Решение № 957 от 22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1687/2008 г.

Решение № 957 от 22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1687/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК, отм., вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. Д. срещу въззивното решение на Софийски градски съд (ГС) по гр. д. № 2672/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба "А" Е. не изразява становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното: С обжалваното решение са отхвърлени предявените от касаторката срещу ответното дружество искове по чл. 108 от ЗС - за признаване собствеността и предаване владението на описан по делото недвижим имот - гараж и прилежащото му дв. място, и по чл. 59 и 86 от ЗЗД - за заплащане обезщетение за ползването им без основание за времето 8.02.05 - 20.10.05 г. в размер съответно на 3 904 лв. и 846 лв., ведно с мораторната и законна лихва върху главниците. Прието е, че ищцата не е установила правото си на собственост върху гаража, като съществуващ имот и ползването му от ответника за процесния период. Изводите на въззивния съд са необосновани и незаконосъобразни: ищцата е установила правото си на собственост върху дворното място, в което е построен гаражът - имот пл. № 11, кв.93, по плана на София, местност "Б" "9 - ти септември", I-ва част, с нот. акт № 132/7.12.87 г. и договор за доброволна делба от 30.12.87 г. Гаражът, с площ от 63 кв. м. е построен в дворното място и узаконен на името на собственицата с акт за узаконяване № 57/21.12.00 г. или към тази дата най-късно е съществувал като имот с посочената характеристика. С нот. акт № 19/02 г. ищцата продала на трето лице 1/3 ид. ч. от дворното място, без гаража, което не се отразява на легитимацията й на собственик в настоящия спор. Ползването на гаража и прилежащата му част от дв. място за процесния период не се оспорва от страна на ответника; то е и установено от показанията на св. М, от констатациите за ползване на гаража в констативен акт от 1.08.00 г. и заповед № 1950/00, съставени в процедурата по узаконяване и удостоверения за регистрацията на ответника по фирменото дело. Данните в тях безпротиворечиво сочат, че за този период ответното дружество с управител Х е ползвало ищцовия имот във връзка с дейността си и е регистрирано, вкл. към сегашния момент, на административния адрес на имота - ул. "Ж" № 8. Ответникът не твърди да е плащал на ищцата суми за ползване на имота й през процесния период. При тези данни исковете са основателни и следва да се уважат. Размерът на паричните претенции, съответен на този, в който са предявени, ВКС определя на осн. чл. 130 от ГПК, при ползване и на заключението на техническа експертиза, изготвена въз основа на посочена от ищцата и неоспорена от ответника средна наемна цена. Решението на СГС, с което е прието противното е неправилно, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, за уважаване на исковете. Поради изложеното ВКС на РБ, четвърто гр. о.