Решение № 8070 от 24.7.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл.160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Крест Ком ЕООД, чрез адв. Д. Балкански срещу решение 5106 от 27.07.2022 г. по адм. дело 9858/2021 г. по описа на Административен съд София град.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р-22221020002476-091-001/08.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 1286/23.08.2021 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. София в частта, в която са установени допълнително задължения по ЗКПО за данъчни периоди от 2016 до 2019 г. в общ размер на 23 503. 74 лева и съответните лихви в размер на 6 676. 91 лева и задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.09.2016 г. до 31.07.2017 г., м. 10. 2017 г., от 01.03.2019 до 31.07.2019 г., от 01.10.2019 г. до 31.12.2019 г., в общ размер на 25 188. 89 лева и съответните лихви в размер на 9 128. 28 лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва като неправилни и необосновани изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на РА в отделните негови части досежно съответните основания за преобразуване на финансовия резултат и относно основанията за отказано право на приспадане на данъчен кредит за процесните данъчни периоди. Иска отмяната на решението заедно с отмяната на процесния РА. Претендира разноски.

Ответната страна директорът на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Л. Иванова оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл.218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е и частично основателна.

Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил РА Р-22221020002476-091-001/08.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 1286/23.08.2021 г. на директора на дирекция "ОДОП - гр. София в частта, в която са установени допълнително задължения по ЗКПО за данъчни периоди от 2016 до 2019 г. в общ размер на 23 503, 74 лева и съответните лихви в размер на 6 676, 91 лева и задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.09.2016 г. до 31.07.2017 г., м. 10. 2017 г., от 01.03.2019 до 31.07.2019 г., от 01.10.2019 г. до 31.12.2019 г., в общ размер на 25 188, 89 лева и съответните лихви в размер на 9 128, 28 лева.

Така установените с РА задължения са формирани в резултат на:

1. В частта по ЗКПО:

В хода на ревизията е установено, че дружеството е формирало данъчни загуби за 2014 г. и 2015 г., съответно в размер на 11 539,10 лева и 93 282, 57 лева, които подлежат на приспадане през следващите 5 години.

1.1.За 2016 г. РЛ е подало декларация по чл. 92 ЗКПО с декларирана счетоводна печала от 5 781,11 лева и данъчен финансов резултат 0,00 лева, както и данъчна загуба от предходни години общо в размер на 104 821,67 лева.

За 2016 г. е увеличен декларираният финансов резултат: - на основание чл. 16, ал. 1 ЗКПО със сумата от 60 100,00 лева, съставляваща неотчетени приходи от продажба на МПС, продадени на стойност, значително по-ниска от пазарната им цена; - на основание чл. 78 ЗКПО със сумата от 5600 лева - неотчетени приходи от наем на мотоциклети Кавазаки; - на основание чл.26, т. 1 ЗКПО със сумата от 65 316,07 лева - неправомерно отчетени разходи за гориво-смазочни материали, застраховки и наем МПС; - на основание чл. 16, ал. 1 ЗКПО със сумата от 7 882,00 лева, съставляваща наем на апартамент; - на основание чл. 78 ЗКПО със сумата от 32 281,20 лева неотчетени приходи от лихви.

За 2016 г. е намален декларираният финансов резултат със сумата от 8 788,72 лева с отчетени разходи за амортизации.

В резултат на извършеното преобразуване на ФР е установена данъчна печалба от 92 628,38 лева и дължим корпоративен данък в размер на 9 262,84 лева.

1.2.За 2017 г. дружеството е подало декларация по чл. 92 ЗКПО с деклариран счетоводен финансов резултат загуба в размер на 69 188,74 лева и формиран данъчен финансов резултат загуба в размер на 69 1118,02 лева.

Извършено е увеличение на ФР: - на основание чл.26, т. 1 ЗКПО с отчетени разходи за гориво смазочни материали, застраховки и наем МПС; - на основание чл. 78 ЗКПО със сумата от 1400 лева неотчетени приходи от наем за мотоциклети Кавазаки; на основание чл. 78 ЗКПО със сумата от 32 193, 00 лева неотчетени приходи от лихви.

Извършено е намаление на ФР на основание чл. 54, ал.1 ЗКПО със сумата от 6 740,53 лева отчетени разходи за амортизации.

В резултат на извършеното преобразуване на ФР за 2017 г. е установена данъчна печалба от 17 326,28 лева и дължим корпоративен данък в размер на 1 732,63 лева.

1.3. За 2018 г. дружеството е подало декларация по чл. 92 ЗКПО с декларирана счетоводна печалба в размер на 81 029,77 лева, приспадната е загуба от минали години в размер на 81 107,77 лева и е формиран данъчен финансов резултат -0,00 лева.

За 2018 г. е увеличен декларираният финансов резултат на основание чл. 78 ЗКПО със сумата от 32 193,00 лева неотчетени приходи от лихви и същият е намален на основание чл. 54, ал. 1 ЗКПО със сумата от 11 871, 70 лева неправомерно отчетени разходи за амортизации.

В резултат на извършеното преобразуване е установена данъчна печалба в размер на 125 082,73 лева и дължим корпоративен данък за 2018 г. в размер на 12 508,27 лева.

1.4. За 2019 г. РЛ е подало декларация по чл. 92 ЗКПО с декларирана счетоводна загуба от 728 639,78 лева и е формирана данъчна загуба в размер на 720 807,21 лева.

