Решение № 5948 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 951/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс Делото е образувано по касационна жалба на Кмета на район Подуяне, Столична община инж. К. Христов срещу Решение 23650/15.11.2024г. , постановено по адм.д .5221/ 2024г. по описа на Административен съд - София град с доводи, че това съдебно решение е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. В касационната жалба не се оспорва обстоятелството, че заверката на молба - декларация по чл.587 от ГПК и чл.79 от ЗС е елемент от охранителното производство по чл.587 от ГПК - издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Навеждат се доводи, че неправилно в оспореното съдебно решение Административен съд - София град посочва, че правомощията на Кмета на Столична община, район Подуяне следва единствено да провери и удостовери посочените в молбата - декларацията отбелязвания, а именно - дали имотът е актуван като общинска собственост, от чие име е деклариран и записан в актовите книги на имотите-общинска собственост, както и че административният орган действа при условията на обвързана компетентност и не може да преценява дали да извърши поисканата административна услуга, а още по-малко е компетентен да се произнесе по въпроса дали посоченият в молбата декларация имот може да се придобие по давност от заявителя. Тези аргументи на съда се оспорват от касатора като неправилни. Изтъква се, че чл.4 и чл.56 от ГПК въвеждат принципа за законност в българското административно и гражданско производство и че този принцип следва да се схваща като задължение на административния орган и на съда да приложат императивна правна норма, която е от значение за административното производство или правния спор, дори и страните да не са се позовали на нея. Аргументира се, че съставянето на констативен нотариален акт, съгласно Глава петдесет и четвърта от ГПК се извършва от нотариус, а чл.587 от ГПК регламентира, че при липса на писмени доказателства от страна на заявителя, такъв нотариален акт може да се състави и след разпита на трима свидетели, които следва да са съседи на имота и която правна норма по своята същност е императивна. Сочи, че действително тази правна норма адресира като компетентен нотариуса, но счита, че доколкото кметът на Столична община - район Подуяне е част от цялостното производство по съставянето на констативен нотариален акт, то последният е длъжен да следи за спазването на императивните правни норми, които регламентират въпросното производство. Подчертава, че в настоящия случай Кметът на Столична община - район Подуяне е констатирал, че свидетелите не са непосредствени съседи на имота, за който се цели съставяне на констативен нотариален акт и че с това се нарушена императивната разпоредба на чл.587 от ГПК . Касаторът изтъква, че принципът на законност, отразен в чл.4 от АПК и чл.5 от ГПК, го задължава при констатиране на такова нарушение да предприеме съответните мерки по отстраняването му и че именно на това основание с писмо Към РПД24-ГР94-596-/1/ от 10.05.2024г. молба декларация РПД24-ГР94-596/10.04.2024г. е върната на заявителя като са му дадени указания са отстрани констатираните нарушения. Намира, че заверяването на молбата-декларация при наличие на такова нарушение ще има за краен резултат нарушаване на принципа на законност, което е недопустимо. Твърди, че това обстоятелство не е отчетено от страна на Административен съд София град при постановяване на оспореното решение, като крайният резултат от това е постановяването на незаконосъобразен акт, поради което се моли за отмяна на този неправилен съдебен акт. Отделно от това, Кметът на Столична община-район Подуяне счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че с въпросното писмо от 10.05.2024г. е постановен отказ за извършване на административна услуга, тъй като видно от съдържанието на писмото кметът на Столична община район Подуяне по никакъв начин не отказва да извърши заявената от В. В. Р. административна услуга, а от административния орган са констатирани пороци в молбата не са посочени трима свидетели, които да са съседи на имота, за който се съставя констативен нотариален акт и че с оглед на това административният орган следва да уведоми заявителя за така констатирания порок. Според касатора, връщането на оригиналните преписи от молбата-декларация неправилно е отчетено от първоинстанционния съд като отказ от извършване на административна услуга, тъй като в същност връщането е с цел именно да бъдат отстранени констатираните пороци в молбата-декларация. Акцентира върху обстоятелството, че оригиналните преписи от