Решение № 10790 от 10.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6088/2017 г.

Решение № 10790 от 10.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6088/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. П., А. П., С. П. и Е. М. всичките от град [населено място], подадена чрез процесуалния им представител адв. И. Стойчев, срещу решение № 448 от 21 март 2017 година, постановено по адм. дело № 1045/2016 година по описа на Административен съд Пловдив, с което е обявена нищожността на действия по изменение на кадастралния план на град Стамболийски и преписката е върната на кмета на общината за ново произнасяне. Със същото решение е оставена без разглеждане жалбата на М. С., Е. Х. и С. С. за отмяна на посоченото изменение като незаконосъобразно. В тази част съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на Община Стамболийски не изразява становище по касационната жалба. Ответниците - М. С., Е. Х. и С. С., чрез процесуалните си представители адв. М. Белчева и адв. П. Юруков, в писмен отговор и в постъпила писмена защита излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски, за които представят списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на М. С., Е. Х. и С. С. срещу изменение на кадастралния план на град Стамболийски на основание чл. 52, ал. 2, чл. 53, ал. 1, т. 1 и чл. 53а от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), изразяващо се в заличаване на поземлен имот 38 и 3466, нанасяне на нов ПИ 3578 със собственици С. П. и Е. М., нанасяне на нов ПИ 3579 със собственици наследниците на П. П. и нанасяне на корекции в контурите на триетажна масивна жилищна сграда, едноетажна масивна жилищна сграда и едноетажна масивна стопанска сграда. В жалбата до административния съд са били наведени оплаквания за нищожност и унищожаемост на административния акт като съдът е оставил без разглеждане жалбата в частта й по отношение на унищожаемостта на административния акт, тъй като същата е подадена след преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Съдът е приел, че искането за прогласяване на нищожност не е ограничено със срок – по арг. на чл. 149, ал. 5 от АПК и е приел жалбата в тази й част за процесуално допустима. След като я разгледал по същество е установил, че изменението на кадастралния план без издаване на заповед е извършено при неспазване на установената форма, с оглед на което е обявил административният акт за нищожен и е върнал преписката на кмета на община Стамболийски за ново произнасяне. Предмет на касационен контрол е решението на административния съд по отношение оплакванията в жалбата за нищожност на административния акт. Решението е правилно. Изводите на съда за нищожност на оспорения административен акт са направени въз основа на цялостна преценка на доказателствата по делото. Първоинстанционният съд подробно е изследвал условията за изменение на кадастралния план спрямо приложимите материални норми като обосновано е приел, че административният акт е нищожен поради издаването му при неспазване на установената в закона форма. Административният орган е бил сезиран със заявление за изменение на влезлия в сила кадастрален план, поради което той не е действал служебно. Правилно е прието от съда, че съгласно § 5 от ПЗР от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 година за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри в настоящият случай приложение намират разпоредбите на Наредба № 3 от 28 април 2005 година. Изменението на кадастралните планове, без да има издадена заповед на кмета е уредено в случаите по чл. 57, т. 5 - 8, като в тези случаи изменението на кадастралния план се извършва въз основа на представените по чл. 58, ал. 3 документи. В настоящият казус не е налице нито една от посочените в чл. 57 хипотези за изменение на кадастралния план, без издаване на заповед на кмета. Обосновано съдът е посочил, че е променена граница на поземлени имоти без това да се налага поради промяна на границите на административно-териториалните единици на землищните граници и на границите на територии с еднакво трайно предназначение. С допуснатото изменение са променени данните за правото на собственост по отношение на имот, който обаче е с променена площ, с оглед на което и тази хипотеза на чл. 57 е неприложима в настоящия случай. Ето защо за заявеното изменение е следвало да бъде издадена заповед на кмета, с която при преценка на предвидените в закона предпоставки да се допусне или откаже изменението в кадастралния план. Правилно е прието от съда още, че посочените като основания за изменението чл. 52, ал. 2 и чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР са неприложими, тъй като те се отнасят до изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри, а за поддържането на кадастралните планове са налице специални разпоредби, обратно на твърдяното в касационната жалба оплакване. Ето защо законосъобразно административният съд е приел, че изменението на влезлия в сила кадастрален план без издадена заповед е нищожно поради липса на форма, с оглед на което и при липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна, съдебното решение като валидно, допустимо и правилно ще следва да се остави в сила. При този изход на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ответниците по касация и представените доказателства за реалното им извършване, то касаторите ще следва да бъдат осъдени да заплатят на М. С., Е. Х. и С. С., С. Н. сума в размер на 1000.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,