За 2019 г. е извършено увеличение на декларирания финансов резултат: - на основание чл. 78 ЗКПО със сумата от 11 000,00 лева неотчетени приходи от продажба на лек автомобил с рег. [рег. номер], марка Тойота Ланд Круизер, закупен на 13.10.2014 г. ; - на основание чл. чл.16, ал.1 и чл. 78 ЗКПО със сумата от 685 138, 84 лева - отписани вземания по договори за заем и на основание чл. 78 ЗКПО със сумата от 10 357,44 лева неотчетени приходи от ел. енергия.

Намален е декларираният ФР на основание чл. 54, ал. 1 ЗКПО със сумата от 11 531,96 лева отчетени разходи за амортизации.

В резултат на извършеното преобразуване на ФР за 2019 г. е установена данъчна загуба в размер на 2 778,97 лева.

1. В частта по ЗДДС:

2.1. на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС е доначислен ДДС в общ размер на 2 071,49 лева във връзка с неиздадени фактури за платена ел. енергия относно отдаден под наем от РЛ обект;

2.2.на чл. 86, ал. 1 ЗДДС е доначислен ДДС в общ размер на 1400,00 лева във връзка с неиздадени фактури за м.09, м.10,м.11 и м. 12.2016 г. и м.01.2017 г. за наем на 2 бр. мотоциклети Кавазаки по договор за наем от 01.12.2015 г. с Рунитекс ЕООД /наемател/;

2.2. за м.10.2017 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 6018,00 лева по 4 бр. фактури, издадени от Товер груп ЕООД с предмета услуга по договор;

2.3. отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3052, 56 лева по 2 бр. фактури, издадени от Строй Билд Къмпани ЕООД с предмет доставка и монтаж на климатици;

2.4. отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури с предмет горива и смазочни материали, издадени от ОМВ България ООД и Ем Комплект Сервиз ООД

2.5. отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 5 293,44 лева по 9 бр. фактури, издадени от Лизингова къща София Лизинг ЕАД с предмет наем на лек автомобил Мини Купър.

Съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентни органи по приходите, в установената форма и е мотивирал извод за материална законосъобразност на РА във всичките му части досежно преобразуването на ФР за процесните 2016 г. ,2017 г., 2018 г. и 2019 г. и относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Товер груп ЕООД, Строй Билд Къмпани ЕООД, ОМВ България , Ем Комплект Сървиз ООД и Лизингова къща София Лизинг ЕАД и доначисления ДДС за съответните данъчни периоди.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно по следните съображения:

Във връзка с доводите на касационния жалбоподател за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост на постановения съдебен акт касационната инстанция намира следното с оглед отделните пунктове на оспорения РА:

1. В частта по ЗКПО:

1.1.Решението в частта на приетия за материалнозаконосъобразен РА относно корекцията на отчетени разходи по амортизации по години, както следва: за 2016 г. в общ размер на 6027,52 лева / 3040, 00 лева за апаратура за озвучаване и 2 987,52 лева за МПС; за 2017 г. в размер на 2987, 52 лева; за 2018 г. в общ размер на 5 454,90 лева / 750,00 лева за МПС и 4 704,90 лева за мотоциклетите Кавазаки/ и за 2019 г. 5204,72 лева /500,00 лева за МПС и 4 704,72 лева за мотоциклети Кавазаки/, в частта на увеличението на ФР на основание чл.26, т.1 ЗКПО с непризнатите разходи в размер на 44 687,21 лева за 2016 г. и 16 150, 71 лева за 2017 г. за гориво-смазочни материали на МПС, в частта на увеличението на ФР за 2016 г. и 2017 г. на основание чл.26, т. 1 ЗКПО със суми в размер на 702,54 лева и 1405,08 лева относно застраховка Автокаско и относно увеличението на ФР за 2016 г. и 2017 г. на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО със суми в размер на 19 926,32 лева и 28 554,98 лева, представляващи разходи за външни услуги по фактури, издадени от Лизингова къща София Лизинг ЕАД, е правилно.

На първо място, спорният въпрос между страните е дали действително са експлоатирани процесните автомобили, т. е. дали са използвани за икономическата дейност на касатора, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗКПО преустановява се начисляване на амортизация, когато активът временно не се използва. Това е така, защото амортизацията се начислява само ако активът носи икономическа изгода. Поради това не е достатъчно той да бъде счетоводно заприходен като актив, а да се използва като такъв за икономическата дейност на собственика му.

При липсата на доказателства за процесните периоди за реално ползване за дейността на дружеството на процесните автомобили Мини Купър и Тойота Ланд Круизър правилно съдът е възприел констатациите в ревизионния акт, че автомобилите не са използвани за икономическата дейност на дружеството и законосъобразно с РА е приложена нормата на чл.59, ал.1 ЗКПО.

На второ място, правилно е приел съдът, че е налице материалноправното основание по чл. 26, т. 1 ЗКПО за увеличение на ФР с разходите за гориво и смазочни материали, за застраховки Автокаско на МПС и по фактурите за наем, издадени от Лизингова къща София лизинг ЕАД /за наем на Мини купър/, доколкото не е установено процесните МПС да са използвани за дейността на дружеството. Приложените към жалбата до решаващия орган копия на пътни листа правилно не са ценени от съда. Към тях липсват допълнителни документи командировъчни заповеди, отчети или други такива, доказващи целта на пътуването на водача на МПС / управителя на РЛ Г. Семерджиев/ по съответния маршрут.

