Решение № 12737 от 3.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4740/2013 г.

Решение № 12737 от 3.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4740/2013 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавен фонд "Земеделие"/ДФЗ/, гр. София, чрез пълномощника си юрисконсулт Мариела Панчева, против решение № 998/15.02.2013 г., постановено по адм. дело № 4547/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отменено уведомително писмо изх. № 02-100-6500/4447/02.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на приложимия материален закон и необоснованост. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че актът не е мотивиран и не отговаря на предвидената от закона форма, тъй като е налице таблица, съдържаща фактически и правни основания за формирания отказ от подпомагане, която е неразделна част от уведомителното писмо. Посочено е също, че са налице операторски грешки, довели до неправилно изчисление на изчисления процент на недопустимата за подпомагане площ. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се остави в сила процесното писмо. Ответникът - Емил Василев Московски, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Излага, че обжалваното съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, тъй като незаконосъобразно е отказано финансово подпомагане на ответника и е установено неправилно изчисляване на процента на декларираната и определената за допустима площ, съгласно чл. 57 от Регламент № 1122/2009. Върховния административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения: С решение № 998/15.02.2013 г. по адм. дело № 4547/2012 г. на Административен съд София - град, по жалба на Емил Василев Московски е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 02-100-6500/4447/02.10.2011 г на изпълнителен директор на ДФЗ по подадено от жалбоподателя Заявление за подпомагане за 2010 г. с УИН 10/14610/27521, с което по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ е претендирана сума от 583.60 лв., а по плащанията на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ е поискана сумата от 686.29 лв. Административният орган е установил части от три от декларираните БЗС, общо в размер на 2.03 ха за недопустими за подпомагане по СЕПП. По втората схема/НР1/ са констатирани несъответствия, който напълно съвпадат по размер с установените по СЕПП - 2.03 ха. Въз основа на тези данни е отказано подпомагане в размер на 583.60 лв. по СЕПП и на 686.29 лв. по НР1 или в общ размер на 1269.89 лв. и са наложени санкции за бъдещ период общо в размер на 808.11 лв. Първоинстанционният съд е преценил, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не са изложени конкретни фактически и правни основания за издаването на акта. Посочил е, че ДФЗ е следвало да събере и представи всички необходими доказателства за твърдените несъответствия, чрез който е достигнал до крайния извод за отказ от подпомагане, дори да няма искане от заинтересованите лица, нещо което административния орган не е направил. Решаващият състав е съобразил заключението на изслушаната по съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, въз основа на които констатирал несъответствия в процентното изчисляване на недопустимата към определената площ от административния орган, при което е налице несъответствие с чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г. Съдът е отбелязал и изричното изявление на процесуалния представител на ДФЗ, направено в съдебно заседание, че е налице грешка в СИЗИП, която се е отразила в ИСАК и е повлияла при определяне на допустимия и недопустимия слой за подпомагане за кампания 2010 г. Обжалваното решение е правилно. Предмет на оспорването пред първата инстанция е уведомително писмо изх. № 02-100-6500/4447/02.10.2011 г. на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, по повод Заявление за подпомагане за 2010 г. с УИН 10/14610/27521, подадено от Емил Василев Московски, с което е отказан размера на искана финансова помощ за 2010 г. по СЕПП и НР1 за сумата от 1269.89 лв и са наложени санкции за бъдещ период общо в размер на 808.11 лв. В писмото са отразени таблици за формиране на суми за финансово подпомагане за СЕПП и НР 1 и е отразен отказ за финансово подпомагане по и по двете мерки. За изясняване на спорните фактически обстоятелства съдът е допуснал и приел СТЕ, въз основа на които подробно е отразил заявените за финансово подпомагане площи от земеделския производител по отделните схеми и установил несъответствия по отношение на констатираните от административния орган наддекларирани площи. Съдът е приел, че следва да се приемат като допустими за подпомагане части от имотите, посочени в таблиците към уведомителното писмо, предвид констатациите на вещото лице, и изричното изявление на процесуалния представител на ДФЗ за допуснати грешки при изчисляването на допустимите площи. В резултат е констатирал, че първоначално определените от административния орган в уведомителното писмо, недопустими площи по СЕПП и НР 1 в размер общо на 2.03 ха, следва да бъдат намалени на 0.55 ха., тъй като неправилно е определен размера на недопустимата площ на три от БЗС, заявени за подпомагане . По отношение на отказа за подпомагане по мярка НРД 1 е установено и че не са изложени конкретни фактически основания за приложимостта на посочената като правно основание разпоредба на чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 и мярка 212, доколкото липсват данни въз основа на какви факти е констатирано заявяване от кандидата на площи, по-големи от реално ползваните от него . В тази връзка съдът е приел, че актът е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, налагащи отмяната му и връщане на преписката за ново, законосъобразно произнасяне на сезирания със заявлението орган. Неоснователни са оплакванията на касатора. Първоинстанционният съд правилно е подходил при определяне на приложимото право във връзка с оспорването на административния акт - Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Европейската комисия, ЗПЗП, Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите регионални критерии за постоянни пасища и Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 и мярка 212. Законосъобразни са и изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият съд въз основа на доказателствата по делото и изслушаната СТЕ е съобразил, че по заявените за 2010 г. парцели не са извършвани проверки на място и полски проверки, както и че слоят за недопустимите за подпомагане площи е изготвен по сателитни снимки от 2009 г. Установено е от съда, че по отношение на заявените за подпомагане БЗС, от ДФЗ е приета като недопустима за подпомагане площ в размер общо на 2.03 ха, но по данни от възприетите като обективно и компетентно дадени заключения СТЕ, голяма част от определените като недопустими площи, всъщност е допустима. Наред с горното е прието, че е недопустимо административният орган да използва сателитни снимки от 2009 г. и да установява земеделското състояние на заявените земи за релевантния период от 2010 г. В случая, по отношение на отделните земеделски парцели, законосъобразно съдът е съобразил заключението на СТЕ относно размера на недопустимата площ на отделните земеделски парцели, които са от съществено значение за постановяването на частичен или пълен отказ на подпомагането съгласно чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г и налагането на санкции за бъдещ период. Във връзка с оплакванията в касационната жалба следва да се отбележи, че настоящият състав приема за основателно възражението на касатора относно неправилното позоваване на административния съд на разпоредбата на чл. 32 от Регламент № 1122/2009 г., съгласно която за всяка проверка на място следва да се изготви доклад за проверките и подпис на доклада от земеделския производител, с което той удостоверява присъствието си на проверките и евентуално да добави забележки. Изрично в т. 1 от разпоредбата е посочено, че изискването е приложимо за "Всяка проверка на място съгласно настоящия раздел" /Раздел II Проверки на място/, като когато проверката на място се извършва дистанционно в съответствие с чл. 32, държавите членки могат да вземат решение да не дават на земеделския производител или негов представител възможността да подпише контролния доклад, ако не са констатирани нередности по време на дистанционната проверка, но ако вследствие такива проверки бъдат открити нередности, възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните органи да направят заключенията си от констатациите по отношение на всички произтичащи намаления или изключвания. В случая по делото е установено, че са извършени кръстосани проверки, при които административният орган е констатирал нередности, но не и проверки на място по смисъла на чл. 32 от Регламент № 1122/2009 г., което да обуславя задължение за административния орган за изготвяне на доклад и подписването му от земеделския стопанин. Посоченото несъответствие във фактическото установяване на съда и направените в тази връзка правни изводи не променят крайния извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосновани на констатациите на СТЕ относно наличието на съществени неточности при определяне на размера на наддекларираните от земеделския производител площи. Поради това, правилно е указано на административния орган да проведе процедура на административна проверка за установяване на действителния размер на допустимите за финансиране земеделски площи с оглед точното приложение на чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение