Решение № 1658 от 6.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12080/2008 г.

Решение № 1658 от 6.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12080/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Мария Георгиева Запрянова от гр. Пловдив чрез пълномощник - адв. Г. Кирева от АК-Пловдив, против решение № 668 от 30.06.2008 г., постановено по административно дело № 196 по описа за 2008 г. на Административен съд гр. Пловдив, с развити доводи за неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за отмяната му. Ответникът по иска - Община Пловдив в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради която е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството пред Административен съд - гр. Пловдив е било образувано по предявения от Мария Георгиева Запрянова от гр. Пловдив иск с правно основание чл. 1 и чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) против Община Пловдив за присъждане на обезщетение в размер на 5555, 90 лв. за претърпени от ищеца имуществени вреди изразяващи се в стойността на повредите по автомобила й, настъпили вследствие допуснатото пътнотранспортно произшествие, при което ищеца управлявайки автомобила е преминала през бордюрите на необозначен със знаци и пътна маркировка остров на безопасността на пътното платно в гр. Пловдив. Претендира обезщетение и за неимуществени вреди в размер на 2 500 лева, изразяващи се в претърпян вследствие на това ПТП силен стрес, както и претъпени неудобства от невъзможността да ползва автомобила си. Претендират се и лихви за забава върху тези суми от завеждане на делото до окончателното им изплащане и всички разноски по делото. Твърди се, че Община - Пловдив е виновна за нанесените вреди върху автомобила, поради това че като собственик на пътя е била длъжна да ги поддържа с необходимата маркировка и сигнализация, като службите за контрол се определят от кметовете на общините. С решението си съдът е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан, приемайки, че инцидентът е станал по изключителна вина на ищеца, който се е движил на уличното платно в нарушение на чл. 15 и чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 5 ЗОДОВ е приел, че обезщетение не се дължи. Решението като краен резултат е правилно, но изводите на административния съд обаче са неправилни и незаконосъобразни като очевидно не се прави разграничение между отговорността на държавата и общините по чл. 203 АПК, респ. ЗОДОВ и института на "непозволеното увреждане", уреден в чл. 45 и сл. ЗЗД. Принципа от чл. 7 на Конституцията е залегнал в чл. 203 АПК - исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. За да се разграничи отговорността на държавата или общините по чл. 203 АПК от тази по чл. 45 и сл. ЗЗД, следва да се направи анализ на изискванията на АПК и ЗОДОВ за ангажирането на общините в различните хипотези. Общините отговарят за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица. Един акт, респ. действие или бездействие са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т. е. при липса на законово основание. Член 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ употребяват термините "актове", "действия" и "бездействия", за които легално определение няма в цитираните закони, но под "акт" не следва да се разбира всеки такъв на административен орган или длъжностно лице, а определена категория актове - нормативни, общи и индивидуални административни актове, издавани от държавни органи в кръга на съответната им законово определена компетентност, които попадат в обхвата на чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ. Терминът "действие" е употребен както в чл. 7 и чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България, така и в чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ. Легално определение на термина "действие", респ. "бездействие", липсва в посочените нормативни актове, но под "действие" следва да се разбира всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба. В чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ е посочен обхватът на исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица, ограничен обаче до осъществяването на административна дейност от държавните органи и от длъжностните лица. В кръга на органите на държавна власт влизат всички органи, които по един или друг начин са придобили по силата на закон властническо правомощие, а "длъжностни лица" са тези, които осъществяват определена служебна функция и задължение. Особено е важно да се прави това разграничение между "длъжностно лице" по смисъла на чл. 203 АПК и лицето, на което е възложена от другиго някаква работа по чл. 49 ЗЗД. В последния случай възлагането на определена работа като задължителна предпоставка за