Решение № 353 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 8/2008 г.

Решение № 353 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 8/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на ищците М. И. В., Л. П. Д. и Р. К. Д. и по касационна жалба на ответника Н. с. б. ЕАД гр. С. против въззивното решение на Софийския апелативен съд № 164 от 19.07.2007 г. по гр. д. № 1287/2005 г., с което е оставено в сила решение от 17.12.2004 г. по гр. д. № 98/2003 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 108 ЗС на М. И. В., Л. П. Д. и Р. К. Д. за осъждане на Н. с. б. ЕАД да предаде владението на част от недвижим имот, съставляващ пл. № 1* от кв. 35 по плана на гр. С. м. "К", колорирана в червено по представена към исковата молба скица и в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците обезщетение за ползуване на процесната част в размер на 10 000 лв. на М. И. В. и по 5025 лв. на Л. П. Д. и Р. К. Д., както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава на парично задължение в размер на 3599 лв. на М. И. В. и по 1799,50 лв. на Л. П. Д. и Р. К. Д. и обезсилил горното решение в частта, с която е отхвърлен инцидентно установителния иск предявен от Н. с. б. ЕАД срещу М. В., Л. Д. и Р. Д. за признаване по отношение на първоначалните ищци, че Н. с. б. е собственик на частта от имот пл. № 1* кв. 35 по плана на гр. С., м. "КПЗ С. и прекратил производството по иска. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон и на съществени процесуални правила с искане за неговата отмяна - ищците в частта, с която са отхвърлени исковете им по чл. 108 ЗС, чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ответника - ищец по инцидентно установителния иск в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по иска. Всяка страна поддържа касационната си жалба и оспорва жалбата на другата страна. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбите и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.). Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са процесуално допустима. За да отхвърли иска на ищците за ревандикиране на част от имот пл. № 1* в кв. 35 по плана на гр. С., м. " КПЗ С. " въззивният съд е приел, че по делото не била установена по категоричен начин идентичността между притежавания от наследодателя на ищците И имот по нотариален акт № 20/43 г. и по акт за държавна собственост №/22.07.1949 г. с имот пл. № 17 (стар) от кв. 241 (стар) м. "К", респ. идентичния на същия имот пл. 1735 от кв. 35 по плана на м. "К" гр. С., доколкото изслушаните технически експертизи са установили идентичност между двата имота, поради което липсвала първата предпоставка за уважаването на осъдителния иск, неоснователността на който води до неоснователност и на облигационния иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. С оглед изхода на делото по главния иск съдът е приел, че за ответника липсва правен интерес от предявения инцидентно установителен иск за удостоверяване правото си на собственост по отношение на първоначалните ищците, за които е прието, че не са собственици на спорната част от имота. Решението е неправилно. Правните изводи на съда не са обвързани с доказателствения материал по делото. Съдът не е обсъдил доказателствата във връзка със заключението си за липса на материалноправна легитимация на ищците по ревандикационния иск, извън извършеното техническо описване на доказателствения материал (л. 3, 4,5 от решението), поради което настоящия съдебен състав не би могъл да провери, доколко крайния извод се явява подкрепен от доказателствата, без сам да извърши такъв анализ, каквито задължения касационната инстанция няма. По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза на вещото лице В. Г., с която е проследен кадастралния и регулационен статут на имот пл. 17, заснет и отразен в кадастралния план (КП) на гр. С. през 1943 г., к. л. 424/447, идентичен с имот пл. 1375, кв. 35 по сега действащия регулационен план на гр. С. от 2001 г. За да бъдат съобразени установените със заключението обстоятелства, вещото лице е следвало да даде заключение съществува ли идентичност между имотите получени от наследодателя на ищците със съдебната спогодба от 4.05.1946 г. по гр. д. № 133/1945 г. на Софийски околийски съд с имот пл. 17, кв. 241 по КП от 1943 г., идентичен с имот пл. № 1* кв. 35 по РП от 2001 г., както и дали одържавената по ЗОЕГПНС 1/2идеална част по акт № 515/22.07.1949 г. е част от имот пл. 17, тъй като ищците извеждат активната си материалноправна легитимация за собственост по отношение на тази 1/2 идеална част на основание чл. 1, ал. 1 ЗВСВОНИ, реституция, която настъпва по право. Ищците са поддържали, че другата 1/2 идеална част е била отчуждена по ЗПИНМ през 1954 г., реституция по чл. 1, ал. 1 ЗВСВНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., която се осъществява чрез изпълнение на определена административна процедура за възстановяване на собствеността. Вещото лице е следвало да даде отговор, дали това отчуждаване засяга имот пл. 17 и да проследи, за какви нужди е бил отчужден имота, има ли последващи преотреждания и какви части от имота засягат предвидените мероприятия, с оглед преценката доколко тези мероприятия са изпълнени, предвид изискването на чл. 1, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., лицата и техните наследници, чиито имоти са били отчуждени по посочените благоустройствени закони да искат отмяна на отчуждаването, ако към деня на влизане в сила на закона мероприятието, за което е бил отчужден имотът, фактически да не е започнало. В тази