Решение № 10635 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5807/2026 г.

Образувано е по касационната жалба на служител на длъжност инспектор „Контрол паркиране“ в сектор „Контрол паркиране“ при Център за градска мобилност“ ЕАД срещу решение №16481/29.04.2026 година на Административен съд – София-град по адм.д. № 2148/2026 година. С последното, съдът е отменил по жалба на Д. Д. от гр. София принудителна административна мярка (ПАМ) "Преместване на пътно превозно средство (ППС) без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" приложена на 7.01.2026 година по отношение на лек автомобил „Хюндай“, рег. [номер]. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Излага аргументи за неправилно приложение на материалния закон спрямо установената фактическа обстановка. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Д. Д. от гр. София срещу принудителна административна мярка (ПАМ) "Преместване на пътно превозно средство (ППС) без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" приложена на 7.01.2026 година по отношение на лек автомобил „Хюндай“, рег. № [рег. номер]. Претендира разноски по представен списък. Ответникът, Д. Л. Д. от гр. София изразява становище за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на ВАС приема, че същата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна, при следните съображения от правна страна: С оспорената пред първоинстанционния съд ПАМ, за която е съставен протокол от 07.01.2026 г., подписан от Й. Радев – шофьор; Св.Свиленов, оператор в "Център за градска мобилност" ЕАД и А.Симеонов, служител на длъжност инспектор „Контрол паркиране“ в сектор „Контрол паркиране“ при Център за градска мобилност“ ЕАД, на основание чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, по отношение на лек автомобил, марка Хюндай, с рег. [номер] е приложена принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". В протокола е посочено, че на 07.01.2026 г., в 11.50 часа в град София, на ул. „Васил Друмев“ е паркиран лек автомобил, марка Хюндай, с рег. [ номер], неправилно. Констатацията е направена в отсъствие на водача на МПС. Направени са 4 бр. снимки за месторазположението на автомобила и е приложена ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". Представени са доказателства по опис на л. 21 за установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства, доказващи нарушението и законосъобразното прилагане на принудителната мярка. Административният съд – София град отменя така приложената ПАМ, като приема, че съдът не може безспорно да установи, дали мярката е приложена поради паркиране в нарушение на знак Д21 или поради паркиране в нарушение на режима на почасовото платено паркиране, т.е. без яснота за правното основание за прилагане на мярката. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. В действителност, ПАМ, доколкото въздейства пряко и непосредствено върху правната сфера на адресата си, следва да се прилага стриктно и ограничително. В този смисъл стриктно и ограничително следва да се тълкуват и материалноправните основания за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, а спазването на законовите изисквания при прилагането на мярката следва да са доказани безспорно. Първоинстанционният съд обаче непълно и неточно установява фактите по делото и необосновано прима, че не са доказани предпоставките на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, в хипотезата – автомобилът е паркиран в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, а правното основание за прилагане на мярката не може да се установи точно. Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП съдържа три различни хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да прилагат принудителна административна мярка "преместване на пътното превозно средство без знанието на собственика или на упълномощения от него водач". Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Втората е, когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението. И третата е, когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Така установените от законодателя предпоставки, при наличието на които е допустимо принудителното преместване, сочат на една изключителна ограниченост на ситуациите, при които е допустима тази пряко въздействаща върху правото на неприкосновеност на личната собственост мярка. В тази насока, напълно неоснователно е съображението на съда за неяснота или съмнение за паркиране в нарушение на режима на платена зона. От доказателствата по делото, вкл. снимков материал, се установява, че автомобил с рег. [номер] е паркиран неправилно на място, персонално предвидено за паркиране на автомобил, обслужващ лице с увреждания. На мястото има поставен неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, като и пътен знак Д21 "място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания" и допълнителна табела Т17 "Табела с текст", посочващ, че право да паркират имат само посетители на Центъра за социална рехабилитация и интеграция, 2 места, които има право на паркиране на това място при условията, които са определени със знака. Към настоящия момент, както и към дата на прилагане на принудителната мярка сигнализацията на пътищата с пътни знаци подробно се урежда с Наредба № РД-02-21-1 от 23.11.