отговорността на възложителя е в резултат на трудов договор, договор за поръчка или изработка, то може да възникне от правна сделка и пр., но "длъжностното лице" по чл. 7 от Конституцията и чл. 203 АПК има други функции, то е свързано с държавните органи и с осъществяваната от тях административна дейност, то изпълнява определена длъжност и задължения. Ето защо и в конкретния случай не може да се приеме че се осъществява административна дейност по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ от физическото лице, което е било длъжно да сигнализира с пътен знак и/или маркировка определено препятствие на пътя от значение за безопасността на пътното движение. Самата дейност на това лице не е административна, липсва властническият характер, което ограничава административната дейност от всяка друга - разбира се, тя е свързана с изпълнението на закона. Лицето, неизпълнило задължението си за своевременната поправка на повреден пътен знак, предупреждаващ водачите на МПС за препятствие по пътя, не е "длъжностно лице" по смисъла на закона, то осъществява определена работа, но тя не е от тези действия, които могат да ангажират отговорността на общината по реда на АПК или ЗОДОВ. Задължително изискване е действието или бездействието да са извършени от длъжностно лице при изпълнение на служебната му дейност, която обаче трябва да има административен характер, да съставлява административна дейност. Изложеното води до извода, че в настоящия случай не са налице предпоставките по чл. 203 АПК за уважаване на предявения от ищеца иск. Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица, са свързани с наличието на няколко кумулативно дадени предпоставки и липсата на една само от тях прави искането неоснователно. Задължителен критерий за определянето на една дейност като административна е дали тя е свързана с властнически правомощия. При всички случаи тя е една подзаконова дейност, осъществява се в изпълнение на закона, но от административни и държавни органи, както и от длъжностни лица. В процесния случай не се касае за административни актове, действия или бездействия на административен орган, а за неправилно поддържане на улиците и пътищата в Община - Пловдив, вследствие на което е станало пътнотранспортно произшествие и върху лекия автомобил, собственост на ищеца са настъпили имуществени вреди. Тези вреди са настъпили от една страна поради непоставяне на съответен пътен знак, а от друга и поради непредпазливостта на ищеца. Неподдържането на улиците и пътищата с необходимата с маркировка, каквото задължение е вменено в чл. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) в процесния случай се твърди от ищеца, че не е изпълнено от общината, поради което отговорността й е за вреди по ЗЗД, а не по чл. 1 ЗОДОВ. След като съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията на РБ републиканските пътища са изключителна държавна собственост, то общинските пътища са собственост на общините и се поддържат от тях. Освен това изрично в чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП) е посочено, че местните пътища са общинските пътища, които са отворени за обществено ползване и осигуряват транспортни връзки от местно значение. Следователно, задължението за поддръжката им, включително със снабдяването на сигнализация и пътни знаци се вменява на общината като собственик на вещта (на улицата от местно значение), а не е действие или бездействие на административен орган, за да попада в приложното поле на чл. 203 и сл. от АПК. Неизпълнението на тези законови задължения води до възможността засегнатите лица да потърсят имуществена или неимуществена отговорност, каквато е отговорността за вреди по ЗЗД. Безспорно, увреждане за ищеца е налице, но искът, предявен с правно основание чл. 203 АПК, е неоснователен и недоказан, тъй като не е налице съставът на цитираната разпоредба. Въздигнатият в Конституцията принцип, че държавата и общините като носители на публичната власт са отговорни за вредите на граждани и физически лица, причинени им от техни органи и длъжностни лица при осъществяване на административна дейност, има предвид именно тази, а не всяка дейност, имаща стопански или друг вид характер, отличаващ я от административната. Това са актовете, действията и бездействията на държавните органи и длъжностните лица в това им качество, поради което причиняването на вреди извън тази тяхна дейност не води и до отговорност на държавата и общините по реда на чл. 203 АПК. С оглед на изложените съображения Върховният административен съд приема, че постановеното решение с оглед разпоредбата на чл. 221 ал. 2 АПК като краен резултат следва да бъде оставено в сила. На основание изложеното Върховният административен съд - трето отделение,