1.2. Решението относно приетия за законосъобразен РА в частта относно увеличението на ФР за 2016 г. и 2017 г. със сумите съответно от 5600 лева и 1400 лева във връзка с неотчетени приходи от наем на 2 бр. мотоциклети Кавазаки по договор от 01.12.2015 г. с Рунитекс ЕООД, на основание чл. 78 вр. чл. 16, ал. 1 ЗКПО е неправилно.

Констатирано е, че за едногодишния срок на договора фактури са издадени за месеците 01. до 08.2016 г. и за м.02.2017 г. на обща фактурна стойност 26 596,07 лева, в т.ч. за наем по договора 15 120,00 лева с ДДС. Както приходните органи установяват, че няма фактуриран наем за м.09 до м.12.2016 г. и за м. 01.2017 г.

АССГ не е ценил представеното споразумение от 31.08.2016 г., по силата на което страните по договора от 01.12.2015 г. се споразумяват процесните 2бр. мотоциклети Кавазаки да не се ползват от наемателя и да се върнат на наемодателя през м.09. до м. 12.2016 г. и м. 01.2017 г. В същото споразумение е посочено, че за тези периоди наемателят не дължи наем на наемодателя.

В процесния случай видно от констатациите на в.л. Атанасов по заключението по ССчЕ от счетоводните записвания по фактури, издадени от Крест Ком ЕООД на Рунитекс ЕООД за наем, управление, администриране и консумативи, в т.ч. по договор за отдаване под наем на 2 бр. мотоциклети Кавазаки, отчетените приходи при РЛ са в размер на 12 600 лева без ДДС, отнасящи се за наем на МПС за м.01 до м.08.2016 г. и м.02.2017 г. Вещото лице е извършило проверка в счетоводството на Рунитекс ЕООД и е констатирало, че отчетените разходи по дебита на сметка 602 Разходи за външни услуги са в размер на 12600,00 лева без ДДС и те се отнасят за наем на МПС за м. 01. до м.08.2016 г. и м. 02.2017 г. Това означава, че действително за процесните периоди м.09 до м.12.2016 г. и м.01.2017 г. РЛ не е получавало приходи от наем по горецитирания договор и не е налице основание по чл. 78 вр. чл. 16, ал. 1 ЗКПО за увеличение на ФР за процесните 2016 г. и 2017 г. с горепосочените суми.

С оглед на горното, решението в тази част като неправилно следва да се отмени.

1.3. По отношение на извода на съда за законосъобразност на РА в частта относно извършеното увеличение на ФР със сумите от 60 100,00 лева и 11 000, 00 лева за процесните 2016 г. и 2019 г. във връзка неотчетени приходи от продажба на МПС, продадени на стойност, значително по-ниска от пазарната им цена, касационната инстанция обосновава следното:

Основателен е доводът на касатора, че съдът безрезервно е кредитирал експертната оценка от м.03.2018 г. относно пазарната стойност на продадените от дружеството автомобили / без Тойота Ланд Круизер/ към съответната дата през 2016 г. / на л. 543 л. 542 от приложенията по делото/ и експертната оценка от м.11.2020 г. относно пазарната стойност към 16.04.2019 г. на л.а. Тойота Ланд Круизер / на л. 580 л. 579 от приложенията по делото/. Двете експертни оценки, приети в хода на ревизията и констатациите в тях, не са анализирани от решаващия съдебен състав и същият е възприел, без надлежна обосновка, приетото от приходните органи за наличие на отклонение от данъчното облагане по чл. 16, ал. 1 ЗКПО, доколкото продажната стойност на автомобилите през 2016 г. и съответно през 2019 г. е значително по-ниска от пазарната им цена.

Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Според § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО пазарна цена е цената по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, т.е. сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Разпоредбата на § 1, т. 10 ДР ДОПК изрично посочва методите за определяне на пазарната цена, като препраща към реда и начина, регламентиран с Наредба Н-9/14.08.2006 г. на Министъра на финансите.

При тази нормативна уредба, в тежест на органите по приходите е да докажат, че е налице отклонение от данъчно облагане.

В процесния случай съдът не е разгледал по какъв метод са определени пазарните стойности на автомобилите и дали избраният метод е някой от разписаните в Наредба Н 9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, издадена от министъра на финансите. В двете оценки е отразено, че е използван методът на сравнимите неконтролирани цени, но конкретен анализ дали действително е приложен този метод / съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредбата/ не е извършен от решаващия съд. Такава преценка не следва да бъде правена от настоящата касационна инстанция за първи път, тъй като би лишила страните от решаването на спора в тази част от две съдебни инстанции.

Следователно, решението в посочената част подлежи на отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ, който дължи самостоятелна преценка на констатациите на вещите лица по двете експертни оценки, приети в хода на ревизията. Необходимо е да се извърши и анализ на заключението по съдебно-оценителната експертиза. Съдът следва да формира съображения дали е използван методът на сравнимите неконтролирани цени по смисъла на Наредба Н 9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, издадена от министъра на финансите. В заключение да се направи извод дали е установено отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗКПО, т.е. дали продажната стойност на процесните автомобили е значително по-ниска от пазарната им цена и съответно, дали законосъобразно с РА е извършено увеличение на декларирания ФР за 2016 г. със сумата от 60 100,00 лева и за 2019 г. със сумата от 11000,00 лева относно неотчетени приходи от продажба на МПС.