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта и съобщенията (Наредбата). Съгласно чл. 127 от Наредбата "Пътен знак Д21 "Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания" се използва за сигнализиране на едно място, предназначено за паркиране само на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания. При наличие на повече от едно място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания, броят на местата се означава с допълнителна табела. Пътният знак се поставя самостоятелно". По аргумент от чл. 12, ал. 3, т. 2 от Наредбата, доколкото пътният знак Д21 се поставя самостоятелно и обозначава, едно или повече места за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания се поставя над самото място без да е необходимо да се повтаря отдясно или отляво. Следователно правилен и съответен на доказателствата по делото би бил единствено изводът, че в случая персонализираните 2 места за паркиране на пътни превозни средства на ул. Васил Друмев“ обслужват лица с увреждания и това обстоятелство е било сигнализирано съобразно нормативните изисквания. Доводът на жалбоподателя, че Центърът за социална рехабилитация и интеграция не функционира е ирелевантен по отношение на спора относно паркирането в нарушение на така поставения знак. От значение е фактът на паркиране в нарушение на знака и без паркираният автомобил да е маркиран като такъв на лице със сочените потребности. Неправилен е изводът на съда, че принудителната мярка следва да бъде отменена. Мярката е приложена от "инспектор контрол паркиране" – А. Герасимов, с позивна № 102. Изрично номерът на позивната е записан в съставения протокол от 07.01.2026 година. В представяния списък на лицата, заемащи посочената длъжност, А. Герасимов е под №6 от Заповед №РД-09-67/06.07.2023 година на изпълнителния директор на ЦГМ ЕАД. За това лице са представени доказателства, че заема длъжността "инспектор контрол паркиране" и има право да прилага принудителни административни мерки при установяване на неправилно паркирани автомобили. По делото е установено по безспорен начин, че именно "инспектор контрол паркиране" – А. Герасимов е разпоредил прилагането на оспорената мярка. Безспорно принудителната мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП (каквато е процесната) е в устна форма. В нормата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП е предвидено изрично кои ПАМ по ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед, като процесната мярка не е сред посочените в тази разпоредба. Поради това и по аргумент за противното от чл. 172, ал. 1 ЗДвП за принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП писмената форма не е изискване за валидност, т. е. мярката се налага с устно разпореждане на компетентното лице. Т.е. съставен от органа документ, в който е отразено становището му за мярката, какъвто се явява протокола съгласно Инструкция от 25.01.2025 г. за работа на лицата на длъжност "инспектор контрол паркиране", има определено значение за законосъобразността на мярката, но само като източник на отразени в протокола факти, а не и като релевантно правно основание в нарочна писмена форма. Така представяният протокол на екипите за принудително преместване на ППС е подписан и от Симеонов, освен от шофьора и оператора на екипа, които не са оправомощени да прилагат мярката по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП съгласно представените по делото доказателства. Съгласно Инструкция от 25.01.2025 г. за работа на лицата на длъжност "инспектор контрол паркиране" и правомощията им по разпореждане на принудителни административни мерки и в хода на административнонаказателни производства по установяване на нарушения за неправилно паркиране на територията на Столична община (л. 38 и сл. от първоинстанционното дело; Инструкцията), раздел II "Задължения на лицата на длъжност "Инспектор контрол паркиране" при осъществяване на контролната дейност, чл. 3 "Разпореждания на принудителни административни мерки", т. 3. 2: "Инспектор контрол паркиране" при установяване на неправилно паркиране на ППС и разпореждане на принудителни административни мерки – принудително преместване, съставя констативен протокол, като посочва в него – дата, част, марка и рег. № на неправилно паркираното ППС, вид на нарушението и място, и схема на нарушението". С оглед посоченото, основателен е доводът на касатора, че изводите на съда са неправилни. При прилагането на оспорената принудителна административна мярка са спазени специалните административнопроизводствени правила, включително установените с Инструкцията от 25.01.2025 г. за работа на лицата на длъжност "инспектор контрол паркиране" и правомощията им по разпореждане на принудителни административни мерки и в хода на административнонаказателни производства по установяване на нарушения за неправилно паркиране на територията на Столична община, поради което е доказано основанието за прилагане на мярката. Решението на АССГ следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Д. Д. от гр. София срещу принудителна административна мярка (ПАМ) "Преместване на пътно превозно средство (ППС) без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" приложена от служител на длъжност инспектор „Контрол паркиране“ в сектор „Контрол паркиране“ при Център за градска мобилност“ ЕАД на 7.01.2026 година по отношение на лек автомобил „Хюндай“, рег. [номер]. ПАМ е приложена от компетентен орган, при спазване на процедурата по прилагането й и правилно приложение на материалниязакон. С оглед на изхода от спора, направеното от касатора искане за присъждане на разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции, е основателно. На основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Д. Л. Д. да заплати на "Център за градска мобилност" ЕАД – юридическото лице, в структурата на което се намира органът – издател на оспорения акт, направените разноски за две съдебни инстанции. По делото са доказани разноски за държавна такса пред касационната инстанция в размер на 35,79 евро, както и адвокатско възнаграждение от 300 евро за всяка съдебна инстанция. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, при съобразяване на фактическата и правна сложност на спора, процесуалната активност на процесуалния представител на страната, и отчитайки справедливостта при определяне на достойно възнаграждение за упражняване на адвокатската професия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение