Решение № 4713 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2090/2018 г.

Решение № 4713 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2090/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по молба на Д. П. Х., чрез адв. И. Д. за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила решение № 11901/10.10.2017 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по адм. дело № 7498/2016 г., с което е оставено в сила решение № 677/07.04.2016 г. на Административен съд - П., постановено по адм. дело № 925/2015 г. в обжалваната от молителя част. Като нови обстоятелства и нови писмени доказателства молителят сочи и представя разпечатки от касова книга в лева на Луксъри ЕООД, сметка 501 за периода 31.10.2008 г. - 31.12.2008 г. и касова книга, сметка 501 на същото дружество за периода 31.01.2009 г. - 31.12.2009 г. Твърди, че тези доказателства не са могли да му бъдат известни в хода на съдебното производство по оспорване на съставения му ревизионен акт, тъй като не е разполагал с достъп до счетоводната програма на дружеството и съдържащите се в нея записи в касовите книги. Счита, че доказателствата са от съществено значение за делото, тъй като установяват с какви суми в брой е разполагало дружеството, кои са източниците на тези суми, формиращи приход в касата на дружеството през периода и съответно на кои дати и с каква част от наличните суми в брой в касата на дружеството е захранена разплащателната сметка. Искането е за отмяна на влезлите в сила съдебни актове и връщането на делото за ново разглеждане от надлежния съд. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. П. оспорва молбата за отмяна като недопустима, поради липса на доказателства за началния момент, от който тече срокът по чл. 240, ал. 2 АПК По същество поддържа доводи за липса на основания по чл. 239, т. 1 АПК. Претендира разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе взе предвид следното: Искането е за отмяна на влезли в сила съдебни решения, в частта, в която е отхвърлена жалбата на Д. П. Х. против ревизионен акт № 161203459/25.10.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - П.. Подадено е от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо. Възраженията на ответника за недопустимост на молбата, поради просрочие са неоснователни. Искането за отмяна от 10.01.2018 г. е подадено в едногодишен срок от влизане в сила на решението - 10.10.2017 г. и в тримесечен срок от узнаване на основанието през м. ноември 2017 г. Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: С решение № 677/07.04.2016 г. постановено по адм. дело № 925/2015 г. Административен съд - П. е отменил по жалбата на Д. П. Х. ревизионен акт № 161203459/25.10.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. П. в частта на установените задължителни осигурителни вноски за периода 2008 - 2009 г. и е отхвърлил жалбата в останалата част. Първоинстанционният съдебен акт е обжалван пред касационната инстанция и от двете страни в процеса. С решение № 11901/10.10.2017 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по адм. дело № 7498/2016 г. решението на административния съд е оставено в сила изцяло, включително и в частта, в която е отхвърлена жалбата против установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. Отмяната по чл. 237 и сл. от АПК е извънреден способ за защита срещу силата на пресъдено нещо на влезли в сила съдебни решения и определения, постановени по административни спорове, на основанията, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. В случая молителят се позовава на основанието, посочено в чл. 239, т. 1 АПК. Съгласно цитираната норма съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Имат се предвид нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са съществували към приключването на устните състезания в последната инстанция по същество, но не са били известни на страната и които съдът не е взел предвид, но чието съществуване е от значение за решаването на спора. От такова значение са доказателствата за юридическите или доказателствените факти, които ако бъдат установени, биха могли да доведат до различно разрешаване на спора - предмет на делото. В конкретния случай молителят представя разпечатки от счетоводната програма на Луксъри ЕООД и по-конкретно извлечения от вписванията в Касова книга в лева на дружеството, сметка 501 за периода 31.10.2008 г. - 31.12.2008 г. и 31.01.2009 г. - 31.12.2009 г. Така представените писмени доказателства и установените от тях обстоятелства не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Видно от постановените съдебни актове, основен спорен факт, релевантен за размера на разходите на ревизираното лице за ревизираните периоди, е произходът на средствата, внесени от Д. Х. суми по банкова сметка на Луксъри ООД с основание "захранване на сметка". Твърдението на ревизираното лице, че така внесените средства не са негови лични, а на юридическото лице е прието за недоказано. В хода на съдебното производство данните от счетоводната програма на дружеството, съответно данните от вписванията в счетоводните му книги и в частност вписванията в касовата книга и счетоводна сметка 501 "Каса" са били известни на молителя и е могло да бъдат представени. Вписванията в счетоводни сметки 503 и 501 "Каса", са проверени от вещото лице по допуснатите съдебно - счетоводни експертизи. В съдебното производство на жалбоподателя по искане на процесуалния му представител е дадена възможност да представи извлеченията от счетоводните книги на дружеството, въз основа на които е дадено експертното заключение. По делото няма данни да е представено извлечение от касовата книга на дружеството, сметка 501 за 2008 г. и 2009 г. Непълнотата на доказателствата, резултат от процесуален пропуск на страната, не представлява основание по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязло в сила съдебно решение. От друга страна представените извлечения от касовата книга, сметка 501 не установяват фактите, които са послужили на съда да приеме за законосъобразен ревизионния акт, съответно на касационната инстанция да потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителната част. От тези доказателства не е видно, че сумите в размер на 1 470 634.45 лева през 2008 г. и 836 700 лева са предоставени от касата на дружеството и са получени от ревизираното лице Х., за да се приеме, че са от съществено значение за решаването на спора относно размера на разходите му и законосъобразността на установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че не е налице основание по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влезлите в сила решения в частта, в която е потвърден оспорения ревизионен акт, поради което молбата на Д. П. Х. следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,