молбата-декларация съдържат заверки от страна на други административни органи и тяхното не връщане ще има за краен резултат принуждаването на заявителя да извърши вече извършените правни и фактически действия. Посочва, че самият АССГ неколкократно отбелязва в оспорения съдебен акт, че горепосоченото писмо не носи белезите на административен акт, съгласно чл.59, ал.2 от АПК. Касаторът е категоричен, че това писмо не материализира и отказ по своята същност за каквото и да е, а съдържа указания към своя адресат - да отстрани пороци във връзка с продължаване на административното производство. Изтъква, че дори от обикновен прочит на писмото става ясно, че с него административният орган не прекратява производството. За кмета на Столична община район Подуяне, от оспорения съдебен акт не става ясно как съдът е доловил в духа на същото сочения отказ от страна на административния орган, за да бъде мотивиран съда да постанови оспорения съдебен акт. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че с писмо Към РПД24-ГР94-596-/1/ 10.05.2024г. е извършен отказ от извършването на административна услуга, което има за краен резултат постановяване на незаконосъобразно съдебно решение. В касационната жалба се сочи още че между същите страни и по отношение на същата молба-декларация е налице висящ правен спор, който се гледа от Върховен административен съд в рамките на касационно адм.дело9878/2024г., което дело е образувано по твърдян мълчалив отказ за извършване на административна услуга за заверка на същата молба декларация с деловоден РПД24-ГР94-596/10.04.2024г. Иска се от касационната инстанция да разгледа двата спора, да прецени наличието на преюдициалност по отношение на някой от тях и ако установи такава и в случай, че първоинстанционния съд е допуснал нарушение на процесуалните правила като не е спрял някое от двете производства, да се произнесе съобразно закона, включително като обезсили/отмени оспорения съдебен акт. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 400лв., като същевременно прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение, позовавайки се на Решение от 25януари 2024г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22 с оглед ниската правна сложност на делото. Ответникът В. В. Р. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли касационната инстанция да постанови съдебен акт, с който да остави жалбата без уважение и да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно, законосъобразно и постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Ответникът е категоричен, че административният орган не разполага с правото на преценка дали да издаде или да откаже издаването на документа, при положение , че административното производство е иницирано от лице, доказало своя правен интерес от издаване на документа и при липса на законова забрана, в какъвто смисъл е и практиката на Върховен административен съд. В допълнително представени писмен отговор доразвива съображенията си за неоснователност на касационната жалба, респективно за правилност на решението, постановено от Административен съд София град. Претендира да му бъдат присъдени разноски за тази инстанция. Върховна касационна прокуратура, представлявана от прокурор Филипова, взема мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба . Намира, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, подчертавайки, че за отказа на кмета за извършване на административната услуга не са били налице никакви законови основания, с оглед на което отказът правилно е отменен от първоинстанционния съд. Предлага на съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло като правилно и законосъобразно обжалваното съдебно решение. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, трето отделение, като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства, приема за установено следното : Предмет на обжалване е Решение23650/15.11.2024г. по описа на Административен съд София град, с което е отменил като незаконосъобразен отказ, обективиран в писмо РПД24-ГР94-596-11/10.05.2024 г. на Кмета на район "Подуяне", Столична община, за заверка на молба-декларация РПД24-ГР94-596/ 10.04.2024 г. и е върнал преписката на кмета на район "Подуяне", Столична община за ново произнасяне в 7-дневен срок по заявление с вх. РПД24-ГР94-596/10.04.2024г., съобразно мотивите на настоящия съдебен акт. За да постанови решението си, АССГ, анализирайки събраните доказателства е приел, че обжалваното писмо РПД 24-ГР94-596-1 от 10.05.2024 г. на кмета на район "Подуяне", Столична община, с което в цялост е върнат оригиналът на депозираната от В. Р. молба-декларация РПД24-ГР94-596/ 10. 