1.4.Решението, с което съдът е отхвърлил жалбата на Крест Ком ЕООД срещу РА относно начислените приходи от лихви за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. във връзка с договора за заем от 24.09.2007 г., сключен с Д. Стоянова, е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и същото следва да бъде отменено с връщане на делото на друг състав на АССГ в тази му част поради следните съображения:

Установено е, че с договор за паричен заем от 24.09.2007 г. Крест Ком ЕООД е отпуснало заем за сумата от 300000,00 лева на физическото лице Д. Стоянова, за срок от 5 години. В чл. 9 от договора е уговорено, че се дължи лихва в размер на законната лихва за съответния период на забава. Приходните органи констатират, че заемът е осчетоводен по сметка 225 Предоставени дългосрочни заеми в лева , но не са отчетени приходи от лихви. С РА е обосновано приложението на СС18 за признаване на приход от лихви по процесния договор. С експертна оценка 24-00-789#12 от 23.11.2020 г. в рамките на ревизията е определена пазарна стойност на прихода от лихви за периодите от 2016 г. до 2018 г., при лихвен процент 10,59 %. Приходните органи са приели долната граница на пазарната стойност на прихода от лихви: за 2016 г. 32281,20 лева, за 2017 г. 32 193,00 лева и за 2018 г. 32 193,00 лева.

Допълнително с жалбата до решаващия орган е представено споразумение от 24.09.2007 г., сключено с Д. Стоянова, съгласно което страните по договора за паричен заем от 24.09.2007 г. се споразумяват заемателят да дължи годишна лихва в размер на 6 % от заетата сума за всяко година до окончателното погасяване на заема, която да стане дължима и изискуема от заемателя на 24.09.2014 г. и да бъде платена заедно с погасяването на заема, което да стане на 24.09.2014 г. в брой или по банков път, с една вноска от 300 000 лева за погасяване на главницата и с една вноска за погасяване на лихвата.

Това споразумение не е кредитирано от съда и съдът бланкетно е приел, че законосъобразно с РА на основание чл. 78 ЗКПО е увеличен декларираният ФР с приходите от лихви, които е следвало да бъдат отчитани текущо през съответната година.

Така формираният извод е необоснован.

Дефиницията за пазарна лихва се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 32 ДР ЗКПО. Според нея "пазарна лихва" е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката - форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитният риск и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя или лизингополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата. ".

Методите за определяне на пазарната лихва са дефинирани в Наредба Н 9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, издадена от министъра на финансите. Нормата на чл. 3 от наредбата определя методите, които са свързани с прилагането на чл. 16, ал. 1 ЗКПО, като прилагането на методите за определяне на пазарните цени има за цел постигане на резултат, който би бил постигнат в обичайни търговски или финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими условия чл. 4 от наредбата. Нормата на чл. 5 наредбата посочва, че методите за определяне на пазарните цени се прилагат въз основа на сравнение между контролирана и съпоставима неконтролирана сделка.

В процесния случай в хода на ревизията е приета експертна оценка, изготвена от М. Попова /съдържаща се на л. 594 л. 579 от приложенията към делото/, в която е посочено, че е използван методът на сравнимите неконтролирани цени / т. 6 от оценката/.

Така изготвеното заключение не е анализирано от решаващия съдебен състав, а същият е бил длъжен да го обсъди с оглед застъпеното служебно начало в административния процес и правомощията на съда в производството по оспорване на ревизионни актове / съдът е винаги инстанция по същество/. Видно от посоченото в експертната оценка, за определяне на размера на пазарната лихва по сключения договор за заем за посочените периоди, вещото лице е ползвала статистически данни на БНБ за периодите от 2007 г. до 2018г. В отделни таблици 5 7 от оценката са дадени данни по отношение на публикуваната на сайта на БНБ информация за лихвената статистика за кредити на домакинства в периода 2007 г. 2015 г. , съставляваща обобщена информация за лихвената статистика за размерите на лихвите, определени от банките при предоставяне на парични средства под различни форми. В таблица 8 от оценката се съдържат данни относно публикуваната на сайта на БНБ информация за лихвени проценти по депозити на междубанковия пазар в лева за периода 2007 г. 2015 г. В таблица 10 е дадена пазарна информация за лихви по кредити съгласно сключени договори с банки от различни търговски дружества. Според експерта годишната лихва по договора е изчислена като долна и горна граница за всеки от периодите, като ревизиращите органи приемат долната граница от 10,59 % годишна лихва за съответния период.

Видно от мотивите на съдебния акт съдът не е разгледал изготвената в хода на ревизията експертна оценка и не е формирал съображения дали е приложен методът на сравнимите неконтролирани цени по Наредбата за определяне на годишната лихва по процесния договор за заем и съответно, как е формиран размерът на прихода от лихви за всяка една от годините. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредба Н-9/2006 г. методът на сравнимите неконтролирани цени съпоставя цената за продукти и услуги по контролирана сделка с цената за продукти или услуги по съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими условия. За да е съпоставима с контролираната сделка, неконтролираната такава следва да отговаря на следните поне на едно от двете условия, посочени в алинея втора на чл. 18 от наредбата 1. различията между сравняваните сделки или между лицата, участващи в тях, не влияят съществено върху цената при пазарни условия; или 2. могат да се извършат корекции по чл. 11. Използваният метод на сравними неконтролирани цени изследва директно пазарната цена. Това обуславя извод, че при избора на съпоставими сделки следва да се отчете характеристиката на стоката или услугата като водещ ценообразуващ фактор. Анализът на продуктовата съпоставимост изисква преценка на обстоятелства, свързани с конкретни сделки и фактори, отчитащи характеристиката на продукта, условията на сделката, пазарни условия, бизнес стратегии и други, и в случай на съществени различия, се изисква извършване на корекции по реда на чл. 11 от наредбата, които отразяват ефекта от различията върху цената или печалбата.

Изложеното води до извод, че за да бъде приложен методът на сравнимите неконтролирани цени е необходимо контролираната и неконтролираната сделки да са съпоставими както по отношение на вида на стоката или услугата, така и по отношение на останалите договорни условия.

С оглед горното, спорът в тази част е останал неизяснен, което налага отмяната на решението и връщане на делото в тази му част на друг съдебен състав на АССГ, който да извърши анализ на констатациите на вещото лице по изготвената в хода на ревизията експертна оценка и да формира собствени мотиви дали пазарната лихва по процесния договор за заем е определена от приходните органи по някой от методите, разписани в Наредбата. В тази връзка да укаже доказателствената тежест в процеса и евентуално, при необходимост, да бъде назначена съдебно-оценителна експертиза за изясняване на този спорен въпрос. В заключение съдът е длъжен да мотивира крайния си извод дали е налице материалноправното основание за корекция на финансовия резултат по чл. 78 вр. чл. 16, ал. 1 ЗКПО със съответните суми от неотчетени приходи от лихви по договора за паричен заем, сключен на 24.09.2007 г. с Д. Стоянова за процесните данъчни периоди 2016 г., 2017 г. и 2018 г.

1.5. Решението е правилно относно приетия за материалнозаконосъобразен РА в частта на извършеното увеличение на декларирания ФР за 2019 г. със сумите по отписани вземания по двата договора за заем, сключени през 2007 г. с Д. Стоянова и с Крест Билдинг ЕООД/, на основание чл. 78 вр. чл. 16, ал. 1 ЗКПО.

Според касационния жалбоподател в процесния случай са изпълнени предпоставките по чл. 37, ал. 1 ЗКПО за отписване на вземанията по двата договора, като се позовава на два броя споразумения, които са представени за първи път с жалбата на РЛ срещу РА по административен ред. Тези споразумения правилно не са ценени от първоинстанционния съд.

Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗКПО, изр. второ, приходите и разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие, че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37.

Според чл. 37, ал. 1 ЗКПО, непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства: 1. изтичане на давностния срок на вземането, но не повече от 5 години, в който вземането е станало изискуемо; 2. възмездно прехвърляне на вземането; 3. производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчнозадълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането; 4. с влязло в сила съдебно решение е постановено ,че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането; 5. преди изтичане на давностния срок вземанията са погасени по силата на закона; 6. при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено признава се до размера на неудовлетворената част.

Правилно съдът е обосновал извод за недоказаност на условието за несъбираемост на вземанията, което е предвидено в чл. 34, ал. 1 ЗКПО. Не се установява наличието на активно поведение от страна на заемодателя / Крест Ком ЕООД/ за събиране на вземанията си по двата договора от заемополучателите няма данни за изпратени нотариални покани, предявени искове пред съда, сключване на определени споразумения между страните и др.

1.6. Решението е правилно относно формирания извод за законосъобразност на РА за корекция на декларирания ФР по реда на чл. 59, ал.1 ЗКПО с непризнатите разходи за амортизации, както следва за 2016 . 324,98 лева, за 2017 г. 556,81 лева, за 2018 г. 849,72 и за 2019 г. 849,72 лева.

Касае се за заведени в сметка 206 закупени активи / арка, два телевизора Панасоник, видеоприемник и музикална система/, за които няма доказателства, че са въведени в експлоатация са използвани за дейността на РЛ. Както в хода на ревизията, така и в рамките на съдебното производство не са ангажирани доказателства, които да оборят така формирания извод на съда.

1.7. Решението е правилно досежно приетия за законосъобразен РА относно увеличения ФР за 2018 г. със сумата от 10 357,44 лева, представляващи приходи от нефактурирана ел. енергия на наемателя Рагаци БГ ЕООД. Установено е, че за периодите от 10.09.2018 г. до 31.12.2019 г. РЛ е отчело разходи за ел. енергия в размер на 17024,11 лева без ДДС по фактури, издадени от Чез Електро България АД, а префактурирало разходи за ел. енергия на наемателя Рагаци БГ ЕООД в размер на 6666,67 лева без ДДС. Т.е. за разликата от 10 357, 44 лева е прието, че не е отчетен приход от ел. енергия /нефактурирана/ във връзка с отдадения под наем обект на дружеството.

1.8. Решението е правилно относно приетия за законосъобразен РА относно извършеното намаление на ФР за годишните данъчни амортизации за сграда и гараж за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г.

Приходните органи са констатирали, че дружеството притежава двуетажна масивна сграда от 207 ], обл. Свиленград, придобити на 23.03.2012 г. и че процесните имоти не се използват за стопанската дейност на РЛ.

Правилно не е ценен протокол за въвеждане в експлоатация от 23.03.2012 г., представен от дружеството с жалбата срещу РА по административен ред, в който е упоменато, че имотите ще се използват за провеждане на срещи с клиенти и доставчици. Няма доказателства, че така описаните два недвижими имота, макар да са заприходени от дружеството и да са включени в сметка 203 Сгради , се използват от РЛ за осъществяването на стопанската му дейност. Дружеството разполага с офис, находящ се в гр. София, [улица], където е адресът му на управление. Има и друг деклариран адрес за кореспонденция гр. София, [улица]. Няма доказателства, че имотите в [населено място] да са използвани за провеждане на срещи с клиенти и доставчици през процесните години.

