Решение № 9346 от 30.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5270/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – Варна, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 4861/20.04.2026 г. на Административен съд (АС) – Варна, постановено по адм. дело № 806/2025 г., с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № BG16RFOP002-2.101-2715/18.02.2025 г., издаден Началник сектор в ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 58/14.03.2025 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с който са установени подлежащи на възстановяване неправомерно получени от „Лиа Варна“ ООД, гр. Варна средства под формата на безвъзмездна помощ по мярка „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ в размер на 109 033,08 лева главница, ведно с лихви за забава в размер на 50 104,55 лева. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че през процесния период „Лиа Варна“ ООД е извършвало дейност по ресторантьорство на „същия съответен пазар“, на който са оперирали „Масса 88“ ЕООД, „МН – Блейк Сий“ ООД, „Нестор-Мартини“ ООД и „Мандарин – МН“ ООД. Намира, че адресатът на АУПДВ се явява „свързано предприятие“ с посочените дружества по смисъла на чл. 4, ал. 8 от Закона за малките и средните предприятия /ЗМСП/ във вр. с чл. 4, ал. 5 ЗМСП, поради което декларираните от него данни за категория „средно предприятие“ и статус „независимо предприятие“ за обстоятелствата по чл. 3 и 4 ЗМСП са неверни. Аргументира тезата, че дружествата оперират на един и същи „продуктов пазар“ – ресторантьорски услуги, и идентичен „географски пазар“, а именно – територията на Република България. Сочи, че първостепенният съд не е дал определение кой пазар приема за географски или продуктов пазар в конкретния случай, както и че липсват мотиви за това дали „Лиа Варна“ ООД е „независимо предприятие“. В тези насоки развива обширни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на жалбата на „Лиа Варна“ ООД, както и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба – „Лиа Варна“ ООД, гр. Варна, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва основателността ѝ. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Варна е законосъобразността на АУПДВ № BG16RFOP002-2.101-2715/18.02.2025 г., издаден от Началник сектор в ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 58/14.03.2025 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с който са установени подлежащи на възстановяване неправомерно получени от „Лиа Варна“ ООД, гр. Варна средства под формата на безвъзмездна помощ по мярка BG16RFOP2-2.101 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ по Оперативна програма (ОП) „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. на основание чл. 26б, ал. 5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците /ЗМДВИППП/, в размер на 109 033,08 лева главница, ведно с лихви за забава в размер на 50 104,55 лева. За да достигне до извод за незаконосъобразност на обжалвания АУПДВ, първоинстанционният съд е приел следното: „Лиа Варна“ ООД е получило средства по безвъзмездна финансова помощ по три заявления за подкрепа по цитираната процедура, по които са заплатени общо 109 033,08 лева. В декларация към формуляра дружеството е посочило, че попада в категория „средно предприятие“ към последната приключена 2019 г. и е със статут „независимо предприятие“. Производството по издаване на оспорения АУПДВ е образувано в изпълнение на Заповед № З-ЦУ-2635/19.12.2024 г., издадена от Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1, 2, 5 и 18 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/, чл. 26б ЗМДВИППП и Решение на Министерски съвет (МС) № 947/18.12.2020 г. във вр. с чл. 166, ал. 2 ДОПК е възложено извършването на проверки на лицата, посочени в Приложение № 1, получили безвъзмездна финансова помощ по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. по няколко процедури, сред които и „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“. След анализ на относимите данни проверяващите са установили свързаност на „Лиа Варна“ ООД с дружествата „Мандарин – МН“ ООД, „Масса 88“ ЕООД, „МН – Блейк Сий“ ООД и „Нестор-Мартини“ ООД, а от там осъщественост на хипотезата на чл. 4, ал. 8 ЗМСП поради наличие на някое от отношенията по чл. 4, ал. 5 ЗМСП чрез „група от физически лица“, които действат съвместно, и са свързани предприятия, тъй като извършват своята дейност или част от нея на същия съответен пазар или вертикално свързани пазари. С оглед общата средносписъчна численост на свързаните предприятия през проверяваните години – 257 лица за 2018 г., 308 лица за 2019 г. и 175 лица за 2020 г., то за 2020 г. е достигнато заключението, че „Лиа Варна“ ООД е от категория „голямо предприятие“ и не покрива изискванията за допустимост в Условията за кандидатстване и изпълнение по процедура BG16RFOP2-2.101 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“. При обжалването на процесния АУПДВ по административен ред Директорът на ТД на НАП – Варна е отхвърлил възражението на „Лиа Варна“ ООД, че показателите на „Мандарин – МН“ ООД са ирелевантни, с аргумент, че