради липса на конкретизация на стоката при нейното получаване и неопровергани данни за липса на документи за придобиване на стоката при доставчика, с оглед информацията постъпила от великобританските приходни органи. Последващите доставки са индиции за прехвърляне на собствеността на стоката от ревизираното лице на трети лица, а не за придобиване на стоката именно от прекия доставчик "Алфа мед" ООД. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,