Решение № 14283 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7901/2009 г.

Решение № 14283 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7901/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Юнион консулт" ООД срещу Решение № 645/16.04.09 г. по адм. д. 3126/08 г. по описа на Административен съд - Варна, с което отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 08-800253/9.09.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с Решение № 623/7.11.08 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д"ОУИ"). Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение по много подробни съображения относно незаконосъобразността на РА. Претендира разноски. Ответникът Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е представил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното Решение № 645/16.04.09 г. по адм. д. 3126/08 г. по описа на Административен съд - Варна отхвърлена жалбата на "юнион консулт"ООД против РА № 08-800253/9.09.08 г. на ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с Решение № 623/7.11.08 г. на Д"ОУИ" относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит във връзка с извършено вътреобщностно придобиване на материали за данъчен период 1.02.2007 г. - 28.02.2007 г. в размер на 1620, 84 лв. и установени задължения за ДДС в размер на 1620, 84 лв. и лихва в размер на 354, 24 лв. Административният съд е приел, че ревизионният акт е действителен и законосъобразен данъчен акт, като за данъчният субект не е възникнало право на данъчен кредит по две фактури с дати на издаване 31.01.2007 г. и 26.02.2007 г., по които е начислил данъка чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС през данъчен период 1.03.2007 г. - 31.03.07 г., а е декларирал право на ползване на данъчния кредит чрез включване на фактурите в дневника за покупки към справката декларация за данъчен период 1.02.2007 г. - 28.02.2007 г. В мотивите на оспореното съдебно решение много подробно са обсъдени събраните по делото доказателства, от които се установяват безспорни между страните по делото факти относно извършените вътреобщностни придобивания, начисляването на данъка по тях и декларирането на правото на данъчен кредит. АС - Варна е обосновал законосъобразността на РА с обстоятелството, че при упражняване правото на данъчен кредит не са спазени формалните предпоставки на чл. 71 от ЗДДС, както и че процесния случай не попада в приложното поле на § 18 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.). Така постановеното решение е неправилно и законосъобразно. Административният съд правилно е установил всички относими към спора факти, по които страните по делото не са спорили, но е приложил неправилно материалния закон. Законосъобразно съдът е приел, че спорният случай не попада в хипотезата на § 18 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) и чл. 73а от ЗДДС, защото не е налице по-късно ползване на данъчен кредит свързано и с по-късно начисляване на данъка. В конкретния случай протоколът по чл. 117 от ЗДДС е издаден на 9.03.2007 г., с което е изпълнено задължението за начисляване на данъка от получателя по вътреобщностното придобиване. Справката декларация и дневника за покупките, в който са включени двете спорни фактури, респективно е декларирано за ползване правото на данъчен кредит по вътреобщностното придобиване е подадена на 12.03.2007 г. с вх. н. 08000903018, поради което не може да се приеме за правилен изводът на АС - Варна, че жалбоподателят е упражнил правото си на данъчен кредит преди то да е възникнало. Осъществените факти: закупуване на материали, които са доставени от Германия на територията на страната, тяхното транспортиране и заплащане по банков път, притежаването на фактури, които са отразени в счетоводството на получателя по доставката и съставянето на протокол за самоначисляване, следва да бъдат тълкувани като изпълняващи механизма на данъка върху добавената стойност. Следователно за дружеството е налице право на данъчен кредит, което незаконосъобразно не е признато от данъчната администрация. Допуснатите неточности при формалното осчетоводяване на двете фактури като обща стойност, както и кодирането на издадения протокол по чл. 117 от ЗДДС, не могат да обусловят невъзникване на това право. Като е достигнал до противоположни правни изводи АС - Варна е постановил неправилно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено като с оглед на обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа страна, вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА в частта, с която на "Юнион консулт" ООД не е признато право на данъчен кредит в размер на 1620, 84 лв. и е начислена лихва в размер на 354, 24 лв. С оглед изхода на спора и направеното искане ответникът дължи на "Юнион консулт"ООД разноски за пред двете съдебни инстанции в размер на 75 лв. (внесени такси, като няма данни за заплатено адвокатско възнаграждение). По изложените съображения Върховният административен съд, Първо - А отделение