Решение № 10671 от 9.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4872/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. В. П., гражданка на Руската федерация, чрез адв. М. Господинова срещу решение 1405 от 05.03.2024г., постановено по адм. д. 11351 / 2023 година по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлено оспорването й срещу Отказ за издаване на виза тип D от 14.08.2023г. ,издаден от завеждащия консулска служба при посолството на Република България в Москва, Руска федерация. Касационната жалбоподателка твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което жалбата й срещу постановения отказ за издаване на виза бъде уважена с произтичащите от това правни последици. Редовно призована за съдебно заседание, касационната жалбоподателка, Т. П., не се явява и не се представлява. От процесуалния й представител адв. Господинова по делото е депозирана молба, в която е изразено подробно писмено становище по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба, консулското длъжностно лице-завеждащ Консулска служба в Посолството на Република България в Москва, Руска федерация, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество. Представителят на Върховна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок , от надлежна страна, за която подлежащият на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения : Предмет на контрол пред административния съд е отказ за издаване на виза вид D от 14.08.2023г. на Т. В. П., постановен от завеждащия консулска служба при посолството на Република България в Москва, Руска федерация. Съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, съдържа всички изискуеми реквизити по специалния закон и чл.59 /АПК, надлежно мотивиран е, при постановяването му са спазени всички процедурни изисквания и същият е издаден в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. По горните съображения АССГ е отхвърлил оспорването на изричния отказ със законните последици. Решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила , довели и до необоснованост. Основателни са оплакванията в касационната жалба за постановяване на съдебния акт при недостатъчна мотивираност на решаващите изводи на съда, както и необсъждане в мотивите на съдебния акт на всички събрани по делото доказателства и всички наведени от жалбоподателя оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, което само по себе си съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до неправилност на постановеното съдебно решение. Допуснато е и друго съществено нарушение на съдопроизводствените правила ,водещо до отмяна на съдебния акт. Едно от фактическите основания за постановяване на отказа за издаване на виза, е неизпълнение на условието по чл.24, ал.2 от ЗЧРБ за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до социалната система на РБългария. В тази връзка в мотивите на съдебното решение съдът е стигнал до извода, че жалбоподателката не представя каквито и да било доказателства във връзка с твърденията си, че упражнява свободна професия- счетоводител и има доходи извън получаваната пенсия. В същото време по делото е депозиран документ на руски език- справка 39226312, издадена от данъчната служба в Белгородска област, указваща на плащани от Т. П. данъци върху професионален доход / л.17 от адм.д. 8440/2023г. по описа на АССГ/. Безспорно този документ не може да се приобщи валидно към доказателствения материал по делото, доколкото същият не е преведен надлежно на български език. Съдът обаче е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушавайки служебното начало в административния процес, прогласено като принцип в чл.13 от АПК и доразвито в случая в чл.171, ал.5 от АПК. Въпреки наличието на относимо към допълнителните доходи на жалбоподателката, своевременно представено писмено доказателство / макар и на руски език/, съдът не е указал на същата, че следва да представи това доказателство в надлежен превод на български език с цел същото да бъде прието и ценено във връзка с твърденията й за наличието на достатъчни средства, които да разсеят съмнението за възможност чужденката да разчита на социалната система на РБългария. Нещо повече - в своя молба от 08.01.2023г. / л. 19-20 от адм.д. 11351/ 2023г./АССГ/ представителят на ответника твърди, че при наличие на документи, представени като част от административната преписка, следва да бъде указано на жалбоподателката да извърши превода на български език и да поеме разноските за това съгласно разпоредбата на § 4 от ДР на ППЗЧРБ. Доказателството за облагане на допълнителни доходи от свободна професия /макар и на руски език/ е представено още в производството по адм.д. 844/2023г. по описа на АССГ / приложено към адм.д.11351/2023г./АССГ/, но, въпреки наличието му , административният съд не е изпълнил задължението си по чл.171, ал.5 /АПК и не е указал на жалбоподателката, че за твърденията си за наличие и на доходи от свободна професия като допълнение към пенсията си, не сочи надлежни доказателства. Предвид гореизложеното и поради цитираните по-горе допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното съдебно решение, същото следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на друг състав на АССГ за ново произнасяне при спазване на указанията по събиране на надлежни доказателства и обсъждането на всички събрани такива, както и за обсъждане на всички, наведени от Т. П. оплаквания в първоначалната й жалба срещу административния акт, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт. Предвид изхода от спора и разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК присъждането на съдебни разноски в настоящото производство не се дължат По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение