Решение № 3687 от 27.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1026/2016 г.

Решение № 3687 от 27.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1026/2016 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), гр. С., чрез юрк. Славова, против Решение № 7063/17.11.2015 г., постановено по адм. дело № 9911/2014 г. на Административен съд - С.-град (АССГ), с което е отменено Решение № 4639/9.07.2014 г. на зам. -председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлена молбата на М. А. М., гражданин на Ирак за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, и делото е изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне. В жалбата се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество. Ответникът - М. А. М., лично и чрез адв. Желев, се явява в съдебно заседание и оспорва касационната жалба. Изразява становище за нейната неоснователност и моли решението на административния съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Намира обжалваното решение за неправилно и изразява становище, че същото следва да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 87 от ЗУБ, решаващият съд е отменил Решение № 4639/9.07.2014 г. на зам. -председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ е отказано на М. А. М., гражданин на Ирак предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да мотивира този резултат съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 59 от АПК, но при нарушаване на процесуалноправните разпоредби, което е довело и до нарушение и на материалноправните разпоредби, поради което е приел, че оспореният административен акт е издаден незаконосъобразно. Съдът е установил, че със Заявление рег. № УП-4526/23.08.2012 г. до председателя на ДАБ, М. А. М. е поискал да му се предостави статут на бежанец в Р. Б.. Установил е още, че подадената молба от него е последваща по смисъла на § 1 от ДР на ЗУБ, като по първата подадена от него молба с рег. № Ж-10130/03.09.2010 г., с Решение № 419/16.08.2011 г. на председателя на ДАБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Същото е било отменено с решение № 5275/21.11.2011 г. по адм. дело 7628/2011 г. на Административен съд - С.-град, като с решение № 8636/15.06.2012 г. по адм. дело № 172/2012 г. на Върховния административен съд, трето отделение е било отменено посоченото решение на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на М. А. М. против решението на председателя на ДАБ. Административният съд е констатирал, че по второто заявление за закрила от страна на ответника по касация е бил предоставен Сертификат № 980-07-08076/19.10.2008 г. на ВКБООН, според който на лицето М. А. М. е признат статут на бежанец по мандата на ВКБООН от представителството на ВКБООН в Сирия. От анализа на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че декларираният статут на бежанец по мандата на ВКБООН от М. А. М. в хода на второто производство при интервюто по протокол с рег. № УП-4526/22.04.2014 г., заедно с предоставения Сертификат № 980-07-08076/19.10.2008 г. от офиса на ВКБООН в Сирия, формират заедно нов елемент, представен от кандидата, обосноваващ последващата му молба, съгласно изискването на чл. 4, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС, чл. 32, ал. 3, пр. 2 от Директива 2005/85/ЕО, респ. чл. 33, ал. 2, б. "г", пр. 2 от Директива 2013/32/ЕС. Н. е извод, че обстоятелството, че статута на бежанец по мандата на ВКБООН е новозаявено от чужденеца, а не новонастъпило, не го погасява като основание за международна закрила, нито по ЗУБ, нито по посочените по-горе директиви на ЕС, поради което непредоставянето на Сертификат № 980-07-08076/19.10.2008 г. от офиса на ВКБООН в Сирия в приключилото първо производство на чужденеца юридически не заличава предоставянето му по текущото второ производство и не е причина в неговите рамки това писмено доказателство да се пренебрегне. При съобразяване на това доказателство съдът е направил извод, че посочените от административния орган в мотивите на акта доводи, че М. А. М. не може да се ползва от разпоредбата на чл. 10 от ЗУБ, тъй като се е завърнал в Ирак през 2010 г. за 18 дни и доброволно се е възползвал от закрилата на държавата си по произход, вследствие, на което статутът му на бежанец по мандата на ВКБООН е прекратен на основание чл. 1С, т. 1 от Конвенцията от 1951 г. и чл. 11 от Директива 2004/83/ЕО са неправилни. Представянето му едва във второто производство пред административния орган не е основание за изключване на приложимостта на чл. 10 от ЗУБ. Съгласно посочения текст статут на бежанец се предоставя и на чужденец, намиращ се на територията на Р. Б., признат като бежанец по мандата на ВКБООН, поради което е приел, че администрираният от ВКБООН режим по Устава на СВКБООН е отделен от прилагания от договарящите се страни по Конвенцията от 1951 г. и Протокола от 1967 г. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административен съд - С.-град е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Настоящата инстанция, предвид представените по делото доказателства, намира за правилен и законосъобразен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - предоставяне на статут на бежанец и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ - предоставяне на хуманитарен статут по отношение на М. А. М.. С оглед факта, че подадената молба за закрила е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, както и, че М. А. М., в проведеното административно производство, не е посочил никакви нови обстоятелства и причини, поради които не желае да се завърне в родината си, то законосъобразно административният орган е отхвърлил молбата му за предоставяне на статут. В настоящият случай е приложима разпоредбата на чл. 13, т. 5 от ЗУБ, която предвижда, че молбата на чужденец за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът е подал последваща молба, в която не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. В подадената последваща молба от М. А. М., гражданин на Ирак, не само че не се твърди наличието на предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, но и не се сочат никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното положение или относно държавата по произход на чужденеца. В хода на производството по разглеждане на молбата на М. А. М. за предоставяне на особена закрила чужденецът е представил сертификат за признаване на статут на бежанец по мандата на ВКБООН. Неоснователен се явява доводът на първостепенният съд, че административния орган не е изследвал обстоятелството относно наличие на признат на М. А. М. статут по мандата на ВКБООН. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 9 от ЗУБ по време на производството чужденецът е длъжен да съдейства за изясняване на неговия случай, като съобщава пълна и достоверна информация на съответните длъжностни лица. Настоящият състав на съда счита, че по отношение на представеното писмо от представителството на ВКБООН в България, свидетелстващо за признат от офиса на ВКБООН в Сирия бежански статут на молителя, следва да се приеме ведно с всички останали доказателства по делото, но само и единствено въз основа на него съдът не може да приложи разпоредбата на чл. 10 от ЗУБ. Това е така, тъй като признатата с акт на ВКБООН закрила е относима очевидно към 2008 г. Необходимо е да се направи и разграничение между условията към 2008 г., обусловили предоставянето на закрила, и към датата на издаване на административния акт - 9.07.2014 г. Не може да се прави извод за наличие на основания за предоставяне на закрила към 2014 г., с аргументи относими към 2008 г., при условие, че сега обсъжданото административно производство е последващо. От представеното по първоинстанционното дело интервю с Мохамед рег. № УП 4526/15.02.2011 г., същият заявява, че се е връщал в Ирак през 2010 г., защото разрешителното му за пребиваване в Сирия е било изтекло. В Ирак прекарва 18 дни, след което легално със самолет отива в Истанбул, поради което по отношение на предоставения статут от ВКБООН в случая е и налице "прекратяваща клауза", по смисъла на чл. 1С, ал. 4 от Конвенцията за статута на бежанците. Предвидено е, че Конвенцията "прекратява действието си върху всяко лице, което отново се е установило доброволно в страната, която е напуснало, или извън която то е пребивавало поради опасения от преследване". Същото е предвидено и в чл. 11, т. б. "d" Директива 2004/83/ЕО на Съвета и в чл. 11, т. 1, б. "г" от Директива 2011/95/ЕО, относно наличието на прекратяваща клауза за предоставения статут на бежанец по мандата на ВКБООН. Предвид изложеното, следва да се приеме, че основанията за предоставената закрила са отпаднали, тъй като кандидатът е напуснал Ирак през 2010 г. без да са предприемани никакви мерки, застрашаващи свободата, живота или сигурността му, нито от официалните иракски власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата да не е в състояние да контролира. Именно поради това абсолютно законосъобразен се явява извода на административния орган за неприложимост на разпоредбата на чл. 10 от ЗУБ. Видно от изложените от кандидатът причини за напускане на страната си по произход не се установява същият да е бил лично преследван в родината си, поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение - чл. 8 от ЗУБ. Настоящата касационна инстанция счита, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на кандидата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1-3 от ЗУБ. Видно от данните, съдържащи се в интервютата на чужденеца и решенията по предходните му молби за предоставяне на статут, липсват доказателства за наличие на нови факти и обстоятелства, необсъдени от административния орган и съдилищата във връзка с бежанската му история и положението в страната му на произход - Ирак, която е била и си остава динамична. Съгласно решение от 30.01.2014 г. по дело № С-285/2012 г. на СЕС, за да се предостави субсидиарна защита, следва да се установят тежките посегателства, определени в чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО и които представляват условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може на дадено лице да бъде предоставена субсидиарната закрила. Да има сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от такива посегателства в случай на връщане в съответната страна на произход. Видно е от текста на решението на СЕС по предоставяне на преюдициално заключение относно запитване за тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, че съдът поставя като условие съществуващата опасност да е реална за лицето, търсещо закрила и следващото условие е, въоръжените конфликти да се характеризират с безогледно насилие. Двете условия са взаимно свързани и наличието им е обусловено от конкретната бежанска история и установените за всеки един търсещ закрила индивидуални обстоятелства. В настоящия случай не е установено по делото и не се твърди от кандидата срещу него да съществува реална опасност от тежки посегателства за живота му (смъртно наказание или екзекуция), която да е била повод за напускането на страната му на произход. От анализа на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на СЕС и в съответствие с информацията относно актуалната обществено-политическа и икономическа обстановка в Ирак, съдържаща се в представената по делото справка вх. № МД- 149/7.02.2017 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ относно положението в Ирак, следва да се приеме, че ситуацията в Ирак не достига до границите на въоръжен конфликт и безогледно насилие, въпреки многобройните сражения на правителствените сили срещу групировката "Ислямска държава". От представената справка за актуалното положение в Ирак се установява, че в Багдад не се водят бойни действия. Видно от нея е, че има възможност за вътрешно разселване, от което не може да се направи извод, че степента на насилие в страната е масово и безогледно. Във връзка с това от мотивите на оспореното решение е видно, че първостепенният съд не е обсъдил и възможността за вътрешно разселване, което е уредено в разпоредбата на т. 40 от Т. Р. на Съда в Люксембург от 2009 г. В тази връзка, АССГ не се е съобразил и с разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, според която хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила в Багдад, Кербала, Наджаф или И. К.. Сложната ситуация в Ирак сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. В настоящият случай съдът неправилно се е позовал и на решението на Съда на ЕО от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г., извеждайки извод, че по отношение на кандидата са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Също така следва да се отбележи, че доколкото става въпрос за последваща молба за закрила, то обектът на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. С оглед на факта, че М. А. М. не е представил нови доказателства, на които да основе молбата си за закрила, следва извода, че административният орган не е допуснал сочените от първостепенния съд нарушения на процесуалния и материален закон. При така изложените мотиви решението на първостепенния съд е неправилно и като такова следва да се отмени, като спорът се реши по същество с отхвърляне на жалбата срещу оспорвания административен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,