Решение № 15513 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2368/2013 г.

Решение № 15513 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2368/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив моли да бъде отменено решение № 2704/13.12.2012 г. по адм. д. № 1669/2012 г. на Пловдивския административен съд в частта, с която е отменен РА № 091105721/15.02.2012 г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен по същество и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Зърнени храни-БГ" ЕООД по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 091105721/15.02.2012 г. на ТД на НАП-Пловдив във частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо 123 347,29 лв със съответни лихви по фактури на "Бул фрукт ХХ" ЕООД за доставка на царевица на основание чл. 70, ал. 5, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 2 ЗДДС, тъй като доставките не са реално осъществени. В мотивите си съдът необосновано е приел, че е доказано осъществяване вътреобщностни придобивания на царевицата от Гърция като е обосновал извода си на заключението на вещото лице за осчетоводени ВОП на царевица в нарушение на чл. 202 ГПК, чл. 51 и чл. 54 ДОПК. Заключението на вещото лице е изработено без да е извършена проверка в счетоводството на доставчика, поради което е необосновано и неправилно е възприето от съда като установяващо осчетоводяване на ВОП на царевица от доставчика. Основателен е доводът на касатора, че по делото не е установено предаване на стоката по тристранна операция с получател в гр. Раковски, след като са представени международни товарителници с получател "Бул фрукт ХХ" ЕООД в гр. Раковски и приемо-предавателни протоколи от ревизираното лице на ЗП"Димо Илиев Димов"-гр. Стара Загора, "Мати" ЕООД - гр. Пловдив, "Зоохран" ЕАД-гр. София и "Вети" ЕООД-гр. Раковски. Така представените доказателства не установяват получаване на стоки от ревизираното лице от доставчика по спорните фактури предвид чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Неправилен е изводът на съда, че при издадени авансови фактури не е необходимо да се установи осъществена доставка. В случая в ревизирания период са съставени и окончателните фактури, поради което при неосъществена доставка по тях и авансовите фактури са издадени без основание и са налице условията на чл. 70, ал. 5 ЗДДС и за тях да не се признае право на приспадане на данъчен кредит. В този смисъл е и практиката на СЕО в решението по дело С-419/02 г., в което в т. 50 и 51 СЕО приема, че облагаеми са доставките, а не предварителните плащания по тях, които следва да са извършени при ясно определени параметри на бъдещата доставка. Неправилни са и изводите за редовно осчетоводяване на извършени вътреобщностни придобивания от доставчика по данни от РА, съставен на ревизирано лице по чл. 32 ДОПК и без констатации в РА в този смисъл. Неправилно въз основа на същият РА съдът е приел, че доставките към ревизираното лице са били изследвани в проведената ревизия на доставчика. При липса на констатации в РА на доставчика за извършените от него доставки този извод е необоснован. При преценката на доказателствената стойност на РА на доставчик съдът следва да има предвид и решенията по дела С-642/11 и С-643/11 на СЕС. Решението като неправилно в обжалваната част следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Поради промяната в резултата решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 3335,15 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,