Решение № 1277 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12526/2020 г.

Решение № 1277 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12526/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Димова, с адрес в [населено място], срещу решение № 441/21.09.2020 г. по адм. дело № 1412/2019 г. по описа на Административен съд- Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу уведомително писмо изх. № 02-260-6500/4313 от 06.09.2019 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), в частта му за неоторизирана сума в размер на 1508. 33 лв., представляваща заявено плащане по схема за млади земеделски стопани, в частта й относно претендирана нищожност на акта. Димова е подала и частна жалба срещу същото решение по същото дело, в частта му с характер на определение, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу уведомителното писмо, в частта й относно претендираната незаконосъобразност на акта и е прекратено производството по делото в тази му част. Касаторката поддържа в подадените жалби, че обжалваното решение е неправилно- необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и излага подробни съображения. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът- заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" не изразява становище по жалбите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени подадените жалби като процесуално допустими и разгледа наведените в тях отменителни основания приема за установено следното от фактическа и правна страна: С решение № 441/21.09.2020 г. по адм. дело № 1412/2019 г. по описа на Административен съд- Хасково е оставена без разглеждане жалбата на И. Димова срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016 г. с изх. № 02-260-6500/4313/06.09.2019 г., издадена от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му за неоторизирана сума в размер на 1508. 33 лв, представляваща заявено плащане по схема за млади земеделски стопани, в частта й относно претендираната незаконосъобразност на акта и е прекратено производството по делото в тази му част на осн. чл. 159, т. 5 от АПК. АС е приел за установено, че жалбата на И. Димова, касаеща претенцията за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо, е недопустима, поради подаването й извън законоустановения срок за обжалване. Приел е, че жалбоподателката като адресат на акта е упражнила правото си на избор при обжалването му и в законоустановения 14-дневен срок по чл. 84, ал. 1 от АПК го е обжалвала по административен ред пред горестоящия административен орган - министъра на земеделието, храните и горите. Последният като едноличен орган с оглед датата на получаване на жалбата (08.10.2019 г.) е следвало да се произнесе в срока по чл. 97, ал. 1 от АПК, т. е. най-късно до 22.10.2019 г., което не е сторил (произнесъл се е на 30.10.2019 г.). Поради непроизнасянето на горестоящия административен орган в срок до 22.10.2019 г. и с оглед правилото на чл. 149, ал. 3 от АПК, от тази дата е започнал да тече 14-дневния срок за обжалване на уведомителното писмо пред съда по чл. 149, ал. 1 от АПК. Срокът е изтекъл на 05.11.2019 г. – вторник, присъствен ден. Жалбата, инициирала производството пред АС-Хасково е подадена по пощата на 13.11.2019 г., т. е. след изтичане на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което съдът е счел жалбата в тази й част за недопустима, поради просрочие и е прекратил производството по делото на осн. чл. 159, т. 5 от АПК. АС е приел, жалбата в частта, касаеща претендирана нищожност на уведомителното писмо за процесуално допустима съгл. чл. 149, ал. 5 от АПК, но неоснователна. АС е изложил доводи, че актът е издаден от компетентен орган в изискуемата законова форма, при наличие на посочените в него фактически и правни основания. При издаването му не са допуснати съществени административно - производствени нарушения, които да водят до неговата нищожност. Посочил е, че оспореното уведомително писмо не е нищожно, тъй като липсват особено съществени нарушения на чл. 146 АПК. Частната жалба е неоснователна, а решението в частта му с характер на определение е правилно. Съгласно тълкувателно решение № 6/30.06.2015 г. по т. д. № 4/2013 г. на ВАС, съдебното оспорване по чл. 149, ал. 3 АПК не е допустимо, когато горестоящият административен орган, след изтичане на срока за произнасяне по чл. 97, ал. 1 АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален административен акт. Спазването на преклузивния срок за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата и затова задължение на съда е да следи за него. Изтичането на срока по чл. 149, ал. 3 АПК води като последица погасяване правото на оспорване, което е субективно процесуално право. Следователно наведените доводи в частната жалба в обратния смисъл са неоснователни. Касационната жалба е неоснователна, а решението в тази му част е правилно. Правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК и е преценил валидността на административния акт към момента на издаването му. Мотивите относно надлежното делегиране на правомощия на издателя на акта кореспондират със законовите норми, споделят се от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК. От описаните факти не може да се направи извод за такъв съществен, основен порок на обжалваното за нищожност на уведомително писмо по чл. 146 АПК, който да го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което да не може да произведе целените правни последици. Делегирането на правомощия също не води до последващо отпадане на този му характер на властническо волеизявление на компетентен административен орган. С оглед изложеното липсват основания за прогласяване на нищожността на оспорения административен акт, както правилно е приел и АС. Наведените в частната жалба доводи, свързани с незаконосъобразност на уведомителното писмо не могат да бъдат проверявани в настоящото производство, доколкото жалбата до АС-Хасково е подадена след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 АПК и АС не е разполагал с правомощие да контролира законосъобразността на акта. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касаторката разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, пето отделение