Решение № 12856 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7104/2009 г.

Решение № 12856 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7104/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е реда на чл. 208 от сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК). Образувано е по касационна жалба от "МЗ Метал" ЕООД - гр. Добрич против решение № 156/6.03.2009 г. по адм. д. № 1480/2005 г. на Варненския окръжен съд, административно отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу данъчен ревизионен акт № 277/29.06.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД - Добрич, потвърден с решение № 750/11.08.2005 г. на РДД - Варна, в обжалваната част, с която на дружеството е определено данъчно задължение - начислен ДДС в размер на 29 911, 46 лв. за периода 1.05.2003 г. - 31.03.2004 г., ведно с лихви за забава. Изложени са твърдения за неправилност на решението и се иска отмяната му. Направено е искане на основание чл. 292 от ГПК настоящия съдебен състав да предложи на общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и от Върховния административен съд да постанови тълкувателно решение по чл. 15 от Търговския закон, като спре настоящото производство. Ответникът по жалбата - ДД "ОУИ" - Варна не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. По направеното искане на основание чл. 292 от ГПК, съдът намира същото за неприложимо в настоящото производство, което е по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В Дял четвърти: "Тълкувателни актове", Глава шестнадесета: "Тълкувателни решения и тълкувателни постановления", чл. 258 - 266 от АПК подробно е регламентирана процедурата по иницииране на исканията за произнасяне с тълкувателни решения и сред субектите, точно визирани в чл. 261 АПК е и състав на Върховния административен съд по конкретни дела. Разпоредбата, която е аналогична на чл. 292 от ГПК, е приложима само по отношение на противоречива съдебна практика на Върховния административен съд, а не и при противоречива практика между Върховния касационен съд и Върховния административен съд, за каквато се твърди. Както самият касатор е отразил в искането си, не е налице противоречива практика на Върховния административен съд по приложението на чл. 4а, вр. чл. 15 и чл. 16 от Търговския закон, за да са налице предпоставки за искане за тълкувателно решение от ВАС, каквито правомощия са възложени на състав на ВАС, съгласно цитираната разпоредба на чл. 261 АПК. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав разглеждайки касационната жалба по същество, я намира за неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил ДРА в частта, с която на ревизираното дружество са установени допълнителни задължения за ДДС за периода 1.05.2003 г. - 31.03.2004 г. за извършени доставки, които са отразени в регистрите на дружеството като международни транспортни услуги, т. е. износ по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 2, вр. чл. 16 от ЗДДС(отм.). За доказване на международни транспортни услуги, ДЗЛ е следвало да разполага с документите по чл. 13, ал. 1 от ППЗДДС(отм.), а именно: - лиценз за извършване на международен превоз на товари, ако транспортът е автомобилен; - международни превозни документи, в които е вписан като превозвач - товарителница, коносамент или друг международно признат превозен документ или копие от тях. Безспорно е установено, че ревизираното дружество не е имало лиценз за периода, в който е доначислен ДДС с ревизията, а е ползвало лиценз № 5650/3.11.2002 г. за извършване на международни превози на товари, издаден от Министерството на транспорта и съобщенията на ЕТ "Чаира-Владимир Пенков", чието предприятие е придобил с Договор за прехвърляне на търговско предприятие от 19.05.2003 г. Вписването на прехвърлянето на предприятието на едноличния търговец, прекратяването на ЕТ "Чаира-Владимир Пенков" и заличаването му от търговския регистър е станало с решение № 4/25.03.2004 г. на Софийски градски съд. Вписването в търговския регистър на придобиване на предприятието на ЕТ "Чаира-Владимир Пенков" от "МЗ Метал" ЕООД е станало с решение № 753/14.04.2004 година на Добричкия окръжен съд. Отразените фактури за международен превоз в счетоводството на "МЗ Метал" ЕООД за периода 1.05.2003 г. - 31.03.2004 г. са придружени с международни превозни документи с превозвач ЕТ "Чаира-Владимир Пенков". Дружеството-приобретател се е снабдило със собствен лиценз за превоз на товари № 5650/28.05.2004 г., издаден от Министерството на транспорта и съобщенията, към който е приложен и списък на превозните средства, с които ще осъществява тази дейност. За периода до придобиване на собствен лиценз за международен превоз на товари, приобретателя на ЕТ се е позовавал на лиценза на едноличния търговец и е осчетоводявал транспортните услуги за износ като такива представляващи международен транспорт, но при липса на изискуемите за това документи, съгласно изискванията на чл. 13 от ППЗДДС(отм.). Спорът по настоящото дело е по тълкуването и прилагането на чл. 14, ал. 1, т. 2 и чл. 16 от ЗДДС(отм.), вр. чл. 13, ал. 1 от ППЗДДС(отм.) и по-конкретно до това, с прехвърляне предприятието на едноличния търговец, прехвърля ли се на приобретателя и издадения на ЕТ лиценз за международни превози, или съществуващите специални разпоредби не допускат това. Правилни са изводите на първоинстанционния съд в тази част от решението, с която позовавайки се на разпоредби от Закона за автомобилните превози и Наредба № 11 от 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари съдът е приел, че лицензът е личен и не се преотстъпва, така че в случая спорът не се свежда до това кога е вписано прехвърлянето на предприятието на едноличния търговец в търговския регистър, а до това кога е получен лиценз от ревизираното дружество за осъществяване дейност международни превози на товари. След като видно от приложените по делото доказателства, такъв лиценз е придобит на 28.05.2004 г., едва след тази дата осъществените услуги - международен превоз на товари могат да се осчетоводят като износ на услуги. До тази дата, поради непритежаване на доказателства за международен транспорт, извършените услуги следва да се обложат с ДДС. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,