Решение № 11486 от 2.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11906/2014 г.

Решение № 11486 от 2.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11906/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби - на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, /ОДОП/ гр. Пловдив и на Иванка Петкова Кралева, действаща като ЕТ "Христи - Иванка Кралева", чрез пълномощника адв. Тодор Тодоров против решение № 1549/2.07.2014 г. на Административен съд, град Пловдив, постановено по адм. д. № 36/2014 г. Административният орган обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт № 261300975/18.06.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 987/19.09.2013 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив - по отношение отказа на правото на данъчен кредит в общ размер на 5 535.27 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в отменителната част, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Конкретните оплаквания се отнасят до неправилна преценка на експертното заключение относно определената разходна норма за торене във връзка с доставките на амониев нитрат. По доставките на препарати за растителна защита, касаторът моли да бъде приета за правилна и законосъобразна констатацията на органите по приходите, с която се признават за изразходвани и употребени количества препарати, съответстващи на нормите за използването им, посочени от Областната дирекция за безопасност на храните - Пазарджик към БАБХ. За останалото количество препарати се твърди, че е използвано от ревизираното лице за дейности различни от икономическата му дейност и не би могло да бъдат използвани от ревизирания търговец, тъй като цялото получено количество е изписано по счетоводни данни и не е налично. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В представен по делото писмен отговор, търговецът, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив и моли да се отхвърли като неоснователна. Иванка Петкова Кралева, в качеството на ЕТ "Христи - Иванка Кралева" обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата й срещу оспорения ревизионен акт - по отношение на непризнат данъчен кредит в размер на 5992 лева и в частта за разноските. Този касатор оспорва фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Твърди, че по делото е установено извършването на повторна сеитба, както и че закупеното количество стоки е изразходвано за обработването на 3228 дка и презасетите 3140 дка земеделска земя. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. При условията на евентуалност се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив не е изразил становище по жалбата на насрещната страна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид посочените от страните касационни основания и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, срещу частта от първоинстанционното решене, която е неблагоприятна за всяка от тях и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При разглеждането им по същество на спора, съдът намира следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Иванка Петкова Кралева, в качеството й на ЕТ "Христи - Иванка Кралева" е отказано право на данъчен кредит както следва: за м. 04. и м. 06.2011 г. в размер на 11 527.27 лева по доставки на препарати и семена, в това число 5 992 лева за доставка на слънчогледово семе, 4 348.77 лева за закупуване на препарати за растителна защита и 1186.50 лева по доставки на амониев нитрат. за м. 04.2011 г. - непризнат данъчен кредит в размер на 2 800 лева по фактура № 200001737/11.04.2011 г. издадена от КАМП АД с предмет сеялка, за която е установено, че е анулирана и вместо нея е издадена фактура № 200001738/9.05.2011 г. на ЗП Иванка Кралева, данъчният кредит по която е упражнен в данъчен период м. 05.2011 г. С обжалваното решение съдът е отменил частично ревизионния акт - по отношение на отказа на правото на данъчен кредит за данъчни периоди м. 04. и м. 06.2011 в размер на 5535.27 лева по доставките на препарати и изкуствена тор и е отхвърлил жалбата в останалата част - по отношение отказа на правото на данъчен кредит в размер на 2800 лева по фактурата, издадена от Камп АД и в размер на 5992 лева по доставки от Ай Ди Империал АД на 107 торби слънчогледово семе. По касационната жалба на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив: За да отмени ревизионния акт в частта на отказания данъчен кредит в размер на 5535.27 лева, съдът е приел, че е нарушен материалния закон. Този извод е основан на заключението на в. л. агроном относно условията за използване на хербициди и азотни торове, които кореспондират с определените от търговеца разходни норми на препаратите за растителна защита и азотни торове съгласно представените при ревизията писмени доказателства. Експертът е дал заключение, че количеството препарати и торове, предмет на спорните фактури, по които е ползван данъчния кредит съответства на необходимия за растежа и развитието на земеделските култури, а определените от ревизираното лице разходни норми за обработка на стопанисваните земеделски площи със съответния препарат не превишават максимално допустимите от производителя. Решението в тази част е правилно постановено. Спорът в случая не е относно реалното осъществяване на доставките на препарати и амониев нитрат, а по приложението на чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Тази норма предвижда като условие за признаване на правото на данъчен кредит - получените стоки или услуги да се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. В случая органите по приходите не оспорват, че цялото фактурирано количество е действително получено от ЕТ Христи - Иванка Кралева. Няма спор и че придобитите стоки по принцип са предназначени за