Решение № 5829 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3230/2015 г.

Решение № 5829 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3230/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на кмета на община Червен бряг против решение от 21.01.2015 г., постановено по адм. дело № 252/2014 г. на Административен съд град - Плевен /АСП/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Недялко Йотков Недялков, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Ответникът - Веселин Тонев Илиев не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АС - Плевен е отменил по жалба на Недялко Йотков Недялков и Веселин Тонев Илиев писмо изх. № 45-002/24.02.2014 г. на кмета на община Червен бряг за достъп до обществена информация по заявление вх. № 44-В-102/12.02.2014 г. и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление вх. № 44-В-102/12.02.2014 г. подадено от Недялко Йотков Недялков от гр. София и Веселин Тонев Илиев от гр. Червен бряг са поискали от кмета на община Червен бряг да им бъде предоставен достъп до обществена информация, относно следното: документите, свързани с разделянето на имот № УПИ VII-2488 кв. 180 за гр. Червен бряг и кореспонденцията между кооперация "Изгрев - М" и община Червен бряг, Данаил Георгиев Данов и община Червен бряг, Дико Велинов Диков и община Червен бряг от 01.01.2004 г. до 08.02.2014 г., свързана с горецитирания имот; документите отнасящи се за § 29 от ЗСПЗЗ за ликвидирането на ТКЗС "Комуна" гр. Червен бряг, които Общината не е изпратила на Държавен архив; данни за местоработата на чл. на комисията по ЗОП с име Павлин Благоев Фильовски към 21.07.2009 г., цитиран в заповед № РД-09-483/21.07.2009 г. на кмета на община Червен бряг във връзка с чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 34, ал. 1 от ЗОП; документация за предоставяне на концесия за добив на мергеле находище "Червен бряг" /Баночовкото/, площ 206501 кв. м., кореспонденция между общината и фирмата концесионер. В оспорения отказ административният орган е изложил мотиви, че за да бъде предоставен достъп до информация по реда на ЗДОИ е необходимо да бъде подадено Заявление за достъп до обществена информация по образец в Центъра за услуги и информация на граждани, намиращ се в сградата на Общинска администрация - гр. Червен бряг съгласно чл. 14, ал. 1 във връзка с чл. 21 от Вътрешните правила за предоставяне на достъп до обществена информация, утвърдени със заповед № РД-09-545/24.10.2013 г. на кмета на община Червен бряг, както и че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). В мотивите на решението е прието, че оспореният изричен отказ е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с разпоредбите на чл. 38 и 39 от ЗДОИ, който задължават субектите по чл. 3 от закона да се произнесат с мотивирано решение в законоустановения срок по подаденото заявление за достъп до обществена информация дори и в случаите на отказ тя да бъде предоставена. Прието е също така, че законодателят е въвел конкретни изисквания към съдържанието на заявлението за достъп, като съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДОИ е необходимо описание на исканата информация, а съгласно т. 3 на цитирания текст следва да бъде посочена предпочитаната форма на предоставяне на тази информация, като в случая заявлението подадено от Недялко Йотков Недялков и Веселин Тонев Илиев съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 25, ал. 2 ЗДОИ, поради което е редовно от формална страна и органът е бил длъжен да се произнесе по същество на искането. Прието е, че със заявлението е поискан достъп до информация, като същото не е в съответствие с чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, като липсва посочване на предпочитаната форма за предоставянето му, но същото не води до оставянето му без разглеждане. По тези съображения изричният отказ е отменен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по искането на заявителя, с дадени указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В мотивите на решението на АС - Плевен правилно е прието, че решението на кмета на община Червен бряг е издадено в противоречие с нормативната уредба и следва да бъде отменено, а преписката - върната на органа за ново произнасяне. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че липсва посочване от органа на основания за отказ да се предостави исканата информация. Изводите на Административен съд - Плевен, че липсата на посочване предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация, не води до нередовно искане за достъп до обществена информация, поради несъответствие с чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗДОИ, са правилни. В подкрепа на направения от съда извод следва да се посочи, че законодателят е въвел конкретни изисквания към съдържанието на заявлението за достъп, като съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДОИ е посочено, че ако в заявлението не се съдържат данните по ал. 1, т. 1, 2 и 4, то се оставя без разглеждане, като от основанията за оставяне на заявлението без разглеждане изрично е изключена разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, предвиждаща посочване на предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация. В случая заявлението на Недялко Йотков Недялков и Веселин Тонев Илиев съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 25, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗДОИ, поради което е редовно от формална страна и органът е бил длъжен да се произнесе по същество на искането. Доказателства за изпълнение на визираната законова процедура към административната преписка липсват, поради което правилно съдът е приел незаконосъобразност на отказа и на това основание. Предвид на изложеното, решението като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от касационния ответник за присъждане на разноски по делото, административният орган следва да бъде осъден да заплати на същия 150 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение