Решение № 2418 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11719/2018 г.

Решение № 2418 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11719/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) против решение № 161 от 16.04.2018 г., постановено по адм. д. № 650/2016 г. по описа на Административен съд – В. Т., VІ състав. Релевирани са оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, респ. – решаване на спора по същество. Ответникът – Б. Т. К. от [населено място], не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – В. Т. е отменил заповед № ЧР-з-429 от 21.09.2016 г. на Председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", с която е прекратено служебното правоотношение с Б. Т. К. от [населено място]. Цитираната заповед е издадена на основание чл. 111, във връзка с чл. 110, ал. 1, т. 7, б. "г", предложение второ от Закона за Държавна агенция за "Национална сигурност". Служебното правоотношение е прекратено поради обективна невъзможност лицето да изпълнява служебните си задължения –отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация рег. № Л-58 от 11.07.2016 г., потвърдено с решение на ДКСИ рег. № 59-ІІ-13 от 11.08.2016 г. Съдът не е изложил мотиви относно съответствието на процесната заповед с материалния закон към момента на издаването й, съгласно изискването на чл. 142, ал. 1 АПК. Решение № 4 от 17.01.2018 г., постановено по адм. д. № С-75/2016 г. по описа на Върховния административен съд, VІ отделение не променя юридическия факт, който обуславя несъответствието на служителя с изискванията на заеманата от него длъжност, поради отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация. Това е така, тъй като с цитираното решение на Върховния административен съд е отменено решение № 59-ІІ-13 от 11.08.2016 г. на ДКСИ, поради нарушение на административнопроизводствените правила и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. По тази причина в решението няма мотиви относно приложението на нормите на чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 8 и чл. 42, ал. 1, т. т. 1 и 2 ЗЗКИ и само по себе си не представлява нов факт от значение за делото след издаване на акта по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК. Освен това постановеното от съда решение по чл. 68 ЗЗКИ във връзка с чл. 208 и сл. АПК не може да замести администратитивните актове на ДАНС и ДКСИ по чл. 55, респ. по чл. 57 ЗЗКИ и по чл. 66, ал. 2 ЗЗКИ, в конкретния случай на ДКСИ, тъй като издаването им е от компетентността на цитираните органи. Налице е хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК, при която, когато естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Казаното означава, че цитираното съдебно решение на ВАС не е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед, тъй като и след постановяването му Костов не е притежавал разрешение за достъп до класифицирана информация, издадено от компетентните органи, а е било налице неприключило административно производство. Пред настоящата съдебна инстанция касаторът е представил препис-извлечение от решение № 34-ІІ-15 от 08.05.2018 г. на ДКСИ, с което е отхвърлена жалбата на Б. Т. К. срещу отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация № Л-58 от 11.07.2016 г. и писмо изх. № И-3249 от 08.11.2018 г. на Председателя на ДКСИ за влизане в сила на цитираното решение. Наличието на решение № 34-ІІ-15 от 08.05.2018 г. на ДКСИ сочи, че и към момента на приключване на устните състезания по настоящето дело К. няма разрешение за достъп до класифицирана информация. Но в тази връзка се съобразява, че ответникът не е присъствал в проведеното на 23.01.2019 г. открито съдебно заседание, поради което и за реализиране на правото му на защита в пълен обем следва да му бъде предоставена възможност да изрази становище и да ангажира доказателства относно връчено ли му е решение № 34-ІІ-15 от 08.05.2018 г. на ДКСИ и към кой момент, както и упражнил ли е правото си да оспори новия административен акт по съдебен ред. Съдът е изложил подробни мотиви, че при издаване на заповед № ЧР-з-429 от 21.09.2016 г. на Председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" са спазени административнопроизводствените правила, но е приел, че след решение № 4 от 17.01.2018 г., постановено по адм. д. № С-75/2016 г. по описа на Върховния административен съд, VІ отделение, административният орган е следвало да спре производството по прекрятяване на служебното правоотношение при условията на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК и след като не го е сторил е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на процесната заповед. Тези мотиви на съда не кореспондират с разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", съгласно която заповедта за прекратяване на служебното правоотношение подлежи на незабавно изпълнение. В разпоредбата на чл. 115, предложение второ ЗДАНС изрично е посочено, че обжалването не спира изпълнението. В чл. 68, ал. 3 ЗЗКИ също е казано, че жалбата не спира изпълнението. Жалбоподателят по първоинстанционното дело е упражнил правото си на защита по съдебен ред срещу решение № 59-ІІ-13 от 11.08.2016 г. на ДКСИ. Същата възможност съществува и по отношение на последващото решение № 34-ІІ-15 от 08.05.2018 г. на ДКСИ. При наличие на нормата на чл. 68 ЗЗКИ не могат да се правят аналогии с казуси, при които съдебен контрол върху актовете на ДКСИ не е бил регламентиран в националното законодателство и тази нормативна празнота е довела до постановяване на решението от 21.07.2016 г. по жалба 57418/08 от Европейския съд по правата на човека, Пето отделение. С оглед т. 44 от това решение, съдът е следвало да изложи и мотиви относно материалноправните предпоставки, които са в основата на отказа на разрешение за достъп до класифицирана информация, в контекста на преценката дали със заповедта е постигната пропорционалност относно легитимната цел за защита на националната сигурност и прекратяване на служебното правоотношение с Б. К. Предвид всичко изложено касационната инстанция приема, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Липсват мотиви по съществени за спора въпроси и е налице неправилен прочит на събраните по делото доказателства, с оглед релевантната нормативна уредба. Разпоредбата на чл. 220 АПК съдържа забрана за нови фактически установявания от касационната инстанция, предвид възможността на страните да упражнят правото си на защита пред две съдебни инстанции. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Предвид неокончателния изход по спора разноски в полза на касатора не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 161 от 16.04.2018 г., постановено по адм. д. № 650/2016 г. по описа на Административен съд – В. Т., VІ състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.