Решение № 5937 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12527/2009 г.

Решение № 5937 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12527/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Колю Йорданов Баналиев от гр. Варна, против решение № 1119/24.06.2009 г., постановено от Административен съд-Варна, 15-ти състав, по адм. д. № 2493/2008 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отменил Заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г. на Областния управител на област с административен център-гр. Варна в частта и, с която на основание § 4к, ал. 6, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, е одобрен плана на новообразуваните имоти на СО"Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище на кв. "Виница", община Варна, за имот № 1642 с площ от 600 кв. м. и съседния му новообразуван имот № 4149 с площ от 1670 кв. м. и е върнал преписката на Областния управител за ново произнасяне в отменената част, съгласно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови решението си съдът е приел следното: Производството е образувано по жалба на Тодор Маринов Гаджев срещу заповед на Областния управител, с която е одобрен ПНИ в частта му относно имот № 1642 с площ от 600 кв. м. по съображения, че адм. орган не е съобразил титула за собственост на жалбоподателя, като е отнел 250 кв. м. от действителната площ на имота и отнетите 250 кв. м. е включил в съседния по ПНИ новообразуван имот № 4149.По ПНИ имот № 1642 е с площ от 600 кв. м., като в регистъра на имотите по чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е записан на жалбоподателя Тодор Маринов Гаджев на основание оценителен протокол № 2053/05.09.1996 г. Жалбоподателят се позовава на нот. акт № 40, т. I, дрег. № 975,н. д. № 45/21.03.2001 г., въз основа на който заедно със съпругата си Стоянка Господинова Гаджева е признат за собственик на място с площ от общо 850 кв. м., находящо се в гр. Варна, кв. Виница, съставляващо имот пл. № 1642 по КП на м."Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата". От заключението на СТЕ е установено, че е налице частична идентичност между имота по нот. акт № 40 и имот пл. № 1642 по ПНИ, като последният е образуван от 600 кв. м. от площта на имота по цитирания нот. акт. Остатъкът до пълната площ на имота по нот. акт, възлизащ според заключението на 212 кв. м., попада по ПНИ в съседния новообразуван имот № 4149, възстановен на Баналиев. При така установената фактическа обстановка е направил извод, че жалбата е основателна. Притежаваният от жалбоподателя нот. акт № 40/2001 г. по отношение на имот пл. № 1642 по КП от 1987 г. на местността, обуславя задължение за адм. орган да съобрази признатото им право на собственост, като им отреди имот по плана, идентичен на на този по нот. акт. В това отношение следва да се има пред вид, че с акта на молителите в производство по чл. 483, ал. 1 от ГПК е признато правото на собственост върху имот пл. № 1642 за пълната му площ от 850 кв. м., а не само върху ид. части от него. Издаденият в рамките на охранителното производство нот. акт в качеството си на официален удостоверителен документ има обвързваща доказателствена сила, която в производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е недопустимо да бъде оспорвана предвид обстоятелството, че на административният съд не са подведомствени спорове за собственост /аргумент от чл. 128 от АПК/. Действително, на заинтересуваното лице Баналиев е признато правото на собственост върху стар имот кад. № 3854, включващ в площта си и площта на имот пл. № 1642 по КП на местността"Манастирски рид", но това решение не представлява титул за собственост за бившия собственик, тъй като се явява само междинен етап от реституционната зем. процедура по отношение на имотите, разположени в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В този случай окончателното възстановяване на собствеността се извършва със заповедта по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Изложеното обуславя извод, че издаденото решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ в полза на бившия собственик Баналиев в производството по изработване и одобряване на ПНИ е непротивопоставимо на правата на собствениците по нот. акт № 40/2001 г., които следва приоритетно да бъдат съобразени от адм. орган при отреждането на имотите по плана в тази част. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, изразяващи се в следното: Заповедта на областния управител е правилна. Жалбоподателят Гаджев се легитимира за собственик на имот № 1642 по силата на нот. акт № 40/2001 г., който е издаден на основание § 4 от ЗСПЗЗ. Сам по себе си като констативен нот. акт същият не поражда права, като по делото липсват доказателства, че са били спазени изискванията на § 4б от ППЗСПЗЗ. Счита, че в тази връзка е следвало да бъдат представени като доказателства решението по гр. д. № 239/1996 г. на ВОС, послужило като основание за издаване на нот. акт на жалбоподателя, както и доказателства за заплащане на земята. От друга страна, решение № 744/10.10.2000 г. на ПК-Варна относно реституцията на зем. земи в полза на Колю Баналиев е стабилен адм. акт, който е противопоставим на правата на ползвателите на процесния имот. Снабдяването със заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ до този момент е практически невъзможно, докато ПНИ все още не е влязъл в сила. По тези съображения се иска отмяна на съд. решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и постановяване на друго, с което да се остави в сила оспорената заповед на областния управител. Ответната страна: Областният управител на Варненска област, редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище, както и Тодор Маринов Гаджев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, допустима е, по същество е основателна. Сам по себе си констативният нотариален акт не поражда права. Същевременно по делото липсват доказателства, че при реализирането на административната процедура касаеща имот № 1642 са били спазени изискванията на § 4 б от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази връзка в самия НА не е посочена коя от двете хипотези на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в случая е била налице. За целта в хода на съдебното производство решаващият съд би следвало да изиска да бъде представено като доказателство по делото цитираното в НА съдебно решение на ВОС. Това обаче не е сторено, поради което са налице на основанията за оспорване по чл. 209, т. 3 АПК. Водим от гореизложеното намирам, че първоинстанционният съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен следва да бъде отменен от касационната инстанция . Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно данните по делото и направените от него изводи са в съответствие с доказателствата и не противоречат на материалния закон. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ не се разрешават спорове за материални права. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ съдът проверява: верността на отразените в регистъра данни, съобразно представените доказателства за установена вече собственост, а не признава правото на собственост, нито разрешава спорове за собственост, както и дали е извършено правилно отреждане на имотите по ПНИ съобразно доказаното право на собственост. Констативният нот. акт не поражда права, но има доказателствена сила за правото на собственост, което е констатирано с него . Недопустимо е в съдебно-административното производство да се оспорва същият по съдържание, тъй като по същество такова оспорване представлява повдигане на спор за собственост, който би могъл да се разреши само по общия исков ред. Съдът е изложил подробни мотиви, които настоящият състав на ВАС споделя и не намира за необходимо да приповтаря. Съгласно § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, влезлия в сила ПНИ може да се изменява на основание разрешен по общия исков път спор за материално право. В конкретния случай няма данни спорът за материални права да е бил повдигнат, респективно- разрешен по общия исков ред. Решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,