04.2024 г., с указания за отстраняване на констатирани недостатъци, а именно: посочване на свидетели, които по възможност да са съседи на имота, съгласно разпоредбата на чл. 587,ал. 2 от ГП , представлява акт по смисъла на чл.21 от АПК, тъй като въпреки липсата на задължителни реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, по същество в него е обективирано властническо волеизявление на надлежния сезиран орган.Съдът се е аргументирал, че с обжалваното писмо не се дават указания за отстраняване на нередовности по заявлението по смисъла на чл. 30,ал. 2 от АПК, тъй като от една страна - с него се засягат права и законни интереси на заявителя, а от друга страна - в същото липсва уведомление, че при неизпълнение на указанията в 3-дневен срок, административното производство ще бъде прекратено на основание чл.30, ал.2 от АПК.Счел е, че единственото изрично произнасяне в рамките на административното производство е именно с обжалваното писмо, което по същество представлява изричен отказ да се извърши административна услуга, както и че с писмото пряко и непосредствено се засягат правата на заявителя / препятства се възможността му да се снабди със заверена молба-декларация - документ от значение за признаване на неговите права, а след това и снабдяване с нотариален акт при обстоятелствена проверка за признаване правото на собственост/. Съдът е посочил в съдебния си акт, че заверката на молбата-декларация за обстоятелствена проверка е част от процедурата по издаване на констативен нотариален акт по чл. 587, ал. 2 от ГПК, като по силата конкретната правна норма, когато собственик на недвижим имот не разполага с доказателства за собственост или те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот, като свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота. Обосновал се, че с оглед на изложеното, заверката на молбата-декларация за обстоятелствена проверка по същността си представлява извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на ЗА. АССГ е приел, че обжалваното пред него писмото-отказ е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при спазване изискванията за писмена форма по чл. 59, ал. 1 от АПК, като не съдържа всички реквизити съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, включително липсват фактически основания за издаването му, а е посочено само правно основание - чл. 587, ал. 2 от ГПК/текстово и като цифрово изражение/, от което цитирано текстово правно основание може да се изведе евентуален извод, че отказът е постановен, тъй като посочените от заявителя свидетели не са съседи на процесния поземлен имот. От друга страна, съдът е намерил, че обжалваният отказ е незаконосъобразен, постановен при неправилно приложение на материалния закон, което налага отмяната му, с произтичащите от това правни последици. Мотивирал се , че административният орган е длъжен, и то в условията на обвързана компетентност, да удостовери исканите факти и обстоятелства такива, каквито са, като отрази в молба-декларацията както обстоятелството дали съответният недвижим имот е актуван като общински, така и да посочи трима свидетели, указани от заявителя, които да бъдат разпитани като свидетели в нотариалното производство, като направи заверка на техните данни. Подчертал е, че административният орган не разполага с правото на преценка дали да издаде или да откаже издаването на документа при положение, че административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен интерес от издаване на документа и при липса на законова забрана. Съдът се е мотивирал, че административният орган в случая действа в условията на обвързана компетентност, като е длъжен да посочи на нотариуса именно свидетелите, упоменати от заявителя, без право на преценка дали те отговарят на нормативните изисквания. Изтъкнал е, че свидетелските показания са необходими, за да може нотариусът да се убеди в основателността на искането, същите макар и част от административната услуга по заверка на молбата-декларация, имат значение единствено за охранителното производство по издаването на констативен нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка, като аргумент за това следва от разпоредбата на чл.587, ал. 3 от ГПК. АССГ е посочил, че именно нотариусът преценява годността на посочените свидетели и дали е доказано владението, респективно - има ли основание да признае собствеността; съгласно чл.587, ал. 2 от ГПК няма пречка свидетелите да не са съседи, ако няма възможност да са съседи /тази невъзможност се доказва от заявителя и се преценява от нотариуса едва в производството по обстоятелствена проверка/. Съдът е се приел, че няма нормативна забрана свидетелите да не са съседи на поземления имот. С тези аргументи съдът е приел, че обжалваното писмо представлява незаконосъобразен административен акт, отменил е този незаконосъобразен административен акт и е върнал преписката на ответника за произнасяне в 7-дневен срок по чл.57, ал.2 от АПК, като завери молбата-декларация с посочените от заявителя свидетели. Върховият административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която подлежащият на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211,ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - като валидно, допустимо и правилно да бъде оставено в сила . Съображенията на касационната инстанция, за да направи този извод са следните : Настоящият състав на ВАС споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си акт при упражняване на правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Безспорно е, че от страна на В. Р. е поискано предоставяне на административна услуга заверка на молба декларация за съставяне на нотариален акт по реда на глава Петдесет и четвърта от ГПК . Исканата административна услуга е елемент от охранителното производство по чл. 587 от ГПК по издаване на нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка, при който административният орган удостоверява единствено факта дали имотът е актуван като общинска собственост. Съобразно приложимата правна регламентация административният орган е длъжен да завери подадена до него молба-декларация за обстоятелствена проверка, като впише обстоятелствата такива, каквито ги е установил при проверката, без да има право да извършва преценка на факти, обуславящи претендираното право на собственост. По отношение заверката на молбата-декларация законодателят е предоставил на кмета на района или общината само удостоверителни функции, които той в условията на обвързана компетентност е длъжен да упражни, доколкото, ако откаже заверката, неоснователно ще препятства защитата на правата на молителя. Кметът на района или общината не може да откаже да удостовери исканите обстоятелства, а още по-малко да откаже поради това, че вписаните в молба декларацията свидетели не са непосредствени съседи на имота, за който се иска да бъде заверена подадената молба декларация. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че административният орган е бил сезиран с искане за извършване на административна услуга - заверка на молба декларация за обстоятелствена проверка, която да послужи пред нотариуса за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка.Удостоверяването на правото на собственост на заявителя, респективно - наличието на конкурентни права, е от компетентността на съответния нотариус в охранителното нотариално производство по реда на чл. 587,ал. 1 от ГПК. Нотариусът в това производство, а не кметът, проверява дали представените писмени доказателства удостоверяват правото на собственост на заявителя или не. На кмета не са предоставени правомощия да извършва проверка дали посочените в молбата декларация свидетели, чрез които ще се установява изпълнението на законовите изисквания за признаване на правото на собственост и съставяне на нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, са непосредствени съседи на имот. След като такива правомощия не са предоставени на кмета той не може да извършва такава проверка и да откаже да завери депозираната молба декларация защото посочените в молбата-декларация свидетели, според него, не отговарят на изискванията на чл.587 от ГПК. Несъстоятелни са доводите на касатора, че заверяването на молбата- декларацията при наличие на такова нарушение - посочване като свидетели на лица, които не са непосредствени съседи на имота би имало за краен резултат нарушаване на принципа на законност. Както вече бе посочено, преценката изпълнени ли са законовите изисквания за съставяне на констативен нотариален акт, дали посочените свидетели са такива, каквито законът изисква и могат ли да установят изгодните и релевантни факти за признаване правото на собственост по давностно владение и съставяне на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка е единствено и само на нотариуса. На кмета на общината в хода на такова производство са възложени точно определени правомощия, отнасящи се до заверката на молбата-декларацията и удостоверяване в нея на конкретни факти и обстоятелства за даден имот. Правилно, обосновано и законосъобразно Административен съд София град е приел, че административният орган действа в условията на обвързана компетентност като е длъжен да посочи на нотариуса именно свидетелите, упоменати от заявителя, без право на преценка дали тези свидетелиотговарят на нормативните изисквания относно това да са непосредствени съседи на имота, още по- малко има право да дава указания относно посочените свидетели и да връща депозираната молба декларация, без да е извършил вменените му от закона удостоверявания. Безспорно административният орган е длъжен да удостовери исканите факти и обстоятелства такива, каквито са, като отрази в молба-декларацията обстоятелството дали съответния недвижим имот е актуван като общински, да посочи трима свидетели, указани от заявителя, които свидетели да бъдат разпитани в нотариалното производство, като направи заверка на техните данни. Кметът категорично не разполага с правото на преценка дали да издаде или да откаже да издаде документа в зависимост от това дали посочените от заявителя свидетели са такива непосредствени съседи на имота . С отказа да извърши поисканата от жалбоподателя административна услуга заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка, административният орган, на когото единствено е вменено задължението за извършването й, превратно е упражнил правомощията си, с което е осуетил възможността на молителя да заяви претендираните от него собственически права по реда на охранителното производство пред компетентния за това орган - нотариуса. Правилно, обосновано и законосъобразно съдът е приел,че обжалваното писмо представлява незаконосъобразен административен акт, който акт следва да бъде отменен. Неоснователни са доводите , че съдът е постановил неправилно решение като е приел, че е постановен отказ да бъде извършена административна услуга, тъй като с писмоКъм РП24-ГР94-596-/1/ от 10.05.2024г. кметът на Столична община Подуяне по никакъв начин не отказва да извърши заявената услуга, а уведомява заявителя за констатиран порок. След като е върнал подадената молба декларация , без да извърши изискваните и вменени му като задължение удостоверявания в така подадената молба фактически административният орган незаконосъобразно е отказал да извърши исканата административна услуга. Касационната инстанция изцяло споделя аргументите на първоинстационния съд,че въпросното писмо представлява акт по смисъла на чл.21 от АПК, тъй като в него е обективирано властническо волеизявление на надлежно сезиран орган и че това изрично произнасяне в рамките на административното производство по същество представлява изричен отказ да се извърши исканата от заявителя административна услуга. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд изцяло споделя мотивите на АССГ, че с обжалваното писмо не се дават указания за отстраняване на нередовности по заявлението по смисъла на чл.30, ал.2 от АПК, тъй като с него се засягат права и законни интереси на заявителя и че същото представлява незаконосъобразен отказ да се предостави поисканата административна услуга. Иначе казано, въпросното писмо притежава характеристиките на административен акт и представлява акт, който е годен предмет за оспорване по реда на АПК пред съда. Като е приел, че въпросното писмо представлява акт по смисъла на чл.21 от АПК съдът е постановил правилен и законосъобразен акт. Що се отнася до това че между същите страни е налице друг висящ съдебен спор относно подадената молба декларация от В. Р., а именно - адм.д. 9878/2024г. по описа на Върховен административен съд - двете съдебни производство са самостоятелни и правилно са разгледани като отделни дела, с различен предмет. Макар и образувани във връзка с един и същ иницииращ административното производство акт - депозиране за заверка на молба декларация за съставяне на нотариален акт по реда на Глава Петдесет и четвърта от ГПК има два различни акта, подлежащи на съдебен контрол по реда на АПК. Съдът вече се е произнесъл с Решение3211/26.03.2025г. по адм.д. 9878/2024г. по описа на Върховен административен съд, с предмет законосъобразността на формирания мълчалив отказ по подадената молба декларация. Липсва твърдяната преюдициалност между двете дела, както и липсва основание за отмяна/обезсилване на вече постановения съдебен акт по горепосоченото дело. По изложените съображения не са налице твърдените от касатора отменителни основания. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора направените от касатора разноски остават в негова тежест. От страна на ответника своевременно е направено искане за присъждане на сторените разноски за касационната инстанция, но не се представят доказателства такива разноски действително да са сторени. При липсата на доказателства за реално, действително направени разноски от ответника, такива не му се присъждат . С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,