осъществяване на икономическата му дейност като земеделски производител, обработващ 3228 дка земеделски земи в землищата на с. Златно поле и с. Райново, обл. Хасково. Не е бил спорен и фактът, че цялото количество препарати и амониев нитрат е изписано като изразходвано от земеделския производител. Спорът е дали цялото количество е използвано при обработването на стопанисваните от ревизираното лице земеделски площи. Това е фактически въпрос, който подлежи на изследване във всеки конкретен случай. Поради това посочването на принципни разходни норми от Института по растителни генетични ресурси "К. Малков", гр. Садово не е достатъчно да установи разход, различен от направения от ревизираното лице. Правилно в тази връзка съдът е кредитирал заключението на вещото лице - агроном, според което употребените от ревизираното лице азотни торове са в допустими количества, необходими за растежа и развитието на земеделските култури. Вещото лице е изчислило разходните норми на торове като е съобразило активния елемент на използваните от търговеца торове - азот. По отношение количеството на употребените хербициди правилно съдът е кредитирал заключението на вещото лице агроном, според което процесното количеството препарати е в рамките на максимално допустимите от производителя норми. Доводите на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив за неправилно кредитиране на експертното заключение по същество представляват оспорване на заключението, каквото процесуално действие в касационното производство е недопустимо. По тези съображения, настоящият състав намира, че съдът не е допуснал нарушение на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, поради което решението в частта, в която е отменен ревизионния акт е правилно и следва да се остави в сила. По касационната жалба на ЕТ Христи - Иванка Кралева: За да отхвърли жалбата в частта на отказания данъчен кредит в размер на 5992 лева по доставки на 107 торби слънчогледово семе, от общо закупените 269 торби, съдът е приел, че ревизираното лице не е доказало твърденията си за използване на посоченото количество за повторна сеитба на слънчоглед. В тази връзка съдът не е кредитирал представения протокол, според който на 26 и 27.04.2011 г. е констатирана необходимост от повторно засяване и е отчел обстоятелството, че остатъкът от 107 торби слънчогледово семе не е наличен при търговеца, поради което е приел, че не е изпълнено условието на чл. 69, ал. 1 ЗДДС - получените стоки да са използвани за последващи облагаеми доставки и е потвърдил ревизионният акт в тази част като законосъобразен. Решението е правилно и в тази обжалвана част. По отношение отказът на правото на данъчен кредит в размер на 5992 лева, реалното доставяне на стоката от Ай Ди Империал АД не е било спорно между страните в процеса. Спорът и в този случай е по приложението на чл. 69, ал. 1 ЗДДС - дали разликата от 107 торби закупено слънчогледово семе е използвана в облагаемата дейност на ревизирания земеделски производител. Изводът на първоинстанционния съд, че това обстоятелство не е установено при условията на пълно доказване се подкрепя от събраните доказателства. Правилно съдът е приел, че ревизираното лице не е доказало твърденията си за използване на цялото количество придобито сл. семе и по-конкретно разликата от 107 торби за повторно засяване на обработваните земеделски площи. Този извод се подкрепя от заключението на в. л. агроном. Следва да се допълни, че в този случай необходимото количество сл. семе за засяване е съобразено в разходните норми, определени от самия търговец. Правилно съдът не е кредитирал представения протокол от 26 и 27.04.2011 г. От една страна документът не съдържа конкретни данни за площите, които се нуждаят от повторно засяване. От друга страна - констатациите в този частен документ не са подкрепени от останалите налични по делото доказателства. Първоинстанционният съдът с разпореждане от 21.01.2014 г. е дал конкретни указания на страните за разпределението на доказателствената тежест в процеса. В хода на съдебното производство от страна на ЕТ Христи - Иванка Кралева не са ангажирани други доказателства в подкрепа на твърденията й относно нуждата от повторно засяване на обработваните площи със спорното количество слънчоглед. Направеното доказателствено искане за събиране на гласни доказателства, въпреки дадената от съда възможност не е уточнено съгласно чл. 156, ал. 2 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. При липсата на доказателства за повторно засяване на посочените в заключението на вещото лице 3140 дка земеделски площи, правилно съдът е приел, че изпълнението на условието по чл 69, ал. 1 от ЗДДС не е установено за посоченото в ревизионния акт количество стока /107 бр. торби сл. семе/ и е отхвърлил жалбата в частта на отказания данъчен кредит в размер на 5992 лева. Решението като правилно, следва да се остави в сила и в тази обжалвана част. Искането в касационната жалба на ЕТ Христи - Иванка Кралева е за отмяна на решението в частта, в която е потвърден отказът на право на данъчен кредит в размер на 5 992 лева. Поради това следва да се приеме, че първоинстанционният съдебен акт не е обжалван от търговеца в частта, в която е потвърден отказът на право на данъчен кредит за д. п. м. 04.2011 г. в размер на 2800 лева по фактурата, издадена от Камп АД на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС. Поради това в тази част настоящата инстанция не дължи произнасяне. Разноски на страните за касационното производство не се дължат, тъй като на дирекция ОДОП гр. Пловдив са присъдени в максималния предвиден от закона размер, а от страна на едноличния търговец не е направено искане за това. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,