Решение № 1222 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10305/2018 г.

Решение № 1222 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10305/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Ясмин" ЕООД против решение № 1761 от 01.08.2018 г. на Административен съд-град Пловдив, постановено по адм. д. № 545/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-16002414000681-091-001 от 31.03.2015 г., на органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 531 от 03.07.2015 г. на директора на дирекция ОДОП-Пловдив. С РА на дружеството допълнително е начислен ДДС в размер на 182 229,52 лв. главница и лихви в размер на 57 794,44 лв. за неотчетени продажби на стоки. Наведени са доводи, че решението в атакуваната част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съставляващи отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочено е, че единствения спорен момент по делото е дали РЛ е получило процесните стоки по фактури и доставчици. Следователно реалния факт на доказване е прехвърляне на право на собственост върху фактурираните стоки в полза на ревизираното лице. Изложени са подробни съображения. Цитирана е практика на ВАС. Иска се присъждане на разноски. Представени са писмени бележки. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител - главен юрисконсулт, в писмено становище оспорва касационната жалба на "Ясмин" ЕООД. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледани по същество – неоснователна. Върховен административен съд, осмо отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. С решението, предмет на касационно оспорване, Административният съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на "Ясмин" ЕООД, против РА № Р16002414000681-091-001 от 31.03.2015 г., в частта потвърдена с Решение № 531 от 03.07.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП"-Пловдив досежно допълнително начислен ДДС в размер на 182 292, 52 лв., ведно със съответни лихви. Присъдени са и разноски на Д"ОДОП"-Пловдив в размер на 15 392,61 лв. Фактическите основания да се премине към облагане по аналог са констатациите в хода на ревизията, че през процесния период дружеството притежава Разрешение за търговия с тютюневи изделия и разрешение за търговия с вина, спирт и спиртни напитки. Получател е по фактури хранителни стоки, цигари, и др. от регистрирани по ЗДДС доставчици, без фактурите и закупените стоки да са осчетоводени от ревизираното лице. Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства, органът по приходите е приел, че "Ясмин" ЕООД, е получил стоките, описани в издадените от доставчиците, неосчетоводени фактури, които е реализирал на вътрешния пазар, като за тяхната продажба не е издаден документ. Получените приходи не са отчетени като такива, а са укрити. За да приеме, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, съдът е анализирал приложените по делото писмени доказателства, както и заключенията на ССЕ и СГЕ. Приел е, че основанието за облагане по особения ред е видно от подписаните лично от управителя на "Ясмин" ЕООД –Н. Петров, макар и на 5 бр. от получените фактури с доставчици "Кавен Орбико" ООД и "Табак груп" ООД. Така според съда правилна е преценката за извършване на ревизия по реда на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Посочено е, че т. к. основанието по чл. 122, ал. 1 е подкрепено с доказателства, по силата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното. Съдът е приел, че не е безспорно установено, че на останалите фактури не е положен подпис за получател от материално отговорните лица работещи в някои от 6 бр. търговски обекта на жалбоподателя. Безспорно от представените по делото пред първоинстанционния съд доказателства е установено, че в 6 обекта на "Ясмин" ЕООД са работили на трудов договор 6 бр. материално отговорни лица. Така мотивиран, въз основа на събраните доказателства и тези, приобщени с Протокол от предходно ревизионно производство, съдът е намерил за доказано наличието на укрити приходи и обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и е отхвърлил жалбата на ревизираното лице. Прието е, че правилно е начислен ДДС за д. п. м. 12.2008 г., м. 12.2009 г., м. 12.2010 г., м. 12.2011 г. -и м. 12.2012 г., в размер на 182 292,52 лв. и съответни лихви. Решението е частично неправилно. В случая няма спор, че през ревизирания период предметът на дейност на ревизираното лице е търговия на дребно. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, при наличие на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК, както е в процесния случай, фактическите констатации в РА се считат верни до установяване на противното. Но в конкретния случай не са налице такива основания. В случая при извършените насрещни проверки на доставчиците е установено издаване на процесните фактури и тяхното осчетоводяване, но други доказателства за реално предаване на стоките не са представени. Наличието само на фактури не е достатъчно, за да се обоснове реалност на доставката на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО - фактическо предоставяне на имущество, с което лицето може да се разпорежда като собственик. Съгласно ССчЕ спорните фактури, за които се твърди, че ревизираното лице е получател, не са осчетоводени в счетоводството на "Ясмин" ЕООД. Няма други съпътстващи документи. От доставчиците са представени единствено само фактури, счетоводни сметки и писмени обяснения. Не е спорно, че посочените доставчици са контрагенти на ревизираното лице. Спорно по делото е дали "Ясмин" ЕООД е получател по фактурите. В случая липсва основание да се приеме, че стоките по процесните фактури са получени от ревизираното лице, а още по-малко да се счита, че тези стоки са реализирани от него с търговска надценка. Съдът е обосновал доводите си единствено с позоваване на ССЕ и СГЕ и наличието на подпис, положен от получателя – РЛ. По отношение на фактурите, за които няма данни, кой ги е подписал, не са осчетоводени в счетоводството на РЛ и не е налице плащане от РЛ, както и доказателства за получаването им в търговски обект на дружеството изводите на административния съд за законосъобразност на РА, в тази му част са неправилни, тъй като не са ангажирани достатъчно доказателства за наличие на предпоставките по ал. 1, т. 2 от чл. 122 ДОПК. Поради това неправилно и необосновано решаващият съд е приел, че изводите на ревизиращите органи за наличие на укрити доходи /чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК/ са обосновани и се подкрепят от събраните доказателства. В тежест на органа по приходите е да докаже наличието на последните. В случая при извършените насрещни проверки на доставчиците е установено издаване на процесните фактури и тяхното осчетоводяване, разполагат с кадрова и материална обезпеченост, но годни доказателства за реално предаване на стоките не са представени. Посочено е, че транспорта до получателя по фактурите е за сметка на доставчиците, както и че плащанията са в брой, но не е ясно къде е доставяна стоката. Заявките и доставките са ставали на място при клиента, чрез разносна търговия извършена от служители на фирмата или на място в склада на доставчика. Следва да се отбележи, че ЗДДС и ЗСч липсва изискване за подпис на получателя по фактурата, но както приема в практиката си органът по приходите, непредставянето на други доказателства, освен издадена фактура (независимо подписана или не), налага извода за липса на реално предаване, респ. получаване на стоката. Касационната инстанция намира, че единствено счетоводното отразяване при доставчиците на издадените фактури и подписани от получател фактури/в случая дори МОЛ/, не е основание да се приеме, че същият действително е получил стока по тях, както и че впоследствие е продал същата и е реализирал оборот, съответно приход. В процесния случай представените от доставчиците фактури за продадени различни видове хранителни стоки, тютюневи изделия и др., не са подкрепени с доказателства за реалност на доставката на родово определени вещи - липсват приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и каквито и да е било други документи, от които да е видно, че правото на собственост върху фактурираните стоки е прехвърлено на дружеството, чрез индивидуализирането или предаването на последните. В тази насока е необоснован изводът на съда за правилност на атакувания РА, в тази му част, поради установяване факта на реалното получаване на стоката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Установяването на укрити доходи чрез реализирани продажби на получени, но неосчетоводени стоки, включва доказване на начина на По отношение на счетените като неосчетоводени фактури с положен подпис на управителя на ревизираното лице издадени през д. п. м. 02, 05, 09,2011 г. следва да се има предвид следното: Видно от ССчЕ на л. 21 от д. за същите дължимия ДДС за периода м. 12.2011 г. е в размер на ДДС 485,23 лв. и лихва в размер на 158,98 лв. По отношение на тях в касационната жалба не се оспорва наличие на извършени сделки от доставчици в полза на ревизираното лице, както и последващи продажби, поради което може да се приеме, че е налице наличието на укрити доходи от продажби на съответните стоки за посочените данъчни периоди, поради което законосъобразно с РА е извършено начисляване на ДДС в посочения размер, ведно с прилежащи лихви за забава за м. 12.2011 г. Ясно са конкретизирани фактурите, по които като получател е посочен управителя на РЛ. Следователно РЛ дължи ДДС за продажби, каквито не се оспорват, като извършени в касационната жалба. РА, в частта на определените задължения по ЗДДС за д. п. м. 12. 2011 г. в размер на ДДС 485,23 лв. и лихва в размер на 158,98 лв. по 5 броя фактури с №№ 4200635886 от 04.02.2011 г. 1721839261 от 08.09.2011 г. 1721839262 от 08.09.2011 г. 1721839550 от 16.09.2011 г. и 7000001048 от 28.05.2011 г. е законосъобразен. Спорът е изяснен от фактическа и правна спора, поради което следва да бъде решен по същество, като РА се потвърди, единствено, в частта относно определените на "Ясмин" ЕООД задължения по ЗДДС за д. п. м. 12. 2011 г. в размер на 485,23 лв. и лихва в размер на 158,98 лв. При този изход на процеса, решението на административния съд следва да бъде отменено и в частта, в която "Ясмин" ЕООД е бил осъден да заплати на Дирекция "ОДОП"- Пловдив при ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 15392,61. Относно разноските: За касационното производство "ЯСМИН" ЕООД е направило разноски съгласно приложен списък в размер на 15 449,18 лв. Съобразно уважената част от жалбата на дружеството се дължат разноски в размер на 15407,66 лв. На дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив за касационната инстанция се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Следователно на "Ясмин" ЕООД се дължат разноски по компенсация в размер на 14 762,46 лв. Воден от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение