Решение № 5173 от 16.5.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителният директор на Център за градска мобилност ЕАД с [ЕИК], чрез представител по пълномощие адв. М. Григорова от Софийска адвокатска колегия срещу Решение 203/31.05.2022 год., постановено по адм. дело 175/2022 год. по описа на Административен съд Добрич. С оспорения съдебен акт, състав на Добричкия административен съд е отменил отказ обективиран в писмо изх. 2507/08.10.2021г. на изпълнителния директор на Център за градска мобилност ЕАД. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалните норми, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи. Формулирано е искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, по силата да което да се отхвърли жалба като неоснователна. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, по представен списък. В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител адв. Григорова поддържа касационната жалба, не ангажира допълнителни писмени доказателства и претендира присъждане на разноски. Ответникът А. Божилов, чрез процесуалния си представител адв. И. Стефанова от Адвокатска колегия Добрич представя писмен отговор по касационната жалба, в който развива доводи за неоснователност на оспорването. Формулира искане за оставяне в сила на първоинстанционния съдебен акт. В съдебно заседание, ответникът не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, като счита, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от страна в първоинстанционното производство, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Добрич е образувано по жалба от А. Божилов, чрез адв. И. Стефанова против отказ за предоставяне на винетен стикер за локално платено паркиране, обективиран в писмо с изх. 2507/08.10.2021г. на изпълнителния директор на Център за градска мобилност ЕАД, по заявление с вх. ВС160838/30.09.2021 година за локално паркиране на ППС с рег. [рег. номер], собственост на трето лице Интрама Инвест ЕООД, видно от приложеното свидетелство за регистрация на ППС. За да постанови оспореното решене Административен съд - Добрич е приел за установено от фактическа страна, че на 23.01.2021 год., дружеството Интрама Инвест ЕООД е закупило недвижим имот, находящ се в гр. София, [улица], апартамент 5. Едноличен собственик на капитала и управител на Интрама Инвест ЕООД е А. Божилов. На 01.09.2021 год. между Интрама Инвест ЕООД и А. Божилов е сключен Договор за заем за послужване, с който на лицето А. Божилов е предоставен за временно и безвъзмездно ползване недвижим имот находящ се в гр. София, [улица], както и товарен автомобил марка Ауди А7 , с рег. [рег. номер]. На 30.09.2021 год., А. Божилов е подал до Център за градска мобилност ЕАД електронно заявление с вх. ВС160838 за получаване на винетен стикер за локално паркиране годишен за ППС с рег. [рег. номер]. Към заявлението е приложил копие от Нотариалния акт за покупката на недвижимия имот апартамент [заличен текст] в гр. София, [улица], както и копие от Договора за заем за послужване от 01.09.2021 год. По повод подаденото заявление, с писмо изх. 2507/08.10.2021 год., изпълнителният директор на Център за градска мобилност ЕАД е уведомил заявителя Божилов, че същото не е одобрено. Като мотиви за това е посочено, че от представения нотариален акт се установява, че недвижимия имот - апартамент 5 в гр. София, [улица] собственост на Интрама Инвест ЕООД. Посочено е, че съгласно чл. 71 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО), право на локално платено паркиране се предоставя на физически лица, които са собственици или наематели, както и членове на техните домакинства (по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ДОПК) на обособения жилищен имот. В този смисъл и на основание чл. 71 от НОДТСО, право на локално платено паркиране не може да се предостави на заявителя. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че отказът е издаден от компетентен орган изпълнителния директор на Център за градска мобилност ЕАД към Столична община, който е надлежно оправомощен, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е счел, че от приложените по административната преписка писмени доказателства, се установява, наличието на изискуемите предпоставки за издаване на стикер за локално платено паркиране, поради това че заявителят е ползвател на недвижим имот находящ се в гр. София, [улица] апартамент [ 5] и е гражданин на Република Германия, но видно от Удостоверението му за пребиваване в Република България, той е регистриран на същият адрес в гр. София, както и че договорът за заем за послужване представлява правно основание за ползване на имота и на ППС и документ за това по смисъла на чл. 77, т. 2, б. д от НОДТСО. Според първоинстанционният съд от картата за пребиваване на лицето се удостоверява, че същият е с адрес, идентичен с посоченият в заявлението. При така установеното от фактическа и правна страна, съдът е отменил оспореният отказ на изпълнителния директор на Център за градска мобилност ЕАД и е изпратил преписката на органа за ново произнасяне по подаденото от А. Божилов заявление. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Процедура по издаване на винетен стикер за локално паркиране на територията на Столична община е регламентирана в раздел 2.3. на Наредбата на Столичен общински съвет за организиране на движението на територията на Столична община (Наредбата). Съгласно този раздел на Наредбата, кметът на Столична община има компетентност да издаде заповед, с която да определи зони с режим на локално платено паркиране на пътните превозни средства (ППС). След като правото на локално платено паркиране се установява с винетен стикер, последният има характер на удостоверителен знак. Издаването на такъв винетен стикер е от значение за претендиращия правото, тъй като без този стикер, физическото лице не може да упражни правото си на локално паркиране в определена зона във връзка с негови жилищни нужди при заложени нормативни предпоставки. Безспорно, по силата на чл. 21 ал. 3 от АПК волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказът да се издаде такъв документ, има характер на индивидуален административен акт. Компетентността на Центъра за градска мобилност ЕАД е нормативно определена. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 71 от Наредбата, на улици, булеварди и площади - общинска собственост и други части от пътната инфраструктура, както и други терени - общинска собственост, с въведен режим на почасово платено паркиране, кметът на Столична община със заповед въвежда режим на локално платено паркиране на ППС, чийто ползуватели са от домакинството (по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ДОПК) на собственици или наематели на обособени жилищни имоти, попадащи в зоните за почасово платено паркиране, и са с постоянен адрес, идентичен с адреса на жилищния имот. Нормата на чл. 72 от Наредбата също указва, че правото по чл. 71 се предоставя на физически лица, които управляват ППС по силата на право на собственост, или на правно основание, различно от правото на собственост, и са с постоянен адрес, идентичен с адреса на обособения жилищен имот, който използват за жилищни нужди. Начинът за установяване на тези обстоятелства е посочен в чл. 77, т. 2 от Наредбата, като нормата на чл. 72, т. 2, б. ж изисква представянето и на допълнителни документи, съотносими за удостоверяване на обстоятелствата по чл. 71 и чл. 72. Според чл. 77, т. 16 от Наредбата, на лицата, декларирали неверни обстоятелства по чл. 71 и чл. 72 и/или представили към заявлението документи с невярно съдържание, не се предоставя винетен стикер за локално платено паркиране, като се информират компетентните органи. Съгласно чл. 77 от Наредбата, редът и условията за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране включват няколко стъпки, като същите са свързани с подаване на заявление по образец до Центъра за градска мобилност ЕАД от лицето, което желае за ползва услугата и установяване на обстоятелствата по чл. 72 от Наредбата от заявителя чрез прилагане към заявлението на писмени доказателства. Постоянното или продължителното пребиваване на адреса, за който се иска стикера, се удостоверява от заявителя с лична карта или удостоверение. Предвид изложеното, първоинстанционният съд неправилно е приел, че са изпълнени предпоставките на чл. 72 от НОДТСО по отношение на заявителя А. Божилов. В настоящия случай, от събраните доказателства, в т.ч. и извършената служебна проверка в Национална база данни Население и изготвена въз основа на нея справка (л. 21 от адм. дело 11656/2021 год. на Административен съд София-град) се установява, че постоянният адрес на А. Божилов е в гр. Добрич на [улица], който адрес е посочен и като настоящ такъв за лицето. Неправилно в тази насока съдът е приел въз основа на представения договор за заем за послужване и удостоверението за пребиваване в Република България на А. Божилов, че същият е ползвател на жилище, което ползва за жилищни нужди и адресът на което съвпада с постоянния му адрес. Видно от текста, както на чл. 71, така и на чл. 72 от НОДТСО, наличието на постоянен адрес, идентичен с адреса на жилищния имот съставлява кумулативно изискуема материалноправна предпоставка за предоставяне на право на локално платено паркиране. В случая адреса по заявлението, с което се прави искане за издаване на стикера не съответства на постоянния адрес на лицето. В регистъра на населението, който от своя страна формира Национална база данни "Население" (чл. 22, ал. 1 от Закон за гражданската регистрация), А. Божилов е с вписан постоянен адрес в гр. Добрич на [улица]. От друга страна, както обосновано е приел и административния орган, заявителят не е нито собственик, нито наемател на недвижимия имот в гр. София, [улица], каквото е изискването на чл. 71 от Наредбата. Предвид така развитите мотиви, настоящата касационна инстанция намира, че изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на обжалвания административен акт е неправилен. С оглед на това, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения отказ. По делото е направено искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на касатора следва да се присъди сумата от 1270 лева, 70 от които за платената държавна такса за касационното оспорване и 1200 лева, съставляваща адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции (по 600 лева за всяка) съгласно приложените списък на разноските, договори за правна защита и съдействие и доказателства за реалното им заплащане. Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,