1.9. Неправилен е изводът на съда за законосъобразност на РА относно увеличението на ФР със сумата от 7 882,00 лева за 2016 г. Според приходните органи това е пазарна цена на дължим наем на апартамент А8, находящ се в гр. София, бул. Симеоновско шосе, за който апартамент е установено, че през 2015 г. и 2016 г. е живял Л. Семерджиев / син на управителя на Крест Ком ЕООД/. Видно от експертната оценка, приобщена в рамките на ревизията е дадена пазарна цена на наема на процесния апартамент за 01.01.2015 г. 31.12.2015 г. Липсва оценка за посочения обект, отнасяща се до следващия данъчен период 2016 г. Доказателствената тежест е за приходните органи, поради което в тази част решението заедно с РА подлежи на отмяна.

1.10. Неправилно е решението относно формирания извод за законосъобразност за извършената корекция на ФР във връзка с отчетените разходи за амортизации по сметка 203 за получени СМР / по фактурите, издадени от Товер груп ЕООД/ и по сметка 206 за придобити 2 бр. климатици / по фактурите, издадени от Строй Билд Къмпани ЕООД/.

Настоящата касационна инстанция не споделя приетото от приходните органи и възприето от първостепенния съд, че доставките на СМР и на климатици не са действително получени от РЛ и неоснователно дружеството е начислявало амортизации върху тяхната стойност.

Въз основа на съвкупен анализ на доказателствата, изложен по-долу в частта по ДДС, се обосновава извода за доказаност на реалното извършване на процесните доставки на стоки / климатици/ и услуги / ремонтни дейности/ по процесните фактури, издадени от двамата доставчици. Това означава, че начислените от РЛ амортизации във връзка с получени СМР и климатици следва да бъдат признати за данъчни цели.

Като съобрази горното и с оглед спорния въпрос досежно установените с РА задължения за корпоративен данък за всяка една от процесните години 2016 г., 2017 г., 2018 г., както и по отношение на установената с РА данъчна загуба в размер на 2778,97 лева / вместо декларираната от дружеството в размер на 720 807,21 лева/ за д.п. 2019 г., решението на съда в тази част следва да се отмени и делото да се върне в тази част на друг състав на АССГ за ново разглеждане. При новото разглеждане новият състав е обвързан с мотивите на настоящата касационна инстанция, развити по-горе досежно законосъобразността или не на РА относно извършените корекции на ФР за съответните години, но дължи самостоятелна преценка на всички доказателства по делото и формиране на краен извод за законосъобразност или не на РА относно задълженията за корпоративен данък за отделните данъчни години. В тази връзка за изясняване на спорния въпрос какъв е размерът на задълженията за корпоративен данък за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и респ., размерът на данъчната загуба за 2019 г., е необходимо назначаването на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която да вземе предвид и увеличенията/ намаленията на ФР, признати за законосъобразни или не с настоящото съдебно решение, включително и вещото лице да работи с варианти на изчисление.

1. В частта по ЗДДС:

2.1.относно извършеното доначисляване на ДДС в общ размер на 1400,00 лева / по 280 лева за пет месеца/ във връзка с отдаване на наем на мотоциклет Кавазаки по договор за наем с Рунитекс от 01.12.2015 г.

Неправилен е изводът на АССГ за законосъобразност на РА в тази му част.

Констатирано е, че за едногодишния срок на договора фактури са издадени за месеците 01. до 08.2016 г. и за м.02.2017 г. на обща фактурна стойност 26 596,07 лева, в т.ч. за наем по договора 15 120,00 лева с ДДС. Както приходните органи установяват, няма фактуриран наем за м.09 до м.12.2016 г. и за м. 01.2017 г.

АССГ не е ценил представеното споразумение от 31.08.2016 г., по силата на което страните по договора от 01.12.2015 г. се споразумяват процесните 2бр. мотоциклети Кавазаки да не се ползват от наемателя и да се върнат на наемодателя през м.09. до м. 12.2016 г. и м. 01.2017 г. В същото споразумение е посочено, че за тези периоди наемателят не дължи наем на наемодателя.

В процесния случай видно от констатациите на в.л. Атанасов по заключението по ССчЕ от счетоводни записвания по фактури, издадени от Крест Ком ЕООД на Рунитекс ЕООД за наем, управление, администриране и консумативи, в т.ч. по договор за отдаване под наем на 2 бр. Мотоциклети Кавазаки, отчетените приходи са в размер на 12 600 лева без ДДС, отнасящи се за наем на МПС за м.01 до м.08.2016 г. и м.02.2017 г. Вещото лице е извършило проверка в счетоводството на Рунитекс ЕООД и е констатирало, че отчетените разходи по дебита на сметка 602 Разходи за външни услуги са в размер на 12600,00 лева без ДДС и те се отнасят за наем на МПС за м. 01. до м.08.2016 г. и м. 02.2017 г.

Това означава, че действително за процесните периоди м.09 до м.12.2016 г. и м.01.2017 г. РЛ не е получавало приходи от наем по горецитирания договор и съответно, за него не съществува задължение да издава данъчен документ и да начислява ДДС във връзка с доставка на услуга. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Съгласно чл. 86, ал. 2 данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. В процесния случай не е налице материалноправното основание по чл. 86, ал. 2 ЗДДС за доначисляване на ДДС за процесните данъчни периоди поради липса на облагаема доставка на услуга. Съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4 данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, т.е. данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена. След като за така описаните периоди реално не е действал процесният договор за наем, няма извършване на услуга по предоставяне под наем на процесните 2 бр. мотоциклети от РЛ в полза на Рунитекс ЕООД, то в нарушение на материалния закон с РА е доначислен ДДС за описаните данъчни периоди.

Решението в тази част е неправилно и следва да се отмени, като се отмени и РА в посочената част.

2.2.относно отказаното за м.10.2017 г. право на приспадане на данъчен кредит в размер на 6018,00 лева по 4 бр. фактури, издадени от Товер груп ЕООД с предмет услуга по договор.

Решението в тази част е неправилно.

Приходните органи са формирали извод, че процесните фактури за СМР не отразяват реални доставки на услуги по смисъла на чл. 9 ЗДДС, като са приели липсата на доказателства за вложените материали и рисковия профил на доставчика. Не са кредитирали договорите и приемо-предавателните протоколи към тях.

Съдът е възприел констатациите на данъчните органи, като се е мотивирал, че липсват приложени писмени доказателства, удостоверяващи закупуването на материалите, вложени в обекта, както и предаване на самите материали на Товер груп ЕООД в съответствие с уговореното в чл. 18 от договора, както и няма данни за използвана строителна техника от доставчика за изпълнение на част от възложените услуги, описани в приемо-предавателния протокол от 04.10.2017 г.

Така приетото от АССГ е необосновано и е в нарушение на материалния закон.

В хода на ревизията от доставчика са представени 4 бр. договори за извършване на ремонтни дейности заедно с двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, отнасящи се до следните обекти на РЛ обект в гр. София, [жк], [улица] , [жк], [улица]. Описаните ремонтни дейности включват къртене, товарене, извозване на строителни отпадъци, шпакловане, фина шпакловка, поставяне на гранитогрес, монтаж цокъл гранитогрес, боядисване с латекс, монтаж на умивалници, усилване на отвори за врати в преградни стени от гипсокартон, монтаж на прозорци, монтаж на врати, монтаж на ел. табло и направа на ел. инсталация и др. Посочените писмени документи не са оспорени от данъчната администрация, като единственият мотив за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит е липсата на доказателства за вложени строителни материали при извършване на СМР. От заключението по ССчЕ е видно, че: - по сметка 203 на Крест Ком ЕООД е заведена аналитична партида 2033 Магазин Арсеналски 81 и в отделна аналитична партида 20311 Ремонт Арсеналски 2017 са заведени 16 290,00 лева, колкото е фактурната стойност без ДДС за СМР по две от фактурите на Товер груп ЕООД за посочения обект; - в аналитична партида 20312 Ремонт офис Славище 2017 са заведени 13 800,00 лева, колкото е фактурната стойност на СМР без ДДС по другите две фактури на Товер груп ЕООД за посочения обект.

Следователно, установено е извършването на процесните ремонтни дейности в посочените два броя обекти на РЛ, като в приемо-предавателните протоколи са описани конкретните ремонтни дейности, единична цена и крайна цена. С оглед вида на ремонтни дейности не се изисква и специална строителна техника за осъществяването им. Освен това в договорите действително е упоменато, че възложителят следва да предостави материалите за извършване на ремонтните дейности, но това не означава, че на последния следва да му бъде отказано правото на приспадане на данъчен кредит по 4 бр. фактури, издадени от Товер груп ЕООД, доколкото съответните ремонтни дейности са извършени от доставчика на съответните обекти на възложителя. Налице е пряка и непосредствена връзка между осъществените услуги по ремонт в обектите на РЛ и икономическата дейност, доколкото декларираният пред НАП дейност е отдаване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти и съответно, единият от обектите е офисът, находящ се на [улица], където е адресът на регистрация на РЛ, а другият обект / кафе аперитив/ е отдаван под наем на трети лица / Гоуст ЕООД и Рагаци БГ ЕООД/

С оглед на горното, решението в частта на отхвърляне на жалбата на РЛ срещу РА в посочената част се явява неправилно и следва да се постанови друго с отмяна на РА относно отказания данъчен кредит в размер на 6018,00 лева по фактури 531 от 04.10.2017 г., 536 от 05.10.2017 г., 537 от 05.10.2017 г. и 547 от 09.10.2017 г., издадени от Товер груп ЕООД.

2.3. относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3052, 56 лева по 2 бр. фактури, издадени от Строй Билд Къмпани ЕООД с предмет доставка и монтаж на климатици.

Неправилен е изводът на АССГ за материална законосъобразност на РА в тази част.

Видно от доказателствата, събрани още по време на ревизията са представени фактура 1000000167 от 04.10.2017 г. е с предмет климатик FTXM25M / с външно и вътрешно тяло/ при цена 7465,00 лева и монтаж на стойност 420 лева или общо 7885,00 лева и ДДС 1 577,00 лева и фактура 1000000173 от 09.10.2017 г. с предмет - климатик FTXJ50MS при цена 7 167,80 лева и монтаж на стойност 210 или общо 7 337,80 лева и ДДС 1 475,56 лева. Към всяка от фактурите е приложена спецификация и приемо-предавателен протокол, двустранно подписани от доставчика и от изпълнителя, като е посочено, че климатик FTXM25M е монтиран в гр. София, [жк], [улица], а климатик FTXJ50MS - в гр. София, [адрес].

Съгласно приложените от ММС Инк ЕООД документи /на л. 534 л. 532 от приложението към делото/ адресът на монтаж на климатиците в полза на Строй Билд Къмпани ЕООД е гр. София, ул. Г. Колев, срещу бл. [номер].

Основният довод за непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури е, че съгласно представени от подизпълнителя документи двата климатика са монтирани на адрес гр. София, ул. Г. Колев, срещу бл. [номер].

При наличието на писмени документи / неоспорени от данъчната администрация/, от съдържанието на които се установява доставката и монтажа на 2 бр. климатици на обекти на ревизираното дружество и при липса на изложени каквито и да било данни за участие на РЛ в данъчна измама, отказът да се признае правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури е необоснован и постановен в нарушение на материалния закон. Не е ясна волята на приходните органи дали въобще не признават процесните доставки като неизвършени или като неизвършени от сочения във фактурата доставчик. Допълнително следва да се посочи, че видно от приложената по делото сметка 206 Стопански инвентар за процесната 2017 г. в началото на периода са заприходени 4 бр. климатици, като под номер 20665 и 2666 са включени още два броя климатици / единият с две тела/, на стойност 7377,80 лева и 7885,00 лева, която стойност съвпада със стойността по фактурите, издадени от Строй Билд Къмпани ЕООД. Това означава, че процесните 2 бр. климатици са заприходени от дружеството и по така описаните фактури на получателя следва да се признае правото на приспадане на данъчен кредит.

Решението като неправилно в посочената част следва да се отмени, като се отмени РА и в тази част.

2.5. Решението в частта на приетия от съда за законосъобразен РА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 5 293,44 лева по 9 бр. фактури, издадени от Лизингова къща София Лизинг ЕАД с предмет наем на лек автомобил Мини Купър, както и относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури с предмет горива и смазочни материали, издадени от ОМВ България ООД и Ем Комплект Сервиз ООД, е правилно.

Процесният автомобил е нает от РЛ, като липсват доказателства цитираното МПС да се използва за дейността на ревизираното дружество. Няма данни същият да е включен в активите на ревизираното дружество. С РА е прието, че не е изпълнено изискването по чл. 69, ал.1 ЗДДС, а именно стоките/ услугите да се използват за целите на извършването от регистрираното лице облагаеми доставки. Обосновано съдът е формирал същия извод, като приложените при обжалването по административен ред копия от пътни листа правилно не са ценени от него. Липсват други доказателства, от които да се заключи, че процесният автомобил се използва за целите на извършените от РЛ облагаеми доставки.

Същото се отнася и до отказания данъчен кредит по подробно описаните в РА / стр. 24 стр. 43/ фактури, издадени от ОМВ България ООД и Ем Комплект Сервиз за гориво и смазочни материали за д.п. м.09., 10, 11, 12, 2016 г., м.01, 02, 03, 04, 05, 06 и м. 10 2017 г., доколкото фактурите не могат се обвържат с ползването на автомобил за извършването на облагаеми доставки на дружеството.

2.6. Решението е правилно относно приетия за законосъобразен РА в частта на начислен ДДС в размер на 2 071,49 лева.

Установено, че с договор от 10.09.2018 г. магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. София, [улица], е отдаден под наем от РЛ на Рагаци БГ ЕООД. От датата на договора до 31.12.2019 г. Крест Ком ЕОДО е получавало фактури за изразходвана ел. енергия от Чез Електро България АД / подробно описани на стр. 20-21 от РД/, по които е приспаднало данъчен кредит, но разходите не са префактурирани на наемателя.

Към наемателя не са издадени фактури за м.03,04,05,06,07,10,11 и 12.2019 г. и не е начислен ДДС, поради което законосъобразно с РА на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС е доначислен ДДС в размер на 2071,49 лева.

По така изложените съображения, решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на РЛ срещу РА относно установените задължения за корпоративен данък за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и размера на установената данъчна загуба за 2019 г., следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на АССГ, който да съобрази мотивите на настоящата касационна инстанция относно законосъобразното или не увеличение/ намаление на ФР за съответните данъчни периоди.

Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на РЛ срещу РА относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 6018,00 по фактури 531 от 04.10.2017 г., 536 от 05.10.2017 г., 537 от 05.10.2017 г. и 547 от 09.10.2017 г., издадени от Товер груп ЕООД, както и в размер на 3052, 56 лева по фактура 1000000167 от 04.10.2017 г. и фактура 1000000173 от 09.10.2017 г., издадени от Строй Билд Къмпани ЕООД, както и в частта на доначисления ДДС в размер на 1400 лева във връзка с неиздадени фактури за наем към Рунитекс ЕООД, като неправилно следва да се отмени и да се постанови друго с отмяна на РА в посочените му част. Решението в останалата отхвърлителна жалбата на ревизираното дружество част срещу РА относно задълженията по ЗДДС е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Във връзка с разноските: На основание чл.161, ал. 1 ДОПК в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски в общ размер на 842, 74 лева с оглед уважената част на жалбата / отмяната на РА относно отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от Товер груп ЕООД и Строй Билд Къмпани ЕООД и доначисления ДДС за нефактуриран наем за отдадени под наем 2 бр. мотоциклети/.

В полза на ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1245, 39 лева на основание чл. чл.161, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / в редакцията преди изм. ДВ, бр. 88/2022 г./ за първата съдебна инстанция и в размер на 2546,19 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал.1 и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата / в редакцията след изм. ДВ, бр. 88/2022 г. / за касационната инстанция съобразно отхвърлената част от жалбата. Това означава, че решението в частта относно присъдените в полза на НАП разноски за сумата от 1245,39 лева следва да бъде оставено в сила, като се отмени за горницата до пълния присъден размер на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 464,93 лева. За настоящата касационна инстанция се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 2546,19 лева.

При новото разглеждане на делото в останалата му част новият съдебен състав се произнася и по разноските в настоящото касационно производство на основание чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и предл. 2, чл. 222, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на първо отделение