връзка ищците са се позовали на влязло в сила решение от 19.02.1999 г. по адм. дело № 518/1998 г. на Софийски градски съд (потвърдено с решение от 10.12.1999 г. по дело № 3755/1999 г. на Върховния административен съд), с което е бил отменен отказ на искане за отмяна на отчуждаване на недвижим имот на К. на СГС, относно 1/2 идеална част от имот пл. 17 от кв. 241 (стар), м. "К", на ул. "К" № 1, гр. С. и е отменено отчуждаването на посочената 1/2 идеална част очертана по букви АБВГДЕЖЗА, неразделна част от решението, която скица не е представена от ищците. Това решение е непротивопоставимо на ответника в настоящето производство, като лице не участвало в административното производство. Когато възникнат спорове между лицето, което се позовава на реституционния акт - административен реституционен акт по чл. 4 от ЗВСВНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., респ. заместващо го съдебно решение, легитимиращ го като собственик и трето физическо или юридическо лице, което държи реституирания имот, както е в настоящия случай, и ответникът оспорва наличието на условията за реституция, гражданският съд е длъжен да извърши преценка на материалната законосъобразност на решението за възстановяване на правото на собственост на отчуждение имот (т. 4 от Тълкувателно решение № 6/10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС). Такава преценка може да се извърши, след като се установи, дали върху частта на отчуждения имот отредена за "К" през 1959 г. мероприятието е изпълнено, тъй като върху отделни части на отчуждения имот са били предвиждани различни мероприятия - първоначално имотът е бил отчужден за физкултурен салон на ДСО "Ч" (1954 г.), след това част от имота е била предвидена за "К" (1959 г.), част от имота през 1971 г. е била предвидена за корекция на р. Владайска и през 1987 г. част от имота е била преотредена за АП "З". От изложеното до тук следва, че за да направи верен извод за материалноправната легитимация на ищците по ревандикационния иск, която почива на реституционни права, съдът следва да установи: за правото на собственост по отношение на 1/2 идеална част от имота, заявена на основание чл. 1, ал. 1ЗВСВОНИ (реституцията настъпваща по силата на закона), наличие на идентичност между имота притежаван от наследодателя на ищците и този отчужден по ЗОЕГПНС с акт № 515 от 22.07.1949 г., а по отношение на другата 1/2 идеална част претендирана на основание чл. 1, ал. 1 ЗВСВНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., съдът следва да провери в настоящето производство дали са налице условия (фактическия състав) за възстановяване на собствеността по посочения закон независимо, че ищците разполагат със съдебно решение, с което е отменено отчуждаването на 1/2 идеална част от имота. Вещото лице ще следва да даде конкретен отговор на въпроса, кога имот пл. 17 (стар) е бил заснет под нов планоснимачен № 1* с оглед данните по заключението на изслушаната съдебно -техническа експертиза, че по кадастралния плана на гр. С. от 1978 г. в к.л. № 424/447, имот пл. № 17 не е бил заснет, с тъй като не е съществувал в реалните си размери по време на заснемането, но по местонахождение, част от него, с площ, попада в района на конна б. "Х". Това е необходимо, защото след заснемането на имота с нов пл. № 1* с площ 5402 кв. м, в разписната книга VI-50-II-III, кв. Овча купел II и III част, срещу имота, като собственици са записани ищците, както и с оглед представен по делото А. № 7* от 2.09.1971 г. за държавна собственост, от който е видно, че са били одържавени сгради на К. - с. б., застроени 1960 г., находящи се на ул. ". изворче" № 28, съставляващ парцел ****, кв. 240, м. Овча купел, утвърден със заповед № 1* от 10.03.1959 г. на МАБ, предоставени за управление на БСФС- У. "С", доказателство относимо към изясняване на обстоятелствата по реализиране на преотреждането "за конна база" през 1959 г. на част от отчуждения имот. В тази връзка от представената към заключението на вещото лице Г. скица № 5 е видно, че по РП на гр. С., м. "С", приет с Протокол № 32/10.12.2001 г., решение № 109 на СОС (по делото не е изяснено дали плана е влязъл в сила), бивш имот пл. 17 не е заснет и нанесен в кадастралната основа, заснет е нов имот пл. № 1*(вещото лице не е посочило, че това е станало с РП от 2001 г.), като спорната част е заснета вече, като част от УПИ *Х, кв. 2, "конна база", с площ около 835 кв. м, друга част от имота попада в УПИ * "за озеленяване и КОО, в УПИ без номер, и по новопроектирана улица. При тази ситуация възниква въпроса, ако се установи, че по отношение на спорната част са били налице предпоставките за реституция, може ли да се уважи ревандикация за част от урегулиран поземлен имот. При изложените съображения, като неправилно, решението следва да се отмени изцяло, и по отношение приетия за разглеждане, като инцидентен установителен иск на ответника, в която част първоинстанционното решение е обезсилено, и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Квалификацията на иска предявен от ответника е неправилна, тъй като заявеното с този иск спорно право не е обуславящо по отношение спорното правото по първоначалния иск. Всяка от страните претендира право на собственост на различно основание и в този смисъл, предявения от ответника иск би могъл да се квалифицира, като насрещен иск. При новото разглеждане на делото, съдът ще следва да назначи съдебно- техническа експертиза, която да изясни поставените в мотивиращата част на настоящето отменително решение въпроси. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.