Решение № 12620 от 20.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3939/2017 г.

Решение № 12620 от 20.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3939/2017 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 4 от 09.02.2017 г., постановено по адм. д. № 186/2016 г. по описа на Административен съд гр. Габрово. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – началникът на Митница – Свищов не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Габрово отхвърля жалбата на [фирма] против решение № 32-61837/07.04.2015 г. на началника на Митница Свищов, с което, на основание чл. 6, чл. 210, § 1, б. "а", § 2, чл. 214, § 1 от Митническия кодекс, чл. 15, ал. 2, т. 8 от Закона за митниците, чл. 27 от Правилника за прилагане на Закона за митниците, Глава 2 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 на Съвета, чл. 54, ал. 1, чл. 55 и чл. 56 от Закона за данък върху добавената стойност във връзка с доклад на ОЛАФ № OF/2011/0978/В1, се определя нов размер на дължими от [фирма] държавни вземания по ЕАД 12 BG004301 H0012508/03.08.2012 г., а именно посочените в административния акт размери на антидъмпингово мито (АДМ) и ДДС и дружеството се задължава да заплати сумите в 10 дневен от съобщението и се разпорежда, на основание чл. 217 от Регламент (ЕИО) 2913/92, митническото задължение да се вземе под отчет. По делото е установено, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същият съдържа фактически и правни основания за издаването му. Доводът на касатора, че при постановяване на решението на началника на Митница Свищов са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е неоснователен. Дружеството е уведомено за започване на административното производство с писмо от 17.03.2015 г., като му е дадена възможност да изрази становище и представи допълнителни документи (л. 97). Действително по делото не са налице доказателства, установяващи писмото да е връчено на жалбоподателя, но дори да се приеме, че уведомлението не е получено от последния, то това нарушение не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като дружеството има възможност да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си в образуваното съдебно производство по оспорване на административния акт, поради което правото му на защита не е нарушено. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че обжалвания административен акт е постановен в съответствие с материалния закон. Административният орган приема за установено при международното разследване, че стоката, декларирана в ЕАД 12 BG004301 H0012508/03.08.2012 г. – за поставяне под режим "допускане за свободно обръщение" на необщностни стоки - болтове коларски, код по ТАРИК 7318 15 90 98, е с произход Китайска народна република, а не Тайван, посочен в декларацията като държава на произход, където само е претоварена, предвид което за нея се дължи АДМ в размер на 85%, наложено с Регламент (ЕО) № 0091/09 на Съвета върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход Китайската народна република, приложимо към датата на поставяне на стоката под режим "допускане за свободно обръщение" и избегнато от получателя на стоката. От събраните по делото доказателства, а именно фактура, опаковъчен лист към нея, коносамент с данни за стоката съгласно фактурата и сертификат за произход на стоката е установен вида на стоката, стойността й, контейнера, с който е доставена, изпращача на стоката [фирма] – Тайван, спедитора, товарното и разтоварно пристанище, както и че сертификата е издаде от Тайванска текстилна федерация. С писмо от 13.01.2015 г. на зам. директора на Агенция "Митници" началникът на Митница Свищов е уведомен за постъпило в ЦМУ писмо от генералния директор на OLAF по повод приключило разследване OF/2011/0978 В1 във връзка с информация от OLAF № АМ 2012/010, ведно с препоръки и финален доклад с обект на разследване избягване заплащане на АДМ за винтове и гайки с произход Китай чрез транспортиране и претоварване на стоките през Тайван с цел при износа за страни от Европейския съюз тези стоки да бъдат представени с произход от Тайван. Окончателният доклад, ведно с анексите към него, е изпратен на магнитен носител с приложена разпечатка от доклада и от анекс 7. 2 в частта на информацията, касаеща България с указания за предприемане на мерки за досъбиране на сумите за АДМ по декларации съгласно таблица. На ред трети от тази таблица е посочен ЕАД 12 BG004301 H0012508/03.08.2012 г. за деклариране под режим "допускане до свободно обръщение" на описаните по-горе стоки. Правилно съдът приема, че докладът на OLAF, в т. ч. и анекс 7. 2 към него, като официален документ се ползва с официална доказателствена сила. Съгласно чл. 9, § 2 от Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25.05.1999 г. относно разследванията, провеждани от OLAF е предвидено, че докладите от разследванията представляват допустими доказателства в административното и съдебното производство на държавите-членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо по същия начин и при същите условия, които важат за административните доклади, изготвяни от инспекции на националните администрации и също трябва a fortiori да се прилага и към производствата пред европейските институции. Регламентът има пряко и непосредствено действие спрямо всички субекти на държавите-членки, а приложението "където използването на тези доказателства е признато за необходимо" визира правомощието на съответните административни или съдебни органи да преценят относимостта на доказателството към съответните казуси с оглед конкретната доказателствена нужда. В този смисъл на констатациите в доклада на OLAF не може да бъде противопоставен представения сертификат за произход на стоката, издаден от [фирма], която, предвид наименованието си, явно няма отношение към процесната стока – коларски болтове, поради това, че е бил обект на разследването на компетентната институция, при което е установено, че тази стока не е произведена от износителя, който не разполага с производствен ресурс за нея, т. е. стоката не е с произход Тайван. Наред с това в доклада е установено, че процесната стока, описана по вид, количества, направление и пр., са внесени от Китай от осем логистични компании, между които и [фирма] (т. 2.4.1, позиция 3), посочена на стр. 4 от анекс 7. 2 като износител на контейнер [номер]. Докладът съдържа информация и относно реекспортиращите фирми, свързани с логистичните такива (т. 2. 2 и т. 2.4.1). Между тези фирми е и изпращача по представените от [фирма] документи за стоката, фирма [фирма] като свързано дружество с една от компаниите, посочени като рискови, а именно [фирма] (т. 2. 2, позиция 13 и т. 2.3.2 от доклада). Действително на стр. 4 от анекс 7. 2 като купувач на стоката е посочено чуждестранно дружество, [фирма], а не [фирма], но този факт сам по себе си не може да обоснове извода, че българското дружество няма отношение към декларираната с процесния ЕАД стока, тъй като на ред 5, колона 4 като държава-получател е изписан текст "BG", а номера на контейнера на ред 5, колона последна - [номер] съвпада с посочения номер на контейнера в приложените към ЕАД документи за стоката (фактура, коносамент) и е идентичен с посочения в кл. 31 на ЕАД "колети и описание на стоката" контейнер № [номер]. От така установеното следва, че декларираната стока е произведена в Китай и в резултат на действия на логистични компании, рискови търговски дружества и свързани такива формално е представена като такава с търговски произход от Тайван. Проследените в доклада търговски операции налагат извод, че тези операции са осъществени единствено с цел избягване заплащането на АДМ, установено с Регламент № 0091/09 върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход Китай, чрез предаване на такива стоки на формален произход от Тайван. Ето защо като приема, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон, а изводите на съда се подкрепят от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност. По изложените съображения и доводите на касатора за материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, са неоснователни. Доводите на касатора, че в доклада не са посочени конкретните стоки и не е ясно какво е тяхното съдържание, поради което внесената от тях стока не е индивидуализирана в същия, са неоснователни, тъй като видът на стоката, описан във фактурата съответства с описанието й в анекс 7. 2. Правилно съдът се позовава и на решенията по дела С-416/2015 г. и С-97/95 г. на СЕС, в които е прието, че обстоятелството, че стоките имат сертификат за произход, не е пречка за събиране на дължимите за вноса на тези стоки мита, ако след вноса бъде установено, че информацията в сертификата не е достоверна, както и че решаващо обстоятелство е проведеното международно разследване, в резултат на което по изготвен финален доклад на OLAF е установено, че стоката е с произход от Китай и само е претоварена в трета държава, а след като преференциалния произход на стоката от трета държава не е установен, а се потвърждава произходът й от Китай, начисляването на АДМ и конвенционално мито е дължимо. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. Фактът, че съдът обсъжда информацията, съдържаща се в приложения по делото CD, без същият изрично да е приет като доказателства по делото не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. От една страна посочения CD е част от административната преписка и съдържа финалния доклад с анексите и препоръки ( стр. 98), а от друга страна докладът и анексите са приложени по делото като писмени доказателства и правилно са обсъдени от съда в съвкупност с всички събрани доказателства. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правило и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,