същото е стопанисвало търговски обект - щанд „Piazza Moretti“ в гр. Варна, Морска гара през проверяваните периоди 2018-2019 г. Счел е, че същото е извършвало ресторантьорска дейност на идентичен съответен и географски пазар като останалите дружества, вследствие на което е налице свързаност по смисъла на чл. 4, ал. 8 във вр. с ал. 5 ЗМСП. След анализ на събраните доказателства първостепенният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, но при нарушения на изискванията за форма и в нарушение на материалния закон. Решаващият състав е развил подробни мотиви, обосноваващи извода му, че оспореният АУПДВ не отговаря на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, предвиждащо изложение на фактическите и правни основания за издаването на акта. Това заключение е подкрепено от липсата на съдържащи се в него констатации за мястото на осъществяване на дейност на всяко от горепосочените дружествата, за осъществяване на дейността на дружествата на един и същи географски пазар, както и на анализ на идентитета на продуктовия пазар, на който оперира всяко от дружествата. От тук е приел, че тези пропуски на административния орган са довели до неяснота на неговите мотиви, която е засегнала съществено правото на дружеството на защита в производството по издаване на оспорения акт. Според първостепенния съд спорът по делото се концентрира върху въпроса дали адресатът на акта е средно или голямо предприятие, а разрешаването му е обусловено от преценката дали да се включи или изключи средносписъчния брой на персонала на свързаното лице „Мандарин – МН“ ООД. В този аспект решаващият състав е съобразил, че не са налице всички предпоставки за квалифициране на посоченото дружество като свързано предприятие и за включването на неговите показатели при определяне категорията на предприятието на „Лиа Варна“ ООД, с оглед събраните доказателства, че дейността на тези две дружества се провежда на различни географски пазари. В заключение е приел, че „Лиа Варна“ ООД не се явява „голямо предприятие“ и поради това не е било недопустим получател на предоставената безвъзмездна финансова помощ. Независимо, че "Мандарин - МН" ООД е оперирало с двете ФУ на територията на гр. Варна, то това се е случило след 08.03.2023 г., когато са били променени типът на заведението от ресторант на пицария и адресът от гр. София на гр. Варна. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 4, ал. 8 ЗМСП предприятия, осъществяващи помежду си някое от отношенията по ал. 5, чрез физическо лице или група от физически лица, които действат съвместно, се считат за свързани предприятия, ако извършват своята дейност или част от нея на същия съответен пазар или вертикално свързани пазари. Фактическият състав на разпоредбата включва кумулативното наличие на три предпоставки – 1. предприятията да осъществяват помежду си някое от отношенията по чл. 4, ал. 5 ЗМСП; 2. тези отношения да се осъществяват чрез едно или повече физически лица, които действат съвместно; и 3. предприятията да извършват дейността си или част от нея на същия съответен пазар или на вертикално свързани пазари. Нормата на чл. 4, ал. 5 ЗМСП, възпроизвеждаща тази на чл. 3, § 3 от Приложение I на Регламент (ЕС) № 651/2014 г. на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора, сочи, че свързани предприятия са предприятията, между които съществува някое от следните отношения: 1. едното предприятие притежава повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на другото предприятие; 2. едното предприятие има право да назначава или освобождава повече от половината от членовете на изпълнителния, управителния или надзорния орган на другото предприятие; 3. едното предприятие има право да упражнява решаващо влияние върху другото предприятие по силата на договор, сключен между тях, или на клауза в неговия устав, учредителен договор или друг учредителен акт; 4. предприятие, което е акционер, съдружник или член в друго предприятие, контролира самостоятелно повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на това предприятие по силата на споразумение с други акционери, съдружници или членове. Критериите за определяне на малките и средните предприятия са регламентирани в трите алинеи на чл. 3 ЗМСП и те са средносписъчен брой на персонала, годишен оборот и/или стойност на активите. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМСП, при изчисляване на данните по чл. 3 се взема предвид дали предприятието е независимо, дали е предприятие - партньор по смисъла на ал. 3, или е свързано предприятие по смисъла на ал. 5. Разпоредбата на чл. 4, ал. 5 ЗМСП урежда четири хипотези, при които предприятията се считат свързани. Отклонението от това правило, на което се позовава издателят на АУПДВ, е предвидено в разпоредбата на чл. 4, ал. 8 ЗМСП. Съобразно § 1, т. 15 от ДР на Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/, приложима на основание § 1, т. 7 от ДР на ЗМСП, „съответният пазар“ се състои от: а) „продуктов пазар“, в който са включени всички стоки или услуги, които могат да се приемат като взаимозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени; и б) „географски пазар“, включващ определена територия, в която се предлагат съответните взаимозаменяеми стоки или услуги и в която конкурентните условия са еднакви и се различават от тези в съседни райони. В Методика за извършване на проучване и определяне на пазарното положение на предприятията на съответния пазар, приета на основание чл. 44, ал. 3, вр. чл. 8, т. 14 от ЗЗК с Решение № 393/21.04.2009 г. на Комисия за защита на конкуренцията, е посочено, че дефинирането на двете части на съответния пазар - в продуктово и в географско отношение, е системно обвързано и се извършва последователно до момента, в който се определи единен и самостоятелен съответен пазар. Според т. 2.3.1 от Методиката "Продуктов пазар (§ 1, т. 15, буква "а" от ДР на ЗЗК), видовете доказателства, релевантни при оценката дали два продукта (стоки или услуги) са взаимозаменяеми по отношение на търсенето, са: функционалното предназначение, в т.ч. целта на използване на продукта и неговите потребителски свойства; предназначението на продукта в т.ч. за препродажба, за лично ползване или за професионално използване); качествените характеристики, в т.ч. вида, асортимента, дизайна, опаковката, рекламата, особеностите при разпространението и пласмента; техническите характеристики, в т.ч. експлоатационните показатели, транспортните ограничения, условията на монтаж, ремонт, техническо обслужване (вкл. гаранционно обслужване), особеностите на производственото потребление; цена; условията на реализация, в т.ч. способите на реализация на продуктите. Точка 2.3.2 от Методиката дава подробни насока какво следва да се разбира под географски пазар и как се определя обхватът му. При така очертаната уредба, правилно първостепенният съд е приел, че в случая не е доказана последната от кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 4, ал. 8 ЗМСП по отношение на „Лиа Варна“ ООД и „Мандарин – МН“ ООД. Установените отношения между физическите лица, притежаващи дялови участия в дружествата, сами по себе си не са достатъчни за определянето им като свързани предприятия, доколкото за приложението на специалната хипотеза на ал. 8 законът изисква и осъществяване на дейност или част от нея на същия съответен пазар или на вертикално свързани пазари. Както правилно е приел първоинстанцинният съд, събраните по делото доказателства не установяват, че през релевантния период „Мандарин – МН“ ООД е осъществявало дейност на същия географски пазар, а именно – територията на гр. Варна. Без нормативна опора и в пряко противоречие със ЗЗК в тази връзка е тезата на касатора, че географският пазар е този на Република България. Релевантно е, че през периода 2018-2020 г. „Мандарин – МН“ ООД е оперирало на територията на гр. София и на гр. Св. Влас, а възприетата от органа свързаност между дружествата е обоснована преимуществено с данните от програмните продукти на НАП относно фискалните устройства на „Мандарин – МН“ ООД. Представените впоследствие доказателства обаче установяват, че тези данни са неправилно интерпретирани по време и място, доколкото регистрацията през 2019г. на фискални устройства с рег. № 4086070, индивидуален номер DT 744465 и фискална памет 02678828, и с рег. № 4086039, индивидуален номер DT 744710 за обект в гр. София не установява използването им към проверявания период в обекта „Piazza Moretti“ в гр. Варна. Доказателства в тази насока са налице чак за м. август 2023 г., а това изключва извода, че „Лиа Варна“ ООД и „Мандарин – МН“ ООД в проверявания период са оперирали на един и същи географски пазар, респективно – на един и същи съответен пазар в относимия период. При липсата на доказателства за осъществяване на дейност от „Мандарин – МН“ ООД на същия съответен пазар законосъобразно решаващият състав е приел, че не е осъществен фактическият състав на чл. 4, ал. 8 ЗМСП, с оглед на което двете дружества не могат да бъдат третирани като свързани предприятия на посоченото основание. Ето защо, неправилно при определяне категорията на предприятието на „Лиа Варна“ ООД административният орган е консолидирал данните за средносписъчния брой на персонала, годишния оборот и стойността на активите на „Мандарин – МН“ ООД. При тяхното редуциране с персонала на последния търговец съответно от 105 лица за 2018 г., 83 лица за 2019 г. и 65 лица за 2020 г., средносписъчният брой на служителите на „Лиа Варна“ ООД и на безспорно свързаните с него дружества „Масса 88“ ЕООД, „МН – Блейк Сий“ ООД и „Нестор-Мартини“ ООД възлиза на 152 лица за 2018 г., 225 лица за 2019 г. и 110 лица за 2020 г. Тези стойности, наред с липсата на твърдения за превишение на останалите критерии по чл. 3 ЗМСП, сочат, че „Лиа Варна“ ООД покрива изискванията за допустимост в Условията за кандидатстване и изпълнение по процедура BG16RFOP2-2.101 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“, тъй като попада в декларираната и допустима за финансиране категория средно предприятие по смисъла на чл. 3 и 4 ЗМСП. Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспорения АУПДВ, АС - Варна е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение